Избори, избори, избори и избори - време е за психиатър. Говори д-р Любомир Канов

В "Студио Actualno" гостува д-р Любомир Канов. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за "опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“.

Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г. в САЩ. Идеен съосновател на КОД - Консервативно обединение на десницата, водена от бившия здравен министър д-р Петър Москов.

Защо отиваме на поредни избори? Можем ли да сложим диагноза?

Има един интересен бунт на низините срещу този лидер, който е начело и неговото обезглавяване. Ситуация, в която народ не може да намери своя естествен лидер и отхвърля по капризен, инфантилен начин всеки, който се опитва да го води на някъде. Българските лидери от новата ни история са незабавно оплювани от собсвения си народ. Единствения устойчив лидер е Тодор Живков, който беше построил такова общество, че ако се опитваш да го критикуваш, отиваш в затвора. Той беше нахлузен насилствено на този народ, както и предишните комунистически лидери. Единствено по това време цари относително затишие на недоволство срещу лидерите.

Как оценявате новия политически елит, който се завърна от чужбина?

Много бързо се нахвърли народът, пресата, ощественото мнение срещу тях, обвинявайки ги в най-различни грехове, без да има даде истинска възможност да покажат на какво са способни. Без съмнение те нямат политически опит и направиха много грешки. Една от най-големите грешки беше опитът им да създават ръководство на страната с комунистическата партия. 
Още по-голямата грешка е да считат, че с партията на един шоумен, който е единствено в ролята на критикуващ, а не с капацитет да ръководи държава, ще могат да управляват. Това е наивност от чисто западен тип - позитивни, търсещи общ интерес, работещи модели, пренебрегвайки различията. Това беше обречено на неуспех поради неизмеримата свадливост на българската политическа класа, поради нейния еготизъм и желание да изпъкнеш и да бъдеш над другите.

Коалиционните управления ли са бъдещето? Виждаме такова и в Германия.

Един компромис, макар и привидно добър и стабилизиращ страната за известно време, когато има лоша основа, се срутва. Една държава трябва да бъде ръководена от силни лидери в определена посока.

Нормално е в една държава да има едно махало. Времена, в които консервативното надделява. Например Маргарет Тачер в Англия, Рейгън в САЩ. После махалото се връща обратно и започват други политики. По-леви, по-раздаващи, данъчната система се ориентира към по- бедните.

Следват избори. Какво ще чуем? Как да разпознаем лъжците? Отговорите - във ВИДЕОТО: