Първото по рода си проучване оценява, че мълнии убиват 320 милиона дървета всяка година. За да си представим мащаба, тези мъртви дървета съставляват до 2,9% от годишната загуба на растителна биомаса и излъчват до 1,09 милиарда тона въглероден диоксид. Още по-поразително е, че проучването включва само смъртта на дървета, причинена директно от мълнии. То не включва смъртта на дървета, причинена индиректно от горски пожари, предизвикани от мълнии. Като цяло, тези констатации могат да подобрят статистическите модели, които помагат на изследователите да изучават структурата на горите и съхранението на въглерод в световен мащаб.
Повече за проучването
Класифицирането на смъртността на дърветата не било лесна задача. Мъртвите дървета често нямат ясни визуални признаци за причината за смъртта си, докато други могат да са прекалено разложени за значима горска криминалистика. Някои смъртни случаи на дървета настъпват бавно, а повечето проучвания се ограничават до редки наблюдения на изолирани смъртни случаи след настъпването на събитието. Някои райони, като умерените и бореалните гори, не са толкова добре проучени, колкото тези в тропиците.
Още: Мълния прекъсна футболен мач: Удари двама футболисти
Затова изследователите комбинирали няколко метода, за да направят своята глобална оценка, включително използване на резултати от система за откриване на мълнии с камери, разработена от друг екип в стари тропически гори на остров Barro Colorado (BCI) в Панама. Тези наблюдения с камери били последвани от проучвания с дронове и на земята, за да се потвърдят дърветата, ударени от мълнии.
Данните от BCI разкриха, че мълниите са силно заразни. Удар от мълния може да предизвика „прехвърляне на пламък“, тъй като електричеството преминава през въздушната празнина между короните на съседните дървета, достигайки до 45 метра от първоначално удареното дърво. В резултат на това всеки удар от мълния убива средно 3,5 дървета. Сравнявайки модела си с реалните данни, учените установили, че моделът им адекватно симулира дърветата, убити от мълнии.
След това изследователите приложили валидирания модел към други умерени и тропически гори по целия свят. За да допълнят глобалните средни стойности, изследователите включили и два обемни набора от данни за честотата и плътността на мълниите, единият от космическа оптична мрежа, а другият от наземни наблюдения.
Според симулациите, „всяка година 286–328 милиона мълнии удрят повърхността на Земята“, като по-голямата част от тях са над незаледени територии, особено в тропиците. Това води до смъртта на 301–340 милиона дървета годишно в периода 2004–2023 г., включително 24–36 милиона големи дървета (с диаметър над 60 сантиметра).
Още: Впечатляващо: Това е най-дългата мълния в света (ВИДЕО)
За сравнение, естествените причини убиват около 50 милиарда дървета годишно, като понякога създават „пръскащи“ призрачни гори. Така че, макар мълниите да са отговорни само за 0,69% от смъртта на дърветата като цяло, те са отговорни за до 6,3% от смъртта на големите дървета.
Цифрите изглеждат все по-високи
„В момента смъртността на дърветата, причинена от мълнии, е най-висока в тропическите региони“, казва Андреас Краузе, компютърен учен в лабораторията за взаимодействия между земната повърхност и атмосферата на ТУМ и водещ автор на проучването.
„Моделите обаче показват, че честотата на мълниите ще се увеличи предимно в регионите с средни и високи географски ширини, което означава, че смъртността от мълнии може да стане по-значима и в умерените и бореални гори.“
Още: Ново революционно откритие за мълниите
Въздействието може да бъде значително; друго проучване предвижда 9-18% увеличение на смъртността на големи дървета при 25-50% увеличение на честотата на мълниите.
Най-важното е, че проучването предоставя доказателства, че смъртността на дърветата, причинена от мълнии, е подценена – ако изобщо е оценена. Изследователите отбелязват, че смъртността на дърветата е пренебрегван аспект в динамичните модели, които учените използват за изучаване на реакцията на горите към промените в околната среда, и трябва да бъде включена в бъдещите изчисления на въглеродните емисии.
Това проучване е публикувано в списанието Global Change Biology.
