Пещерата Дънмор крие голямо клане на викингите

Варовиковата пещера Дънмор в Балифойл, графство Килкени, Ирландия, има богата история – първото споменаване за нея може да се намери в ръкописи от 9. век. Тази пещера е образувана от ледникови води в продължение на милиони години, пише Heritage Daily.

Vegvisir: Магическият компас на викингите

Дънмор се намира на около 11 км северно от град Килкени. Във вътрешността на пещерата има множество калцитни образувания, най-известното от които е Market Cross – кръстообразна колона, висока почти 6 метра. Пещерата е част от туристическия център на град Мохил.

Древно споменаване за пещерата се намира в Триадите на Ирландия, около 256 староирландски текста, обхващащи различни теми, включително география, природа, обичаи и право. Ръкописите споменават пещерата Дънмор (наречена Dearc Fearna) като едно от „трите най-тъмни места в Ирландия“.

Входът на пещерата Дънмор Jan-Philipp Litza / CC BY-SA 4.0

Може би тази характеристика е свързана със събитие, споменато в „Аналите на четиримата майстори“ – хроника на средновековната ирландска история, съставена между 1632 и 1636 г. Тази хроника е компилация от древни записи, обхващащи исторически и легендарни събития, включително библейския Потоп (който ирландците датират 2242 г. след Сътворението).

В „Аналите на четиримата майстори“ се споменава голямо викингско клане в пещерата Дънмор през 10. век. Според хрониките водач на викингите на име Гофрайд уа Имайр „разруши и ограби пещерата Дънмор, където през същата година бяха убити хиляда души“.

Въпреки че археологическите данни не могат да потвърдят тези събития, откритите в пещерата останки, повечето от които принадлежат на жени и деца, свидетелстват в полза на тази хипотеза. Според учените тези тела принадлежат на хора, починали от задушаване, когато викингите запалили голям огън на входа на пещерата.

Кървав орел. Съществувала ли е най-ужасната екзекуция на викингите?

Първите археологически сведения за пещерата датират от 1706 г., когато епископ Джордж Бъркли описва посещение в пещерата. Това описание е публикувано за първи път през 1871 г., когато Артър Уин Фут посещава пещерата и открива голям брой човешки останки. В докладите си Фут документира своите открития и се позовава на трудовете на своите предшественици, по-специално на Джордж Бъркли.

По-късно, през 1991 г., в дълбините на пещерата е открито съкровище от сребърни и бронзови изделия, датирано около 930 г.