Ученият, който изгори диаманти, за да докаже, че са от въглерод

Когато се ражда Лавоазие, химията все още не е това, което бихте нарекли наука. Вярванията включват теорията за флогистона – че всички горими материали съдържат „огнена субстанция“ (наречена флогистон), която се освобождава при изгарянето и се поема от околния въздух. Според теорията, когато въздухът се насити с флогистон до степен, която не може да абсорбира повече, пламъкът ще изгасне.

Лавоазие има различни и прогресивни идеи, до които стига след експерименти с изгаряне на сяра и фосфор. Той забелязва, че теглото на тези материали се увеличава след изгаряне. Това го кара да предположи, че те се комбинират с въздуха, за да постигнат това увеличение.

Хабсбургската челюст: деформация от кръвосмешение

Експеримент на английския натурфилософ Джоузеф Пристли, за когото чува Лавоазие, включва нагряване на червен живачен оксид. Безцветният газ, получен в резултат на експеримента, е наречен „дефлогистиран въздух“ от Пристли, въпреки че Лавоазие по-късно ще докаже, че това е кислород.

Що се отнася до диамантите, по онова време хората ги смятали за отделно вещество, несвързано с материали като въглища и графит. Лавоазие, който се интересува от разграждането на материалите до тяхната най-основна форма, взема диамант и го поставя в затворен буркан, пълен с кислород, опитвайки се да го изгори с помощта на гигантска лупа, с която да фокусира слънчевите лъчи.

Въпреки своята репутация на непоколебима издръжливост, диамантите имат удивителната способност да горят с достатъчно количество кислород. Това наблюдение е в рязък контраст с теорията за флогистона, която предполага, че диамантите трябва да горят във всеки тип въздух, стига „огнената субстанция“ да се съдържа изключително в самия диамант и околният въздух (т.е. кислородът) не играе роля в този процес. Диамантът изгорял, което окончателно потвърдило прозорливото подозрение на Лавоазие, че диамантът се състои от въглерод.

Картите Таро не са били предназначени за гадания

Освен очевидния акт на изгаряне на един от най-скъпоценните камъни на Земята, значението на експеримента на Лавоазие се крие в неговия количествен аспект. Въпреки че диамантът бил изложен на разрушителния пламък, общото тегло на контейнера и съдържанието му останали същите както преди изгарянето. Това важно наблюдение добавило доказателства, както при другите си експерименти с горене, че материята нито се създава, нито се унищожава при химични реакции, а се запазва.