Светилище в египетски храм пази свидетелства за неизвестни ритуали

Археолози от Автономния университет на Барселона са провели изследване на мястото, където някога е бил Беренике – гръко-римско пристанище на края на Арабската пустиня (Източен Египет). Работата на археолозите от проекта Sikait е публикувана в American Journal of Archaeology.

Беренике е основан през първата половина на III век пр.н.е. от египетския цар Птолемей II Филаделф, той нарекъл града в чест на майка си Беренике I. Пристанището на Беренике било една от най-важните транзитни точки за търговия по пътя от Индия, Шри Ланка, Арабия до Горен Египет. При Птолемеите през него активно се търгувало с бойни слонове.

Беренике е било важно пристанище на брега на Червено море. Marek A. Woźniak  and James A. Harrell / Antiquity, 2021

В края на III век пр.н.е. жителите внезапно напускат привидно проспериращото пристанище – учените предполагат, че причината е била тежка суша. Те се връщат обратно чак през I век пр.н.е. По-нататък това пристанище функционира, както се смятало преди, до средата на IV век сл.н.е. – тоест до момента, в който Римската империя постепенно губи мощта си и вече не контролира твърде много колониите. Но се оказва, че не само римляните са гледали към Беренике.

Археолозите от проекта Sikait на Автономния университет в Барселона са открили религиозен комплекс, датиран от IV – VI век сл.Хр. Западната Римска империя, припомняме, пада през V век. Този къс пустиня, гледащ към Червено море, не бил особено интересен и за Византия – не всичко на другите й места вървяло гладко. Но кой е извършвал ритуалите в храма?

Изследователите стигнали до извода, че през този период (от IV до VI век сл.н.е.) Беренике е бил окупиран и контролиран от блемии – номадски народ от Нубийския регион. Тази етническа група се споменава за първи път в гръцки източници през III век пр.н.е.: в една от поемите на Теокрит и Ератостен. А към IV век от н.е. номадите започнали да разширяват владенията си, овладявайки Арабската пустиня.

В открития религиозен комплекс учените разкопали храм, който нарекли Светилището на сокола. Изследователите успели да разчетат надписите по стените му и да ги съпоставят с някои от имената на известните ни владетели на блемиите.

Най-вероятно първоначално Светилището на сокола е било малък традиционен египетски храм, който след IV век блемиите са адаптирали към собствената си система от вярвания. Това се доказва от находките на традиционни дарове, например стрели и харпуни, както и специални кубични фигурки, които нямат аналози в египетската история.

Кубичните фигури в светилището не са много подобни на традиционните египетски. Joan Oller Guzmán et al.

Освен това в светилището са открити и костите на 15 сокола (откъдето идва и името му). Повечето от птиците били заровени без глави, но с яйца. Самото споменаване на сокола подсказва, че произходът на вярванията на номадите от Нубийската пустиня има напълно разбираем произход – древноегипетски.

Хор, вторият по значимост бог от египетския пантеон, господарят на Слънцето и небето, е изобразяван по стените на древноегипетските храмове и пирамиди като човек с глава на сокол. Храмът на Хор в Едфу е вторият по големина храм в древен Египет след Карнак.

С култа към Хор е свързано почитането на соколите и погребението на тези птици за религиозни цели: такива находки са правени многократно в долината на Нил. Но за първи път са намерени птици, заровени в храм, и дори с яйца. На други места изследователите са откривали мумифицирани безглави соколи, но винаги само отделни екземпляри, никога в група.

Авторите на работата предполагат, че погребението на соколи в храма може да е свързано както с поклонението пред Хор, така и, напротив, с култа към бога на Луната Хонсу. Може би символите на противника на Хонсу са били принесени в жертва. Но по-рано артехеолози не са срещали следи от подобни ритуали в нито един от египетските храмове.

Друга особеност на Светилището на сокола е стела, разположена на входа. Върху нея е изсечен образ на бог, наподобяващ египетския Хор, и надпис, който информира, че в храма не може да се варят глави. Не е много ясно на кого би му хрумнало да прави това в храма, но изследователите смятат, че подобно действие се е считало за оскверняващо и съответно са предупреждавали за неговата недопустимост. 

Междувременно учени за пореден път изказаха предположение, че гробницата на египетската царица Нефертити, която все още не е открита, може да се намира в тайна стая до гробницата на фараона Тутанкамон. ВИЖТЕ ОЩЕ: За кого е била предназначена маската на Тутанкамон и къде е Нефертити?