Нобеловата награда за физика за 2026 г. бе присъдена на проф. Франсис Халзен – белгийски астрофизик-пионер, чиято работа по изграждането на мащабна обсерватория в Антарктида за откриване на "призрачни" космически частици положи основите на "изцяло нов вид астрономия". Наградата за физика беше обявена във вторник в Кралската шведска академия на науките в Стокхолм. "Франсис Халзен е ръководил международен екип от изследователи и инженери, които ни предоставиха фантастичен инструмент", заяви в изявление председателят на Нобеловия комитет Марк Пиърс. "Неговата упоритост и научна визия проправиха пътя за нов вид астрономия."
BREAKING NEWS The Royal Swedish Academy of Sciences has decided to award the 2026 #NobelPrize in Physics to Francis Halzen “for decisive contributions to the IceCube Neutrino Observatory and the discovery of high-energy neutrinos of astrophysical origin.” https://t.co/UcPBWk0RiK
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 6, 2026
Халзен заяви по телефона от Италия по време на пресконференцията за Нобеловите награди, че за него е "голяма изненада" и "удоволствие" да спечели наградата. "Когато започнахме този проект, всички осъзнаваха, че това може би е добра идея, но много малко хора смятаха, че ще проработи, включително и аз", каза той. "Така че това беше нещо като приключение, при което успехът не беше гарантиран."
Началото е през 1988 г.
Халзен, професор в Университета на Уисконсин–Медисън, за първи път представи плановете за тази обсерватория – днес известна като Обсерваторията за неутрино "IceCube" – през 1988 г., като предвиждаше огромен апарат в антарктическия лед, способен да улавя частици, известни като неутрино. Обсерваторията използва едно ключово свойство на неутриното, а именно, че при сблъсък с атомно ядро те генерират светлинен импулс, който може да бъде проследен от сензори, вградени в прозрачен ледник.
Пристигайки на Земята от далечните краища на Космоса, неутриното често се нарича "призрачно", защото е изключително нестабилна или ефирна и може да преминава през всякакъв вид материя, без да се променя. Тя почти няма маса и няма електричен заряд. Може да пътува през най-екстремните среди, като звезди, планети и цели галактики, и да остава същата.
"Отдавна не е било така, че Нобеловата награда да бъде присъдена на един-единствен човек, а това подчертава уникалността на неговата визия", заяви Ричард Фицджералд, главен редактор на списанието "Physics Today", издавано от Американския институт по физика. "За изграждането му беше необходим екип от стотици хора, но всичко започна с един човек."
Още: Той е единственият човек, спечелил и олимпийски медал, и Нобелова награда
