X
 
 
 

"Грийнпийс" смята, че закриването на ТЕЦ-овете няма да доведе до Апокалипсис

4221 3
photo of "Грийнпийс" смята, че закриването на ТЕЦ-овете няма да доведе до Апокалипсис
Снимка: Getty Images / Guliver
В последните седмици у нас се активизира диалогът по подготвяните промени в Еврорегламента за горивните инсталации, засягащ мощностите, използващи въглища, биомаса, торф, отпадъци и течни горива, с мощност над 50 МВ. В измененията са записани нови прагове, много по-занижени, на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно занижаване на равнищата на серен диоксид и живак. Според заетите в бранша у нас одобряването им би означавало затваряне на над 40 процента от енергийните мощности в България и пряката загуба на 33 хил. работни места в мините и ТЕЦ-овете, както и на още над 150 хил. работни места, косвено ангажирани. Има прогнози от бранша за режим на тока, драстично поскъпване на електроенергията с 35-40 процента и закриване на редица индустрии в България. 

По темата решихме да се свържем с Теодора Стоянова, която е експерт по управление и защита на околната среда. От март 2014 г. работи като координатор на кампанията „Климат и енергия“ в "Грийнпийс България".  

В позицията на „За Земята“, която е писана и с ваша помощ, се казва, че страната ни вече е изтървала влака за спиране на новите правила, станали известни като LCP BREF. Може ли наистина нашата страна да се противопостави на държави като Франция, Германия, Люксембург и трябва ли, в крайна сметка да го прави?

Малко предистория да ви дам. Въпросните референтни документи се обсъждат от 2015 г. насам. Тоест целият процес е започнал преди 2 г. и държавата ни е имала достатъчно време да участва активно в разработването на референтните документи. В момента това, което предстои, е гласуването - финалният етап. На този етап няма как да се променят самите референтни документи, няма как да се промени тяхното съдържание.

От тази гледна точка - няма особен смисъл България да гласува негативно, тъй като се очаква документите да бъдат приети и на ниво Европейска комисия, както и да се приложат през следващите години.

Нашата позиция е, че България не трябва да се фокусира върху това да се противопоставя на гласуването, а върху това как може секторът адекватно да реагира на новите документи, на изискванията, за да може най-добре да ги приложи и да подобри представянето на въглищния сектор в страната.

Вижда се обаче, че у нас държавата, неправителственият сектор, миньори, всички са се обединили около позицията, че трябва докрай да се опитва да се спре промяната на европейските изисквания? Дори Министерството на околната среда и водите е на това мнение. Стигна се и до изпращане на писмо до председателя Еврокомисията Юнкер с молба за реакция.

Да, известни са ни тези факти. Последните няколко седмици се бяха организирали няколко кръгли маси, на които се обсъждаше точно това. Ние като организация от неправителствения сектор, която има отношение по въпроса, не бяхме поканени, но смятаме, че нашето мнение също трябва да бъде чуто. А то е, че фокусът не трябва да е върху нещо, което е минало - разработването на тези референтни стойности, а да се помисли как секторът може най-адекватно да реагира на това, което предстои.

В позицията си го казваме - че това е една възможност въглищният сектор, централите да подобрят екологичното си представяне, за една по-добра околна среда. Тоест тези стойности им дават възможност те да удължат живота си от няколко години, защото така или иначе този сектор замира следващите десетилетия. Той е тръгнал по една траектория надолу и този нов документ им дава възможност и време да разработят една дългосрочна стратегия какво ще се случи.

Това е друга позиция, която също трябва да бъде чута. Въпреки че в пространството се чува само тази на профсъюзите, на въглищната индустрия, включително и на министерството.

Основните аргументи срещу промените е предположението, че те ще застрашат съществуването на българските централи. Споменава се и че над 150 хил. души от свързани индустрии ще останат без работа, защото инвестициите за покриването им могат да достигнат до 500 млн. лв.

За нас ще е хубаво да видим откъде точно идват тези данни, които се използват от минния сектор. Ще ни е много полезно да получим информация за брой заети хора, тъй като това е информация доста трудна за намиране, не е толкова актуална. Ще се радваме да видим как точно са получили тази цифра.

Относно самата стойност за инвестициите, които трябва да се направят - липсва или поне ние не сме видели пълен анализ на въглищния сектор и на централите, както и какво би струвало от икономическа гледна точка една такава инвестиция за подобряване на тяхното екологично представяне. Вярно е, че голяма част от централите у нас няма да отговарят на новите изисквания. Тоест, ако искат да продължат да оперират и да бъдат част от енергийната система, трябва да направят тези инвестиции. Друг е въпросът дали чисто икономически ще им излезе сметката. Много от тези централи вече са изживели своя живот, те са технически и икономически нерентабилни. Ние смятаме, че нямат място в енергийната система на страната и дори без тях системата няма да колабира, както често се чува.

Другата гледна точка относно тези 150 хил., които евентуално ще останат без работа, е колко хора ще загубят живота си от замърсяването на въздуха. Имате ли такава статистика, колко хора ще продължават да умират от мръсния въздух, защото цифрите стават все по-плашещи?

Да, точно така. Това е много важен въпрос, който много често остава на заден план и дори остава игнориран - какви са здравните и екологичени ефекти от това тези централи да продължат да работят. Подобни въпроси не се коментират, дори се пропускат, не се споменават.

Конкретни цифри в момента не можем да дадем, тъй като отново трябва да се направи един анализ на съществуващите въглищни централи, но много често сме чували и това се установява от изследвания не само в България, че някои от централите у нас са най-замърсяващите въздуха в Европа.

Според данни на Световната здравна организация годишно от лошото качество на въздуха у нас умират около 11 хил. души минимум. Статистиката е доста плашеща, ето защо е важно да се говори за здравните и екологични щети, ако тези централи продължат да оперират и то без необходимите подобрения, за да спазват изискванията.

Според някои експерти може да се стигне и до закриване на между 3 и 5 хил. мегавата базови мощности? Това, според тях, може да доведе до режим на тока за гражданите.

Много ще е хубаво да видим анализ на това нещо. Както казах - няма адекватен, навременен анализ на текущото състояние на въглищните централи и на сектора в страната. От тази гледна точка ще е хубаво да се предостави такъв анализ и да се види кои централи биха могли да изпълнят новите изисквания, кои нямат такава възможност и съответно трябва да затворят. Не бих могла да коментирам цифрите, които са в обращение към момента, докато не видим такъв анализ, но това е много вероятно да се случи.

Отново обаче във връзка с режима на тока - енергийната система върви към промяна, тя няма да бъде това, което е била преди 10-20-30 години, тя вече се променя. Съответно с напредъка на технологиите, намаляване на цената на новите технологии и задвижването на възобновяемата енергия, на различните начини на съхранение на енергия, една такава загуба може да бъде поета от енергийната система. Разбира се и с намаляване на използването на електроенергия и подобряване на енергийната ефективност.

Тоест, ако има една много добра дългосрочна стратегия, едно такова изваждане на тези мощности не би трябвало да доведе до сътресенията, с които ни плашат. Тук е въпрос на планиране, на адекватна и ясна представа към какво искаме да върви енергийният сектор у нас, и да погледнем към бъдещето, отвъд въглищата, а не просто да стоим в миналото, където въглищата вече са изиграли своята роля.

Дали обаче спирането на ТЕЦ-овете няма да отприщи една енергия за, например - строеж на АЕЦ “Белене” и други такива мегапроекти на по 35 години, които постоянно са в устите на политиците?

За съжаление, наистина сме в среда, в която много често се използват подобни твърдения за други цели, в случая - политически. От много време се говори и основната аргументация за включването на подобни тези мегапроекти и създаването на нови мощности е всъщност необходимостта от това да има повече енергия, тъй като консумацията ще се повишава. Такова нещо не наблюдаваме, особено с подобряване на енергийната ефективност, потреблението няма как да достигне тези огромни очаквания, за които се твърди. От тази гледна точка смятам, че докато не се направи анализ и конкретни цифри, всичко останало е спекулация и използване на конкретни проекти за политически цели, което е много лесно в случая. Но няма абсолютно никакво основание да се смята, че ще са необходими толкова много допълнителни мощности.

Както казах и по-рано, енергийната система претърпява промяна, нейното бъдеще не е това, което е било преди 10-15 години. Тя няма да изглежда така, както изглежда днес, затова ни трябва една ясна представа какъв искаме да е този сектор след 15 години, но без да разчитаме на остарели технологии, които на всичкото отгоре ни и тровят, и вредят на здравето ни и на околната среда.

Каква е алтернативата, ако все пак се стигне до спиране на мощности и закриване на ТЕЦ-ове?

За нас бъдещето и посоката, в която ще се върви, са излизане от тази въглищна зависимост. За много райони обаче въглищата са основен поминък, било то чрез добив или горене на въглища.

Колегите от “За Земята” излязоха с един доклад, който говори за алтернативните възможности на хората, които работят в този сектор. В момента съществуват възможности за преквалификация, хората да започнат малък бизнес в различни сектори - земеделие, индустрията или нещо друго. За нас това е бъдещето. Също така е важно да се отбележи, че тези райони дълги години ще имат нужда от възстановяване на засегнатите терени, на околната среда, което също създава възможност за развиване на бизнес.

Недалечно бъдеще - чистота на въздуха или хиляди миньори без работа?

Нов регламент към директивата на ЕС по-високи прагове на вредните емисии ще се окаже смъртна присъда за българската енергетика и индуст...

Възможности има - важно е да се мисли стратегически, да се планира много добре. Това планиране трябва да започне отрано, според нас дори вече сме закъснели, трябваше да започнем преди няколко години. Не е въпросът да мислим какво е трябвало да направим, а да започнем да го правим и то без да закъсняваме повече. Трябва да се разработят подробно планове за алтернативно развитие на икономиката в тези въглищни райони, като възможности има.

Според последни данни около 49% от електричеството у нас се произвежда от ТЕЦ-ове. Евентуалното им закриване няма ли да доведе до криза?

Трябва много ясно да стане разграничаване за какво говорим - около 45-46% от електроенергията в България се произвежда от въглищни централи, но приемането на новите стойности от новия референтен документ не означава, че всички централи в България ще затворят. Това трябва да е ясно. Трябва да се направи анализ на състоянието на централите и да се прецени кои от тях няма как да постигнат желаните изисквания, кои от тях могат с инвестиции и дали тези инвестиции са икономически обосновани. Но приемането на новите референтни документи в никакъв случай не означава, че България ще затвори изведнъж, от днес за утре, всичките си въглищни мощности, това няма как да стане. И е спекулация да се говори подобно нещо.

Един такъв преход става плавно, отнема време и в момента е времето, когато трябва да се помисли как да се направи това най-безболезнено - да има една стратегия, да започнат да се мислят алтернативни начини за развитието на районите, които зависят от въглищата. Защото каквато и да бройката - наистина има десетки хиляди хора, за които трябва да се помисли, съответно трябва да се види какви други икономически сектори и дейности могат да се развият, след като въглищата няма да имат тази роля. Но няма как изведнъж тези централи да затворят и тези нови референтни документи няма да доведат до това. България има достатъчно време да помисли как да го направи безболезнено и да се извърши този анализ, за който говорим. Дори и да поиска отлагане на документите, ако е възможно, това нещо да се случи по-плавно и по-безболезнено. Но няма как да стане от днес за утре.

Възможно ли е наистина да се постигнат тези нива на очистване? В промените е заложен лимит на сероочистване от 99%, като според миньорите нито една централа в Европа не покрива тези изисквания.

ЕС ще трябва да затвори всички ТЕЦ-ове на въглища до 2030 г.

Стрес тестове на индустрията показват, че ЕС ще превиши значително поетите си ангажименти по климатичното споразумение от Париж, освен ...

Не бих могла да коментирам чисто технически. Трябва да се има предвид, че има стойности, които се отнасят за нови централи, за новооткриващи се централи и за вече действащи централи. Съществуват централи в други страни, които успяват да достигнат доста нива на пречистване на емисиите от подобни вещества. Предвид, че приемането на този документ от сега до момента, в който той ще започне технически да действа, има 4 години, технологиите в това време се развиват и няма как отсега да твърдим, че няма да има технологии, които няма да успеят да постигнат подобни нива.

В случая у нас ще е трудно, защото нашите въглища са с изключително високо съдържание на сяра и това е един от основните проблеми на българските ТЕЦ-ове. Трябва да говорим и за нови налични технологии, които ще се развиват в бъдеще, затова няма как да твърдим дали може да се случи или не.

Основен аргумент за поддържане на такива базови мощности е и тежката зима, която сполетя страната ни тази година? Може ли да се търси причината в това, че все повече българи са отопляват с електроенергия?

Да, това е вярно, делът на хората у нас, които се отопляват на електроенергия е сред най-високите в Европа. Но тук съществува опасността хората изведнъж да спрат да се отопляват на електроенергия и да минат на твърдо гориво, където също има висока степен на замърсяване. Както видяхме в началото на тази година - на много места в България имаше изключителни нива на замърсяване с фини прахови частици, които не се дължаха само на трафика, а и на това, че хората се отопляват с некачествени въглища, влажна дървесина и всякакви неща, които им попаднат. Така че - да, вярно е, у нас голяма част от хората се отопляват на електроенергия, но тук трябва да започнем да говорим за мерки за енергийна ефективност и за изолация на домовете, т.е. за намаляване на енергийното потребление като цяло. Това също е много важна част от цялостното подобряване на енергийната система.

Интервю на Ивайло Анев

Actualno.com

Етикети:

3 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 4 месеца Профил на трол?
    Заради еврогейските педерунгели ,направо вземете ,че закрийте България,защото толерастите на изрода сорос ,докато не съсипят българите и България няма да се спрат!
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 4 месеца Профил на трол?
    Айде, по-бързо, че Путя ни чака в ОНД- тюрмата на народите.
    : 1 !
  • Анонимен 1.2 Анонимен преди 4 месеца Профил на трол?
    БАСИ КЕФА, ПАК ЧЕ ДИГАТ ТОКА! АМА БАВНО! С ВАЗЕЛИН!
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Далай Лама: Светът принадлежи на 7 млрд. души, а не на няколко световни лидери

В Делхи се състоя първата в историята дискусия на Далай лам...