Читателят знае кога някой пише със сърцето си: Мария Лалева в “Отговорите“ (ВИДЕО)

“Аз мисля, че тези, които пишат с егото, плуват в един коридор. Аз се слагам при тези, които пишат със сърцето и с душата си, в друг коридор. И не става въпрос за състезание. Тук става въпрос за това да дадем, благодарение на някакъв талант, който ти е даден отгоре и за който ти си отговорен, да дадем на хората надежда, да дадем на хората любов и да дадем на хората възможност да познаят себе си и да започнат да се обичат. Аз не се уморявам да повтарям, че социалната среда кара човека да се чувства необичан, ненужен и малък.“

Интересувате ли се от политика?

Още: Мария Лалева: Смирението е акт на самоуважение

“Чета всичко и напоследък съм се дистанцирала по възможно най-зловещия начин. Защото установявам, че да се потопяваш ежедневно в такава непримиримост, в такова озлобление, в такива престъпни по отношение на човешката същност опорки, е унищожаващо за теб самия. И затова предпочитам малко да се дръпна, за да имам обективен поглед. Иначе приемеш ли страна, ти вече си глух за истината. Ти приемаш само едната гледна точка. А понякога много често ми се струва, когато наблюдавам конфликти, че злото се бие със злото. А пък някои си позволиха да приватизират доброто – ние сме добрите, другите са лошите. И другите казват същото. И ти трябва да си избереш.

Доброто всъщност е в тези хора, които се опитват да съхранят човечността, съпричасността, милостта и любовта към истината в точно тия времена, в които една лъжа се бие с друга лъжа.“

Още: Цитати от "Пасиансът на архангелите" от Мария Лалева

Работите ли върху нови книги в момента?

“Работя, да, по третия роман. Вкарала съм малко по-социална нишка в него. Много ми се искаше, ето така си направих романа “Живот в скалите“, в който исках да покажа, че на едни скали, на едно парче скали пет човека може да представляват целия свят с всичките му противоречия, любови, драми, болки, смърт, битка с порока... Но тук вече в третия роман има малко по-социален елемент, защото войната за мен е ракът на човешкия организъм. Така, както ракът, тази нелечима болест влиза в човека, той се отключва, може би по същия начин светът, съдбата, вселената, Бог, тази дума, която трудно се произнася, защото веднага ти слагат едни етикети, може би иска да ни покаже къде трябва да се лекуваме, какво да лекуваме в себе си. Любовта е единственото лекарство.“

Още: Писателката Мария Лалева: Вселената никога не ни е оставяла без пратеници на светлината

Още – във видеоматериала.