Големите митове за "Натура 2000" - национализация на земята и забрана да се прави каквото и да е

Припомняме, че към момента площта на "Натура 2000“ в България е 34.9% и сме на второ място в Европейския съюз по територия със защитени зони в Мрежата. Преди седмица към нея бяха добавени плажовете "Корал", "Кара дере" и "Паша дере". Тоест, процентът ѝ предстои да се преизчисли. Да се изгради такава мрежа е изискване на ЕС към всички държави, които кандидатстват за присъединяване. Процесът при нас продължава от 2002 до днес, след като страната ни стана член на ЕС.

Г-жо Йорданова, защо решихте да проучвате и опазвате дивите орхидеи в Родопите?

Родопите са най-богатата на висши растения планина в България, за което си има физикогеографски, геоложки, климатични причини и такива, свързани с начина на живот на хората в тази планина. В същото време територията е с много запазена природа спрямо други части на страната и Европа. Сред общото растително биоразнообразие се откроява с голям процент присъствието на интересната група на салеповите, семейството на дивите орхидеи. В Родопите се срещат 90% от видовете орхидеи, описани в страната. Това богатство заслужава да бъде опазвано и да бъде показвано на хората, а Родопите са много подходяща планина за развитие на природопознавателен туризъм.

Човешката дейност препоръчителна или вредна е за тяхното оцеляване?

Зависи какъв тип, с каква продължителност и с каква сила е тя. Съществуването на динамичен и хармоничен обмен между организмите в една среда, както и между самата среда и тях е полезно и точно това се случва в природата. Минат ли се определени граници, започват процеси, които се стремят да приведат системата отново в най-подходящия обмен. В природата няма продължително време статично положение.

Може ли да се каже, че без пáша ще бъдат загубени находищата от орхидеи?

Регулираната по определен начин пáша в местообитания, които са ценни за живота и размножаването на орхидеите, спомага да не се загубят находищата. Много зависи какъв вид добитък, колко продължително и по кое време на сезона пашува в находището, а също и дали се спазва ротационен принцип. Факт е, че част от местообитанията са подходящи за биоразнообразието именно поради някои добри практики в скотовъдството. Косенето и извеждането на старата тревна биомаса е друга човешка дейност с добър ефект. Прореждането на храсти и дървета, изчистването на плевелни видове и унищожаването на инвазивни, чужди видове - също.

По време на беседи съм ви чувала да казвате, че защитена зона не значи забрана, а ресурс. Нима е възможно това?

Понастоящем са много малко териториите в света, върху които има пълна забрана на човешки дейности. На практика човекът използва по различен начин ресурсите в цял свят. Въпросът е какъв е подходящият начин не само за човека, макар той да зависи от средата си в дългосрочен план и би трябвало да мисли за природата като ресурс, но като стопанин, а не като паразит, който източва ресурса и търси другаде нов. Добрият и умел стопанин управлява земята си така, че тя да е здрава и плодородна за в бъдеще.

За защитените територии следва да има планове за управление и начини на поддържане. За повечето от тях са разписани пакет неподходящи дейности, но те засягат конкретна площ и период и не винаги са ограничения изцяло и еднакви за всички типове територии. Защитените зони по „Натура 2000“ също трябва да имат планове за управление и ясни препоръки. В допълнение, за целеви видове в тези зони, като орхидеите например, също се изготвят планове. Има препоръки за начините на стопанисване на ключови местообитания в тези зони. Всичкото това не са списъци със забрани. Напротив, това са аргументирани полезни и вредни дейности, вкл. поощряване на практики, които поддържат местообитанията. Отделно се поощрява креативният бизнес начин на мислене, в който да се търси друга форма на използване, различна от досега познатите. Всички може да искаме да построим ски писти и хотели, но няма как всички да имаме еднакъв бизнес и той да просъществува. В защитените зони не се спират човешки дейности от всякакъв характер. Развиват се земеделие, животновъдство, горско стопанство и други дейности, дори строителство. В защитени зони, важни за прелета на птиците, може да се забрани строежът на ветрогенератори. В ливади пък, за да не се засегнат гнездата на птиците, просто трябва да се коси малко по-късно. Това са само примери. При евентуални щети за собственици ЕС предвижда компенсаторни механизми. По този начин е намерен балансът между интересите на собствениците и дългосрочното опазване на природата. Нещо повече, фактът, че дадени земи са включени в „Натура 2000“, дава възможност на земеделските стопани да получават достъп до финансови инструменти от ЕС за дейности, които те и без това извършват. Като забрани в заповедите за обявяване се сочат най-сериозните заплахи за биоразнообразието и те се подлагат на обществено обсъждане.

За дейности, които биха имали значително отрицателно въздействие върху конкретен участък в зоната, се прави Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или Екологична оценка, които показват дали те ще попречат на дългосрочното опазване на биоразнообразието. Няма пречки за останалите дейности.

С прости думи каква е разликата между защитена зона и защитена територия?

Защитени зони са местата от националната екологична мрежа „Натура 2000“ – големите единици площ, въведени по сила на Закона за биологичното разнообразие. Защитени територии са резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, строг резерват, природен парк, защитена местност – малки единици в голямата. Те са обект на защита чрез друг законов инструмент – Закона за защитените територии.

Просто казано в една защитена зона от Мрежата може да има и друг тип защитени територии. Те касаят по-различна категория на защита, а някои са с по-строг начин на управление, но върху значително по-малка площ.

Близо 20 г. откак имаме обособени зони „Натура 2000“ в България. Какви са митовете за тях?

Няколко са. „Ще се национализира земята, ще се загубят правата на собственост и правото на продажба“ – не се губи собствеността в защитена зона по Натура 2000, собственикът запазва правото си да извършва ред дейности, както и да я продава.

„Ще се забрани всичко“ – няма как да се забрани всичко, изготвят се планове за подходящо стопанисване. При инвестиционно намерение се прави оценка дали то е в конфликт, по какъв начин е в конфликт и дали той може да се избегне с подходяща промяна в инвестиционния план, начина му на реализиране или точното местоположение. При строителство в града и селата също има правила, с които инвеститорите трябва да се съобразяват, това не е новост.

„В Натура зони нищо не може да се прави“ – има редица примери в България, в които стопаните не са променили начина, по който ползват териториите си, въпреки че се намират в защитена зона. Ако им се наложат някакви частични ограничения, ползват компенсации. Стопаните могат да бъдат и поощрени за въвеждане на екологични практики в стопанствата си, за да са им е по-полезни в бъдеще. В двата случая те не са преустановили ползването на земите си, само защото вече са в защитена зона.

Хармония между човека и природата – мисия възможна ли е?

Възможна е, но ако се преразгледат желанията и целите на хората. Понастоящем в света има много хора, които искат невероятно много неща, голяма част напълно излишни за личното съществуване. Потреблението е много повече, защото хората искат много повече. Има милиони гладуващи, а тонове храна ежедневно се изхвърлят. Тази дисхармония е сред хората. Първо тя трябва да се реши, за да има шанс да се случи и пасторалната хармония между човека и природата.

На последната лекция споменахте за защитена зона в Испания – огромна по площ, в която се развива разнообразна човешка дейност. Най-интересните сред тях?

Дадох за пример голям природен парк в Испания, в планината Сиера де Андухар, където се опазва популация на световно застрашения животински вид Иберийски рис. Съчетават се умело интересите на различни важни елементи – природозащита, екотуризъм, лов, скотовъдство, земеделие, класически пешеходен туризъм, свързано с туризма ресторантьорство. Резултатът там не е възможен без съответната държавна политика, планирана целево по толкова подходящ начин и с дългосрочен ангажимент.

България е на второ място по територия, заета от защитени зони, но последна по планове за тяхното управление. Защо според вас?

Въпрос на приоритети в държавната политика. За съжаление у нас се неглижира Мрежата и смисълът от въвеждането й.

Собствениците на земи в защитена зона най-често смятат, че ако започнат да правят нещо в тях, някой ще ги посети, ще им се обади и ще ги санкционира. Така ли е?

Редът е обратен. Много отдавна се говори за въвеждането на „Натура 2000“, включително това, че всеки собственик на имот е добре да отиде да види дали конкретно неговият имот попада в Натура зона, с какъв тип управление е тя, има ли стимулиращи инструменти и по кои програми са те. Ако има инвестиционно намерение или дейност, която иска да упражнява, ще се направи оценка за съвместимост с неговия случай/имот/намерение конкретно и ще бъдат дадени предписания. Правилното е всеки собственик на земя да прояви инициатива и да се информира. 

Може ли да дадете по три примера за ограничителни, препоръчителни и поощрителни мерки в зони „Натура 2000“?

Ограничителна дейност би била разораване на голям блок земя конкретно върху популацията на целеви растителен вид, опазван по „Натура 2000“. В този случай ще се препоръча разораване извън границите на популацията и ще се зададат граници върху терена, в които може да се извършва дейността. По подобен начин стои въпросът с отводняване на торфищна или преовлажнена земя, ако в нея живеят целеви видове или местообитанието е приоритетно за опазване, от значение за цялата Европейска общност.

Препоръчителни мерки са провеждането на регулирана пáша в територии, класифицирани като приоритетно за опазване на орхидеи местообитание, подтип на 6210* Полуестествени сухи тревисти съобщества върху варовик, особено ако територията е изоставена и са започнали негативни тенденции в състоянието й.

Поощрителни мерки са финансирания по оперативни програми за стопани, управляващи стопанството или фермата си по начин, описан като подходящ за защита на видове или местообитания в имота му.

Защо според вас са толкова неуспешни информационните кампании за защитените зони – сякаш като се заговори за тях и хората мигом си запушват ушите или хлопват вратите, образно казано?

Причините са повече психологически – дълго време българинът е бил лишаван от собствеността си и реагира остро на мерки, свързани с общи управления. Второ, незнанието. Хората се страхуват от неизвестното и част от реакцията е да го игнорират. Третото е много съществено, от моя гледна точка. Няма разбиране, че мрежата е общоевропейска и с голяма тежест и че екологията е остро поставена на дневен ред в Европа и донякъде в света. Това е дългосрочен и задължителен ангажимент. Не се случва някъде в Брюксел, не касае само централно европейците. Има и тежест чрез наказателни процедури. Но вместо наказанието да е водещо, би било добре да се мине към ограмотяване и помъдряване, да се потърсят ползите и възможностите за нови начини на употреба на природен ресурс. Сред причините има и зловредно настройване на хората от недоброжелатели с политически уклон. Хората не би следвало да вярват на всяка мълва, а да мислят критично и да се учат сами да търсят информация и да я анализират, съставяйки собствено мнение.

Да се върнем отново на орхидеите – какво трябва да се направи или регулира, за да остане това ценно находище край Смилян, номерирано като 6210?

На първо място трябва държавните институции - МОСВ в лицето на РИОСВ, МЗХ, общината (когато земите са общински), да оперират с материята по „Натура 2000“ сериозно, отговорно и грамотно, защото този ангажимент на България е дългосрочен. Той е свързан със сериозни наказателни процедури, но и с възможности за стопаните, които те пропускат. Второто, но равно по значимост, е да има план за управление на съответната зона. В случая с имота в Смилян теренът влиза в Защитена зона Родопи – Западни BG0001030. Практически трябва да се установят точните граници и актуалното състояние на местообитанието (неговия подтип, видов състав, площ, състояние на почвата, начин на стопанисване, наличие на инвазивни и плевелни видове, видове орхидеи и други ценни видове), да се уточни собствеността на земята, да се срещнат заинтересованите страни, да се дадат предписания за начина на ползване, да се направи обучение на пастирите и собствениците на терена. Част от площите, които посетихме, са частна собственост до границата на Натура зона, а другите са вътре в зоната. Такива предписания биха важали само за терените в зоната. Теренът извън тях не е регулиран. Съдбата на видовете и на местообитанието в него ще зависят изключително много от решенията, знанията и отношението на самите собственици.

Интервю на Анита Чолакова