Дълго време в науката се води дебат дали огънят или ледът е бил доминиращият елемент в зората на формирането на Слънчевата система. Ново проучване, публикувано в списанието Nature Astrophysics, се опитва да отговори на този въпрос. Водещият автор Даманвир Гревал, доцент в Йейлския университет (САЩ), и неговите колеги стигат до заключението, че в ранната Слънчева система е имало благоприятни условия за огън.
Формирането на Слънчевата система
Проучването изследва два вида материал: хондрули (твърди сфери, образувани при екстремни температури) и матрици (пухкави частици, съдържащи летливи вещества, включително воден лед). Учените предполагат, че хондрулите са били по-изобилни 2–4 милиона години след формирането на системата. Но екипът на Гревал решил да погледне назад към първия милион години.
Проблемът е, че от тази епоха не са оцелели девствени твърди тела. Виновен е радиоактивният алуминий-26: с период на полуразпад от само 705 000 години, той буквално е разтопил ранните планетозимали отвътре, нарушавайки структурата им. След това изследователите обръщат поглед към железни метеорити, открити на Земята. Въз основа на съдържанието им на сяра и степента на окисление на желязото, те са определили, че матричното съдържание в тях е само 8–17%. Това означава, че дори в най-ранните етапи скалисти сфери, а не лед, са доминирали в системата.
Физиката зад този процес е проста за обяснение - протопланетарният диск около Слънцето е действал като гигантска центрофуга. Тежките хондрули са се слепили и са станали основа за първите планетезимали, докато по-леките матрици са се разпръснали, образувайки по-късно комети.
Но това не отговаря на всички въпроси: учените все още не знаят откъде точно се е появил алуминият-26, който е предизвикал топенето, или защо някои частици мигновено са се нагрявали до състояние на хондрули, докато други са останали студени. Като се има предвид колко малко материал е останал от онези времена, изследователите ще трябва да намерят все по-изобретателни подходи, за да се доближат до разгадаването на тази мистерия.
Прочетете също: За пръв път: Астрономите откриха луна извън Слънчевата система
Наскоро учени разкриха най-голямата лъжа за Слънчевата система. Уран и Нептун може да не са ледените гиганти, за които учените са вярвали десетилетия наред, а вместо това да приютяват огромни океани от разтопена магма, предполага ново проучване. Това съобщава Gizmodo.
Повечето от настоящите ни знания за тези две най-отдалечени планети се основават на еднократно прелитане на космическия апарат Voyager 2 през 80-те години на миналия век. Дългогодишната хипотеза е, че и двата свята имат плътни атмосфери от водород и хелий, с гигантска ледена мантия и твърдо скалисто ядро отдолу.
Но новото моделиране на вътрешните процеси на тези планети напълно разбива класическата концепция за трислойност. Изследователите са насочили вниманието си към обектите от пояса на Кайпер, където някога са се образували Уран и Нептун. Тези космически тела са съставени предимно от скали, а не от лед, което поставя под въпрос традиционната теория.
