Реалността не е това, което изглежда: как и защо мозъкът създава илюзии?

Но нищо не е идеално и мозъкът нерядко изкривява нашето възприятие за околния свят, сякаш го приспособява към нашите желания, очаквания и страхове. И да, през последните няколко години научихме, че човешкият мозък всъщност е майстор на измамата.

Мозъкът създава реалността

Както пише в книгата си „Кои сме ние?“ професорът от Станфордския университет Робърт Саполски, никой не разбира как работи мозъкът. И въпреки че през последните години бяха направени много удивителни открития, мозъкът все още остава загадка за нас.

За щастие учените се характеризират с упоритост и постоянство, така че работата им във всеки случай носи плодове. Например повечето изследователи днес приемат, че ние – или по-скоро нашите мозъци – създават реалността за нас. И действително, мозъкът бързо анализира информацията, изгражда най-добрите предположения и разбира се, греши.

Всъщност предизвикателството, пред което са изправени невролозите, включва сериозни въпроси за това какво представлява умът и как мозъкът възприема реалния свят, например цвета. Всички обекти, които виждаме около нас, отразяват светлинни вълни – именно тях мозъкът възприема като цвят. Освен това изследователите наскоро изясниха, че има уникални модели на мозъчна активност за всеки отделен цвят.

Как мозъкът взема решения

И така, ако всичко, което виждаме и чуваме, се моделира от мозъка, тогава процесът на възприемане на света започва със стимул – всеки физически обект в околната среда. В този случай сензорните сигнали често се оказват шумни и непълни.

Интересен факт: Това как възприемаме звуците, зависи от височината и силата на звука, както и от неговия източник. Височината на звука зависи от честотата на звуковите вълни, а силата – от тяхната амплитуда.

И още нещо важно: както показват редица предишни изследвания, мозъкът взема решение десет секунди преди идеята да ви хрумне. Наблюдавайки мозъчната активност по време на вземане на решения, изследователите са успели да предскажат какви избори ще направят хората дори преди да осъзнаят, че решението вече е взето.

„Смятаме, че решенията ни са съзнателни, но както показаха резултатите от научната работа, съзнанието е само върхът на айсберга“, казва Джон-Дилън Хейнс, невробиолог от Института Макс Планк за когнитивни и мозъчни науки.

По-рано експеримент на американски неврофизиолози и психолози от университета Джон Хопкинс показал, че човешкият мозък не е способен обективно да възприема реалността. Изследването е публикувано в списанието PNAS.

Как и защо се променя мозъкът

Днес е известно, че мозъкът има забележителна способност да създава нови връзки и в някои случаи дори да създава нови неврони. Тази невропластичност също укрепва връзките с придобиването на нов опит: с течение на времето някои връзки стават по-силни, а други отпадат. Развивайки нови връзки и прекъсвайки слабите, мозъкът може да се адаптира към променящата се среда, смятат изследователите.

Интересното е, че мозъкът продължава да създава нови невронни връзки и да променя съществуващите. Това е необходимо за адаптиране към нов опит, за усвояване на нова информация и за създаване на нови спомени. Да, много неща, които смятаме за реални, всъщност не са нищо повече от конструкция на нашия мозък. Илюзия.

Поради невропластичността – доказаната научна истина, че мозъкът се променя в зависимост от получаването на информация – вашите повтарящи се мисли, чувства и поведение фактически променят мозъка и неговата работа на физиологично ниво. Мозъкът също възпроизвежда минали преживявания, като прави хиляди предположения едновременно и претегля вероятностите.

Факт: много е важно да разберем, че ние не виждаме реалността. Вместо нея виждаме историята, създадена за нас. В повечето случаи историята, която мозъкът генерира, съответства на реалния, физически свят. В крайна сметка мозъкът работи усърдно, за да промени реалността в съответствие с предишния опит, емоциите и дискомфорта от несигурността.

Илюзиите ли ни управляват?

Изненадващо, същото се случва с по-сложни процеси, като размишления за политика, пандемии или реалността на изменението на климата. Начинът, по който възприемаме света, действително влияе на всичко – от вземането на решения до предразсъдъците и паметта.

Но същият невронен механизъм, който интерпретира сигналите, постъпващи от очите, ушите и другите сетива, също отговаря за сънищата, заблудите и илюзиите. Така реалността и въображението имат общ физически източник в мозъка.

Това означава, че на някакво ниво всичко, което ни заобикаля, не е нищо повече от илюзия, изкусно изтъкана от мозъка. Стотици милиони години еволюция са довели до това, че способността ни да мислим по нищо не се отличава от способността ни да преработваме храна.

Човешкият мозък е изграден от сто милиарда неврона и ако се опитаме да ги преброим, това ще отнеме повече от 3000 години. Според философа когнитивист Даниел Денет мозъчните клетки са един вид молекулярни машини.

„Ние сме еволюирали от непознати бактерии. Нашите умове, с всичките им забележителни таланти, е резултат от безкрайни биологични експерименти, казва Денет.

И така, ако мозъкът не извършваше изчисления като визуален процесор, всичко, което виждаме, би било хаотично и неподредено. Поради тази причина зрителната памет и вниманието работят заедно, за да осигурят плавен преход от един източник на информация към друг. Заедно всички тези процеси позволяват на мозъка да създаде цялостен и стабилен визуален свят.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Учени разказаха кой древен прародител е наградил човека с мозък