Дидо от D2: Ние сме космически експеримент

Деян Каменов или просто Дидо и е един от съвременните идоли на българската рок музика. Музикантът, който вече цели 13 години е горд фронтмен на култовата група D2, разговаря с Actualno.com за новото парче на групата, носещо космическото заглавие "Марс", за националното турне, което им предстои, за това колко важно е да пазим природата, както и какво е да си част от една от най-обичаните български банди вече толкова много години.

Какво още ни разкри Дидо, четете в долните редове.

Силно начало на 2019-та година за D2 – посрещате я с нова песен и видеоклип. Поздравления!

Не е някакъв прецедент, когато сме готови със следващата песен, която ни стане любима и я изпипаме както трябва, обикновено заснемаме видео и я пускаме. Сега просто съвпадна с началото на година и се получи добре.

Как ви хрумна идеята за "Марс" и как се родиха посланията, които носи?

Точно най-мен може би най-малко ми е хрумвало нещо, защото бях ангажиран със съвсем други неща докато се печеше финалната версия на песента. Но слушайки я, още в началото, ми носеше усещане за една космическа, извънзенмна атмосфера. На Руши Виденлиев, с който работихме и по текста на предишния ни сингъл "Егоист", му хрумна думичката марс. Той, в съавторство с Митко Кърнев, написа текста.

Клипът е истински визуален шедьовър. В него участва талисманът на българската художествена гимнастика – Радина Филипова. Как попадна тя в проекта?

На първо място – самата идея за мястото на снимките беше впечатляваща, защото Националната обсерватория в Рожен не е място, което е достъпно, за който и да е, камо ли за снимане на видеоклип. Това само по себе си беше нещо страхотно и вдъхновяващо. Благодарности към цялото ръководство на Националната обсерватория и конкретно на д-р Никола Петров, който направи това възможно. Целият екип на режисьора Валери Милев и хората, които бяха на място, помогнаха всичко да се случи прекрасно и безпроблемно. Благодарим и на Nestle България, без които този проект би бил невъзможен.

Радина внесе пък един много нежен, женствен и секси елемент в снимките, защото е невероятно грациозна и кадрите, които снима с нея Валери, бяха абсолютно магически, отвъд нашите предели. Красиво беше да се опитаме да пресъздадем тази космическа любов, която даже се увенчава с дете накрая.

Валери е режисьор, който много харесваме и цялата комбинация – Валери, Радина, обсерваторията – получи се нещо много красиво. Готино е, че вече свръзваме нещата с живота извън Земята, това е неминуемо и така или иначе ще се случи на практика, а не само в изкуството.

Вярваш ли го наистина?

Вярвам го и не само това. Вярвам, че не сме от тук, че сме някакъв космически експеримент и са ни изтрили паметта, за да забравим от къде сме тръгнали. Това е някакво наказание за такива, които не са били послушни на другата хармонична и мирна планета и най-големите идиоти са ги изхвърляли тук, за да се превъзпитат.

Възможно е...

Така ми изглежда, защото явно сме единственият вид, който се възползва брутално и само руши, взима, граби и разрушава, при това го прави до пълното унищожение на планетата. Предполагам, че не сме от тук, защото всяко друго същество, което живее на тази планета я цени и е в хармония с всичко останало. Институциите трябва да си вършат работата и е срамота, че се позволява подобно нещо, защото същите хора, които го позволяват, също живеят във България и те също ще наблюдават едни съсипани плажове. Не намирам логика в това и то трябва да се прекрати незабавно, да се мисли дългосрочно и да се пази природата не само тук, но и навсякъде по света.

Ти имаш изявена позиция в това отношение. Какво мислиш за поредните опити за застрояване по Черноморието?

Мисля, че е ужасно. Мисля, че институциите трябва да си свършат работата и нещата, които се обявяват за незаконни под никаква форма и заради никого да не се обявяват за законни след това. Защото това е смешно – все едно да вкараш някой за убийство в затвора и след това някой да обяви, че е невинен. Трябва да се търси баланс между това да има наистина хубави места, на които да се отсяда на българското Черноморие, и да не се пипат кътчетата, които са директно на плажа. Никой няма да умре ако трябва да пропътува или проходи 2 км до плажа. Няма нужда да се изсипват тонове бетон, той съсипва цялата природа.

