Как се пишат учебници по история и какво липсва в тях? Говори проф. Цветелин Степанов (ВИДЕО)

Според него за това има и обективни, и субективни фактори. Обективните са свързани с възрастта на децата и с комисиите към МОН, задаващи параметри за писането на учебниците - какви дати, личности и понятия да присъстват в тях. "Субективните причини са някакви политически виждания на конкретни автори", смята проф. Степанов.

На какво трябва да бъдат учени малките?

"За по-малките деца е добре да се знае битието на някакъв много важен човек за българското национално израстване или на българската съпротива в Средновековието. А това знание да се комбинира с развитието на икономиката, на културните процеси", каза историкът и даде пример със Стефан Караджа, с Копривщица и българските търговци.

"На по-горните класове да им се дава информация за феномените, извисили българския дух, сериозните постижения", смята професорът.

"Нашите учебници трябва да запознават с автентични, патриотични биографии на заслужили хора – Георги Раковски, Ботев и Левски са там, но имаме и други важни личности. Също така да си даваме сметка, че трябва по доста по-модерен начин да се представят други акценти. Например всички масово говорят за византийско робство, но няма иго и няма робство - има владичество, защото българите и ромеите са християни. Да, има насилие, но тези хора не отнемат християнската религия на българите. Тази формулировка трябва да бъде тотално изоставена", заяви проф. Степанов.

Той посочи, че през този период има невероятно бързо развитие на икономиката и градското живеене в териториите, населени с българи. На езика на икономиката това значи многократно по-големи възможности за търговски обмен и натрупване на богатства.

А кой според историка е царят с най-сериозна заслуга за икономическия ръст на държавата ни - гледайте във видеото: