В един малък планктон е открита още по-малка клетка, която неочаквано живее като вирус, поставяйки под въпрос какво означава да си жив. Границата между живото и неживото традиционно и противоречиво се поставя пред вирусите, а новооткритият организъм, условно наречен Sukunaarchaeum mirabile, се движи ужасно близо до нея.
Повече за откритието
Геномикът от университета Далхуси Рьо Харада и колегите му се натъкват на странния паразит, докато се опитват да каталогизират ДНК на планктонния вид Citharistes regius и неговите симбиотични бактерии. Странна, малка примка от ДНК подсказвала за наличието на друго същество - такова, което не се вписва точно в познатите категории.
Още: Влизане с взлом. Учени за първи път заснеха как коронавирусът заразява клетката (ВИДЕО)
„Sukunaarchaeum може да представлява най-близката клетъчна единица, открита до момента, която се доближава до вирусна стратегия на съществуване“, пишат изследователите в своята статия.
„Тази изключителна специализация поставя под въпрос фундаменталното ни разбиране за минималните изисквания за клетъчен живот.“
Sukunaarchaeum има само 238 000 базови двойки ДНК, но някои вируси достигат 735 000 базови двойки или дори 2,5 милиона. Подобно на вирусите, Sukunaarchaeum делегира повечето от биологичните си функции, включително метаболизма, на своя гостоприемник. И също като вирусите, повечето от гените на клетката са посветени на едно нещо: да се репликира.
„Нейният геном е дълбоко оголен, като в него липсват почти всички разпознаваеми метаболитни пътища и се кодират предимно машини за репликативното й ядро“, обясняват Харада и екипът.
Още: Разкриха тайната на неуправляемото делене на раковите клетки
„Това предполага безпрецедентно ниво на метаболитна зависимост от гостоприемника - състояние, което поставя под въпрос функционалните различия между минималния клетъчен живот и вирусите.“
За разлика от вирусите обаче Sukunaarchaeum все още разполага с гени за създаване на собствени протеини за репликация на ДНК, включително рибозоми, месинджър РНК и трансферна РНК. Докато вирусите превземат механизмите за репликация на своите гостоприемници.
Нещо повече, Sukunaarchaeum произвежда протеини, които вероятно участват в образуването на мембрана, за да приюти своя малък кръг от ДНК, което потенциално помага при взаимодействието му с неговия планктонен гостоприемник.
Споделените гени предполагат, че Sukunaarchaeum принадлежи към археите - областта на живота, от която еволюира нашата група - еукариотите. Неговата кръгова хромозома наподобява генетичния материал на бактериите и археите.
Без гени за метаболизъм, Sukunaarchaeum изглежда не предлага нищо в замяна на биологичните функции, които изземва от планктона.
Вирусите обикновено не се смятат за живи, отчасти защото не могат да се възпроизвеждат или поддържат без механизми, осигурени от техния гостоприемник. Sukunaarchaeum може да се възпроизвежда, но не и да се самоподдържа, което прави границата между живота и неживота още по-несигурна.
Източник: biorxiv.org
