Докосването е от основно значение за това как възприемаме собствените си тела и как се свързваме с другите. Нежно докосване с четка по тялото ни може да ни успокои, докато щипване или порязване може да бъде болезнено. Често си представяме докосването като нещо, което усещаме през кожата си, но очите ни също играят важна роля в оформянето на това, което преживяваме. Един известен пример е илюзията с гумената ръка. Изследователи са установили, че ако поставим гумена ръка пред себе си и едновременно с това покрием едната си ръка, така че да изглежда, че гумената ръка е част от тялото ни, когато някой погали гумената ръка, ще се почувстваме сякаш гали истинската ръка. Тази илюзия показва как това, което виждаме, може да промени това, което чувстваме.
Но как всъщност мозъкът прави това?
В скорошно проучване учените измерили мозъчната активност, за да видят колко бързо мозъкът интерпретира това, което очите виждат, когато някой е докоснат. Целта било да разберат как и кога мозъкът преценява дали докосването е приятно или болезнено, заплашително или безопасно, или дали се случва с нашето собствено тяло или с това на някой друг.
Още: Хората ще могат да се „държат за ръце“ от хиляди километри
Какво се случва в мозъка, когато видим някой да бъде докосван
Учените използвали електроенцефалография (ЕЕГ), за да запишат мозъчната активност от скалпа с милисекундна точност, докато участниците гледали стотици кратки видеоклипове, показващи различни видове докосване на ръка. Те включвали меки потупвания с четка, натиск с пръст или остър контакт с нож. След това използвали машинно обучение, за да видят дали моделите на активност в мозъка на зрителите могат да разкрият какъв вид докосване виждат.
Само в рамките на 60 милисекунди след виждане на докосване, мозъкът разграничавал кой и какво е докосвано. Например, можел да каже дали сцената показва ръка от гледна точка на първо лице (вероятно собствена) или от гледна точка на трето лице (вероятно на друг), и дали е лява или дясна ръка.
До около 110 милисекунди сензорната информация се обработвала, като например как може да се усеща докосването върху кожата – меко и изтръпващо от докосване с четка или остро и болезнено от върха на нож.
Още: Учени: Човешкото докосване има лековити свойства за тялото
Малко по-късно, около 260 милисекунди, мозъкът започнал да регистрира емоционални измерения, като например дали докосването е изглеждало успокояващо, болезнено или заплашително. Тези открития показват, че само за части от секундата мозъкът ни трансформира един прост образ на докосване в богато усещане за това кой е замесен, какво може да е усещането и дали е успокояващо или болезнено.
Защо това е важно за емпатията и социалната връзка
Откритията на учените показват, че когато видим някой да бъде докосван, мозъкът ни бързо интерпретира какво може да е усещането от това докосване. Това се вписва в идеята, че мозъкът за кратко „гледа“ това, което вижда в другите, симулирайки техния опит, сякаш е наш собствен. Тази бърза, въплътена реакция може да формира основата на емпатията, процес, който ни помага да разпознаваме опасността и да се свързваме социално.
Още: Изкуствена кожа с вградени чувствителни сензори
Някои хора всъщност усещат усещания като изтръпване, натиск или болка, когато гледат как други биват докосвани – феномен, известен като „викарно докосване“. Разбирането как мозъкът мигновено декодира наблюдаваното докосване може да помогне да се обясни защо виждането на изображение на нараняване или болка може да накара някои хора физически да се свият, докато други остават незасегнати.
Следващата стъпка на учените е да проучат как тези бързи мозъчни реакции се различават между хората, които изпитват викарно докосване, и тези, които не го правят, което би могло да помогне да се обяснят индивидуалните различия в емпатията.
В дългосрочен план разбирането как мозъкът вижда и интерпретира докосването би могло да помогне да се обяснят проблемите с емпатията, да се подобрят терапиите, които използват докосване или осъзнаване на тялото, и да се подобри потапянето и социалната връзка в дигитални среди като виртуалната реалност.
Това ни напомня, че дори виждането на допир може да ни помогне да се чувстваме по-близо до другите.
