В поредица от „победни“ тържества преди повече от 6000 години в Североизточна Франция защитници са отрязали левите ръце на победените си врагове и са ги погребали в ями, откриха археолози.
Откритието дава поглед към време, когато войната е била в разгара на региона и когато нашествениците са нахлули в Североизточна Франция от района около Париж.
ОЩЕ: Шест жертви на древно земетресение са открити в Хераклея Синтика
„Долните крайници са били [счупени], за да се предотврати бягството на жертвите, цялото тяло показва травми от тъп удар и – нещо повече – в някои скелети има белези – дупки – които може да показват, че телата са били поставени върху конструкция за публично излагане, след като са били измъчвани и убивани“, казва пред Live Science съавторът на изследването Тереза Фернандес-Креспо, остеоархеолог в университета във Валядолид, Испания.
В статия, публикувана в списанието Science Advances, изследователите са анализирали останките на 82-ма души, погребани в ями в Североизточна Франция някъде между 4300 и 4150 г. пр.н.е. Някои от телата били осакатени, с разчленени леви ръце и длани. Телата, които не били осакатени, били погребани в различни ями.
ОЩЕ: Великата китайска стена на Цин-Хан: Как колосалният проект ускори падането на империята
За да проучат дали погребенията отразяват произхода на хората, изследователите анализирали химичните сигнатури на зъбите и костите, които дали улики за това къде са израснали хората и каква храна са консумирали. Осакатените хора са били от райони извън местността, вероятно около Париж. Химическите сигнатури също така предполагат, че тази група хора са приемали храна, произхождаща от различни райони, което подсказва, че са се местили много, пишат изследователите в проучването.
More than 6,000 years ago, invaders were captured in northeastern France before being tortured and mutilated. https://t.co/bW3pyQotWX
— Live Science (@LiveScience) August 20, 2025
Но химичният анализ показал, че тези, които не са били осакатени, са били местни жители. Това може да означава, че са загинали, защитавайки територията си, предполагат изследователите.
Някои от нашествениците вероятно са били заловени от защитниците, а левите им ръце или длани са били отрязани като „трофеи“ в един от най-ранните добре документирани случаи на празнуване на бойна победа в праисторическа Европа, пишат изследователите.
ОЩЕ: Човешките предци изяждали децата си преди 850 000 години
„Вярваме, че са били брутализирани в контекста на ритуали на триумф или празненства на победа, които са последвали една или няколко битки“, казва Фернандес-Креспо. Тъй като гробните ями са били разположени в средата на селище, това „категорично предполага, че актът е бил публичен театър на насилие, целящ да дехуманизира пленените врагове пред цялата общност“.
Време на конфликт
Има и други доказателства за широко разпространен конфликт в този регион около 4500 до 4000 г. пр.н.е.
Детлеф Гроненборн, професор по археология в Центъра за археология „Лайбниц“ в Германия, който не е бил част от изследователския екип, казва, че „въпросният период е време на значителни вълнения в цяла Европа и е свързан с период на висока климатична нестабилност, период на криза в целия континент, като [кулминират] около 4100 г. пр.н.е. Прекъсванията в нашествията предполагат „внезапна висока мобилност поради общо увеличение на войните“, казва Гроненборн. „Целият период се характеризира и с общ демографски натиск, произхождащ от Южна Франция и евентуално водещ до вълнения и увеличаване на [военните конфликти] вследствие на тези миграции.“
ОЩЕ: Храм със зловещ „кървав канал“ разкрива 6000-годишни ритуали за жертвоприношение
Линда Фибигер, остеоархеолог от Университета в Единбург, която също не е част от изследователския екип, казва, че „това е вълнуващо, добре изпълнено и внимателно интерпретирано откритие, което дава важна информация за разнообразната практика на насилие през неолита“.
Химичният анализ „е позволил да се постигне нещо толкова важно като разграничаването между пленници и нападатели в праисторически контекст на междуличностно насилие още през неолита“, допълва Мигел Анхел Морено-Ибанес, остеоархеолог от Университета в Единбург, който не е бил част от изследователския екип.
Това е било време на войни, когато хората в региона са живели в укрепени селища, а скелетите често разкриват свидетелства за насилие. Керамика от района на Париж се появява в по-големи количества и археолозите смятат, че хора от района на Париж са нахлували в днешна Североизточна Франция.
ОЩЕ: "Римско клане" в британска крепост се оказа измислица
„Нараняванията, причинени в неолитните битки, обикновено са били насочени към главата и много по-рядко към други части на тялото“, отбелязва Фернандес-Креспо, но тези ями във Франция разкриват „безпрецедентна интензивност на насилието върху тялото, която може да бъде разбрана само в контекста на мъчения, осакатяване и обезчовечаване на жертвата“. Тези брутални атаки може да са били извършени като акт на отмъщение, отбелязват изследователите на изследването.
Тези открития говорят за дълбоко вкоренена социална практика – такава, която е използвала насилието не само като война, но и като зрелище, памет и утвърждаване на господство, заключава проф. Рик Шултинг от Факултета по археология към Оксфордския университет.
