Защо историята за раждането на Христос от девица не е изненадала ранните християни

Раждането от девица може да изглежда странно за съвременната общественост – и не само защото противоречи на науката за репродукцията. Дори в самата Библия тази идея рядко се споменава. Изследователят на Новия завет Родолфо Галван Естрада III разкрива в изданието The Conversation защо раждането на Исус от Мария не е изненадало ранните християни.

Изследователят твърди, че първоначалната аудитория не би била отблъсната от предполагаемата „странност“ на историята за непорочното зачатие. Според учения тази история е била много по-привична за слушателите във време, когато древното Средиземноморие е било изпълнено с разкази за легендарни хора, родени от богове – и когато ранните християни са обръщали голямо внимание на пророчествата на еврейската Библия.

Какво казва и какво не казва Библията

Впечатляващо е, че Новият завет общо взето мълчи за непорочното зачатие, с изключение на две места. То се появява само в евангелията на Матей и Лука, написани десетилетия след смъртта на Исус.

Книгата на Матей обяснява, че когато Йосиф е сгоден за Мария, тя е бременна от Светия Дух. Авторът свързва тази неочаквана бременност със старозаветното пророчество в Исаия 7:14, което казва, че „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Според пророк Исаия това дете ще бъде знак за еврейския народ, че Бог ще ги пази от могъщи империи.

Повечето от ранните християни извън Юдея и в цялата Римска империя са знаели Стария завет не в оригинал на иврит, а в гръцкия превод, известен като Септуагинта. Когато Матей цитира Исаия 7:14, той използва Септуагинта, която включва термина parthenos, обикновено разбиран като „девица“. Този термин се различава от еврейския Стар завет, който използва думата almah, правилно превеждана като „млада жена“. Малката разлика в превода между иврит и гръцки може да няма голямо значение, но за ранните християни, които са знаели гръцки, тя е служила като пророческо доказателство за раждането на Исус от Дева Мария.

Дали вярата в непорочното зачатие се основава на грешен превод? Не е задължително. В гръцката и еврейската мисъл такива термини понякога са били синоними. И същата гръцка дума, parthenos, се среща и във версията на Лука. Лука не цитира пророчеството в Исаия 7:14. Вместо това тази версия на историята за раждането на Христос описва как ангел Гавриил съобщава на Мария, че тя ще роди, въпреки че е девица. Както във версията на Матей, на Мария е казано, че нейното дете ще бъде „Божият син“.

Човешко и божествено?

За ранните християни идеята за непорочното зачатие слага край на всякакви съмнения в честта на Мария. То също така насърчава вярата им, че Исус е Божият син, а Мария – Божията майка. Тези идеи добиват още по-голямо значение през втори век, когато някои християни спорят за произхода на Исус: дали той просто се е родил като човек, но е станал Божи син, след като е кръстен? Бил ли е той полубожествено същество, а не съвсем човек? Бил ли е той едновременно напълно божествен и напълно човек?

Последната идея, символизираща непорочното зачатие, е била най-приетата – и сега се явява стандартната християнска вяра. Но относителното мълчание за него през първите няколко десетилетия на християнството не означава непременно, че ранните християни не са вярвали в него. Както библейският учен Реймънд Браун посочва, непорочното зачатие вероятно не е било основен проблем за християните от първи век. Те са твърдели, че Исус е Син Божий, който е станал човек, без да се опитват да обяснят как се е случило това.

Гръко-римски корени

Твърдението, че някой е божествено роден, не е било ново понятие през първи век, когато се е родил Исус. Много гръко-римски герои имали истории за божествено раждане. Да вземем три известни фигури: Персей, Йон и Александър Велики.

Една от най-старите гръцки легенди твърди, че Персей, древният прародител на гръцкия народ, е роден от девствена майка на име Даная. Историята започва с това, че Даная била затворена от баща си, царя на Аргос, който се страхувал от нея, защото имало пророчество, че внукът му ще го убие. Според легендата гръцкият бог Зевс се превърнал в златен дъжд и оплодил Даная.

Когато Даная родила Персей, те избягали и накрая се приземили на острова, където той израснал. Впоследствие той става известен герой, който убива змиекосата Медуза, а Херкулес, известен със своята сила и необуздан гняв, става негов правнук.

Драматургът Еврипид, живял през V век пр.н.е., описва историята на Йон, чийто баща бил гръцкият бог Аполон. Аполон изнасилил Креуса, майката на Йон, която го изоставила при раждането. Йон израснал, без да знае за божествения си баща, но в крайна сметка се помирил с майка си атинянка и станал известен като основател на различни гръцки градове.

И накрая, легендите твърдят, че Зевс е баща на Александър Велики, който създава огромна империя, преди да навърши 33 години. Твърди се, че Александър бил заченат в нощта преди майка му да се омъжи за царя на Македония, когато Зевс я оплодил със светкавица от небето. Филип, царят на Македония, отгледал Александър като свой син, но подозирал, че има нещо друго в зачатието му.

Познатият тип герой

Като цяло историите за божествено зачатие са били познати в древния средиземноморски свят. През втори век Юстин Мъченик, християнски теолог, който защитава християнството, признава тази гледна точка: че девственото раждане няма да се счита за „извънредно“ в обществата, запознати с гръко-римските божества. Всъщност в обръщение към римския император Антонин Пий и философите Юстин твърди, че те трябва да се отнасят търпимо към християнската вяра в непорочното зачатие, точно както вярват в историята на Персей.

Идеята за участието на Бог в зачатието на дете, обречено на величие, не би изглеждала толкова необичайна за древната аудитория. Нещо повече, раннохристиянското тълкуване на пророчеството в Исаия 7:14 от Септуагинта подкрепя тяхното убеждение, че произходът на Исус е не само божествен, но и предсказан в техните пророчески писания.

ОЩЕ: Изследваха „гробницата на Саломия“, акуширала на Дева Мария (ВИДЕО)