Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис спечелиха Нобеловата награда за физика, съобщи сайтът Nobelprize.org. Наградата им се присъжда от Кралската шведска академия на науките "за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига". Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона шведски крони (около 1,2 милиона щатски долара). Тя се поделя между тримата лауреати.
Learn more about the 2025 #NobelPrize in Physics
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 7, 2025
Press release: https://t.co/Gh6DynVSUu
Popular information: https://t.co/ehKsc7qPCY
Advanced information: https://t.co/uaaAe3rwIq pic.twitter.com/h8w7XNpBJn
На 6 октомври бе връчена и Нобеловата награда за физиология и медицина, като тази година носители са американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи за открития в областта на периферната имунна толерантност, обяви генералният секретар на Нобеловия комитет Томас Перлман.
Още: Любопитни факти за Нобеловата награда за физиология или медицина
Нобелова награда за физика от 1901 г.
Миналата година Нобеловата награда за физика беше присъдена на Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън за "основополагащите им открития и изобретения, които позволяват машинно обучение с изкуствени невронни мрежи", обяви Кралската шведска академия на науките.
Още: Близо 300 години сме тълкували погрешно един от основните закони на Нютон
Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г. Първият ѝ лауреат е немският физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Сред по-известните учени, удостоявани с Нобеловата награда за физика, са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978), припомня БТА.
