През XVIII век на Хелоуин жените си търсели мъже

Хелоуин е празник едновременно древен и съвременен. Неговите корени препращат към келтския фестивал Сауин (Самайн), който се празнува отпреди римското нашествие. За него се смята, че е времето от годината, когато завесата между този и „отвъдния“ свят е най-тънка. Според "Британика" огньовете, маскировките и духовете на съвременния Хелоуин фигурират в ритуалите на Самайн. Но зловещият, ужасяващ аспект на такава свръхестествена дейност невинаги е бил отпред и в центъра, както е в съвременното честване на празника. Тогава е било по-важно човек да се възползва от дадена възможност. Смята се, че отслабеното разделение между материално и духовно е създавало условия за предсказване на бъдещето.

Гадаенето било част от празненствата на Самайн: докато пламтели огньове и участниците обличали животински кожи, те се опитвали да надникнат в бъдещето. Смъртта, естествено, е била предмет на интерес, но също и житейските дела. Мнозина търсели отговори за любовта и брака чрез гадаене и тъй като Хелоуин се развил през римския и средновековния период до ранната модерна епоха, игрите и ритуалите, посветени на сватосването, станали популярна характеристика. Младите дами от XVIII и XIX век били по-склонни да прекарат празника в опити да намерят бъдещите си съпрузи, отколкото в страх. Хелоуин не само бил смятан за идеалната нощ за опити с такова гадаене, но надеждата и очакването били, че предсказаният съпруг ще се появи в живота на жената до следващия Хелоуин.

Лакомствата са включени в много игри за сватосване

Асоциацията на Хелоуин със сладки бонбони е нещо ново. Фразата „трик или лакомство“ може дори да не е на 100 години. Но лакомствата от някакъв вид отдавна са част от празника. До XVIII век лакомствата са част от всяко страхотно парти за Хелоуин. Ядките и плодовете били предпочитани; според „Смъртта прави празника: Културна история на Хелоуин“ на Дейвид Дж. Скал, те са били в изобилие по време на жътвата във Великобритания и Ирландия и са станали част от много игри и ритуали, използвани за намиране на съпруг.

В една такава игра жени хвърлят лешници в огъня, давайки на всяка ядка име на потенциален любим. В зависимост от това как се е играела играта, постоянно горящ орех означавал или че свързаното име ще бъде добър съпруг, или любов, обречена да умре. Жените също можели да задушат орехи или лешници с подправки и подсладители, преди да ги изядат, с надеждата, че това ще им донесе видение на съпруга им в сънищата им.

Ябълките също били част от забавлението. Ако една жена нареже ябълка пред огледалото и изяде парчетата, тя може да очаква да види бъдещия си съпруг през рамото си. Но играта имала и по-тъмна страна: ако в огледалото се появи скелет, дамата е предопределена да остане сама завинаги.

Обвързването с любовта през ХХ век

Сватосването, флиртуващата страна на Хелоуин, не се ограничава до XVIII век. Дейвид Дж. Скал бил удивен от това колко силно свръхестествените аспекти на празника били насочени към предсказване на бъдещи любовни романи. И според The New York Times този аспект на Хелоуин остава преобладаващ дори в началото на ХХ век. Любовта била такъв компонент на празника, че Купидон бил популярна украса, появявайки се заедно с черни котки и други, по-мрачни символи, които по-лесно бихме свързали с Хелоуин.

Някои приписват отклоняването от романтиката, поне отчасти, на дискусиите за „новата жена“ в началото на века. Напредъкът на идеите и възможностите за жените измества фокусирането на игрите върху намирането на мъж. Тяхно място заема иконографията на красиви, силни и самодостатъчни вещици. Това не означава, че игрите за гадаене са изчезнали, а само че са променили характера си в по-чисто забавление. Други фактори, като популярния „трик или лакомство“ след Втората световна война, променят образа на Хелоуин.

И по-тъмната страна на свръхестествения образ на Хелоуин никога не е изчезнала напълно, както Скал отбелязва на друго място в книгата си. Игрите за гадаене с инициирани камъни и стъпки в пепелта са били използвани за предсказване както на женитба, така и на смърт. С течение на времето нарастващата популярност на готическата фантастика през XVIII и XIX век въвежда отново фантастичното и зловещото в популярната култура.

Източник: Grunge