Предстои ви национално турне. Кои градове ще посетите?

Турнето е в над 20 града, ще започнем от Пловдив на 14 февруари, ще го отпразнуваме с хубава музика. На друга знакова дата – 8 март, сме в Бургас, ще минем през Варна, Стара Загора, през абсолютно всеки голям град и някои по-малки. Добавка в турнето е град, който отдавна не сме посещавали, защото по-скоро има славата на столица на друг тип музика – Димитровград, ще бъдем в един нов клуб и ще забием най-доброто от Д2. Имаме няколко нови попълнения в сет листа, имаме и песни, които хората познават от много години. В по-малките зали и клубове контактът е неподправен и се случват неочаквани неща. Сигурен съм, че ще бъде велико! Лилия Семкова, с която бяхме във "Фермата" ще се включи на някои от концертите за една специална версия на песента "100 години", която пък е оплетена с друга култова бъгларска песен "Излел е Дельо Хайдутин". Ще бъдем и с гайдар на живо, което за нас е доста яка комбинация.

Скоро D2 става на цели 20 години. Колко трудно е да се задържиш на върха толкова години, в държава с музикален пазар като нашия?

Не знам за задържането на върха, но във всеки случай правим това, което обичаме, всички живеем нормално от него, не правим други неща, като изключим мен, който от време на време съм гост в разни реалити формати. Давам си сметка, че съм 13 години в групата, от нейните общо 20, така че за мен това е нещо много мило. Оказа се, че съм почти два пъти повече в групата, от колкото е бил предишният вокал. Общо взето не мислим за трудно и за лесно, а само как да правим най-доброто, което можем. За тези години имахме три големи концерта на стадиони пред 40-50 хиляди човека, когато подгрявахме Bon Jovi Бон, Guns N' Roses и Aerosmith. Бяхме и на много европейски фестивали. Всяко нещо е прекрасно по свой собствен начин – и големите стадиони, и малките клубове. Това, че правим толкова различни неща ни е запазило да не влезем в някакъв затворен цикъл. Всеки има свои неща. Митко като създател на супер групата "Легендите" има и свои проекти, басистът ни – Сашо свири с много други музиканти – Графа, Любо Киров. Доста години бяхме с Васил Вутев, който е супер барабанист, но сега се завърна първият ни барабанист – Явор. Така че, гледаме да правим неща, които са интересни и на нас, така че да не си писваме сами на себе си.

Как се промени вашата музика през годините?

Не мисля, че съм най-големият музикант, за да давам оценка чисто музикантски, но чисто емоционално винаги сме оставали верни на това, което наистина ни вълнува и интересува и сме гледали да правим песните възможно най-изляти, завършени. Всички ние винаги сме се стремяли ядката на парчето да е това, което ни вълнува и интересува. Успехът трябва да е последствие от това, че си свършил нещо по най-добрия начин, а не да мислиш как трябва да изглежда.

Измина много интересна година за теб. Сам спомена за участието си във "Фермата". Какво си пожелаваш в личен и професионален план през новата 2019-та година?

Доста животоразтърстваща година бих казах. Защото такова нещо (бел. Ред. участието във "Фермата") те променя генерално, поне мен успя. Ние по-скоро сме глезени градски деца и това ми се е случвало доста рядко, като изключим може би годините между 8 и 13, когато бях през цялото време на село, където имахме земя и помага. Едно е да го правиш два дни и да се прибереш вкъщи, където имаш всички удобства. А друго е да си на въздух всеки ден, да работиш, да си в стара къща без изолация, без отопление, без абсолютно нищо. Преживяването ме смири. Роди се желание да бъда по-добър човек, до колкото е възможно. Промени ме по генерален и много хубав за мен начин, затова се надявам да не забравям скоро това усещане, да го държа в едно ълълче в съзнанието ми. Трябва да сме благодарни за това, което имаме и да сме наясно, че е възможно да живеем в много по-сурови условия и пак да правим това, което обичаме и всичко да е наред.

Интервю на Милена Славкова