X
 
 

Кинематограф: Чрез късото кино предлагаме алтернатива на масовата култура

60076 0
photo of Кинематограф: Чрез късото кино предлагаме алтернатива на масовата култура
Снимка: Славея Йорданова
Преди година и няколко месеца младите, активни, отдадени и приказливи Калин Димитров, Йордан Агов и Юлиян Спасов създават най-младата и същевременно най-бързо прогресиращата организация за късо кино в България – КИНЕМАТОГРАФ. Виж какво разказаха Калин и Юлиян специално за actualno.com.

Как започна всичко?

Ю.Сп.: 2012-та година се върнах от Франция, там учех „Кинематография“ 1 година и се върнах в България, защото действителността тук е съвсем друга. Всичко се случва по различен начин и ми харесва. Това е моята среда. Там всичко е твърде подредено, твърде спокойно и подсигурено.

Преди 4 години направих един пълнометражен филм – Teen Day 3 – първият български филм, правен от и за тийнейджъри. Стана голяма сензация, защото ни подкрепи голяма фирма.

След това започнах снимането на късометражен филм. В един момент всъщност осъзнах, че имам такъв филм, но нямам какво да го правя. Нямаше среда и изграден механизъм за популяризирането му. Това е напълно логично, защото този вид кино е много различно, моделът е друг. Реших, че това трябва да се промени. Франция има 200 фестивала на година. Вярно е, че сме в малка държава, но колко да сме малки, че чак нищо да не се случва... Реших, че искам да направя късото кино популярно.

Идеята е твоя, ти си инициаторът?

Ю.Сп.: Да, създадох „Кинематограф“, който първоначално беше по-скоро като блог – представяне на филми и ревюта. Срещнахме се с Калин, той хареса идеята и започнахме да я развиваме заедно. Малко по – късно се включи и Йордан. Концепцията „Кинематограф“ така, както изглежда днес е дело и на трима ни.

Предполагам, че имате различни виждания за това как трябва да стоят нещата. Как се разбирате, имате ли много противоречия?

Ю.Сп.: Интересното е, че Калин е правист, аз съм творец, а Йордан е политик. Бих казал, че тази симбиоза е перфектната, защото чрез тези гледни точки, се вижда проектът от различни страни и това създава един баланс.

К.Д.: Мен лично много ме интересува икономиката на културата. Живеем в капиталистически свят, културата също трябва да се изрази икономически. Чрез институционализиране на идеи и идеали бихме могли да постигнем съществена промяна в статуквото.

Юлиян

След като решихте, че ще работите заедно каква беше първата крачка?

Ю.Сп.: Първоначално стартира сайтът, което е логично, защото днес интернет е най-лесният начин за разпрозстранение на дадена информация. Интернет е новият живот на това кино. Преди то съществуваше основно по фестивалите, а сега е много по-лесно достъпно.

След стартирането на сайта, в един момент си дадохме сметка, че кино без голям екран, не е кино. Решихме да не представяме филмите в кино зала, защото искахме да направим нещо по-различно. Целим да изградим определена култура в публиката, защото късото кино не й е познато. Много хора наричат това изкуство „клипчета“, никой не им подсказва, че това всъщност е кино. Точно заради това решихме, че имаме нужда от сцена, на която да показваме и говорим за него. И така се роди „КИНЕМАТОГРАФ LIVE” – единственият шоу формат за представяне на родно и чуждо късо кино в България. Един път говорим ние, друг път каним създателите на българските филми. Съвсем различно е усещането след като гледаш даден филм, да видиш създателя му, да си поговориш с него... Това дава възможност и на кинаджиите да осъществяват по-лесен контакт помежду си. Много започнаха съвместна работа, запознавайки се на наше събитие.

Благодарение на „Кинематограф“, късото кино стана много по-популярно. Хората имат идея. Вече имам приятели, които си имат любими режисьори. Преди две години нещата не бяха така.

К.Д.: След раждането на идеята дойде време за официалния й облик. Основахме фондация „КИНЕМАТОГРАФ МЕДИЯ“ Целта ни е да развием и популяризираме късото кино у нас. Да стимулираме производството на къси филми и да създадем общество около тази идея. Това става чрез сайта ни, лайф събитията ни, вече има и 10-членен екип. Имаме много идеи за съвместна работа със студенти. Ще има много семинари, уърк шопи, състезания. Вече направихме два семинара в Югозападния университет в Благоевград, планираме през есента още много нови събития с обраователна и развлекателна цел.

Защо предпочиташ късото кино пред пълнометражните филми?

Ю.Сп.: Късото кино те кара да мислиш повече и те прави активен зрител. В началото някои хора се дразнят точно на това, но с течение на времето им харесва, защото осъзнават своята роля – да изживеят сюжета активно и да стигнат до определени отговори сами. Има някаква философия. Не случайно един от предлаганите жанрове от нашия сайт е философски. Известно време срещахме критика за него, защото в глобален мащаб няма такъв. Най-интересното е, че именно той е най-търсеният при нас. Това означава, че най-близката асоциация на хората за късото кино е, че то е философско.

Може ли да се говори за война между киното и книгите?

К.Д.: В никакъв случай. Културата не трябва да се разделя на отделни звена. Заедно сме по-силни, нека се подкрепяме отделните клонове на изкуството! Алтернативата е да се избием помежду си и и нищо да не се случи.

Ю.Сп.: Аз само бих дал един съвет – хората, които правят кино, да четат повече. В глобален мащаб се правят къси филми, но с недостатъчно силни истории. Има глад за идеи, които могат да бъдат почерпени точно от книгите. Киното и книгите са взаимно свързани и едното без другото не може да съществува.

Голяма част от хората се интересуват от бързо действие, секс и хепи енд. Вие предлагате по-различно съдържание. Как ще привлечете интереса на повече зрители?

Ю.Сп.: Едното не пречи на другото. След събитията ни виждаме как предизвикваме интерес в хора, които преди не са харесвали късото кино. То се възражда в момент, в който виждаме, че Холивуд отслабва все повече и повече. Заглавията не са достатъчно атрактивни, съдържанието е по-плоско.

Не съм сигурен доколко обществото търси нещо подобно и доколко просто му се налага. Когато се създава това, което се търси, културата остава на заден план и изниква голям проблем – какво е нейното бъдеще, какво се случва с всичко, което може да се нарече храна за ума?

К.Д.: Когато няма гражданско общество, ценностите се принизяват. Стане ли това, единственото, което може да „върже“ е нещо просто, цинично и първично, за да може всеки един да се оприличи с това, което вижда. Хората може би по-скоро ги е страх да се отличават от масата или може би не знаят, че има алтернатива на масовата култура. Ние предлагаме точно това.

Ю.Сп.: Да, искаме да влезем в масовата култура, но не и да станем като нея. Една от целите на „Кинематограф“ е късото кино да стане нещо толкова търсено и значимо, колкото книги, изложби, концерти, театри и т.н. Когато късото кино е извън културния стрийм, хората не се интересуват от него и не му обръщат внимание. Когато медиите, говорят повече за него, то ще започне да се развива по-успешно, защото ще има публиката, която ще бъде достатъчен стимул за даден режисьор.

Калин

Как избирате какви филми да пускате на събитията си?

К.Д.: В началото беше каквото ни харесва. Сега избираме определена тема за всяко събитие и според нея намираме подходящи филми. Събитията ни са едно комплексно изживяване между подбора на филми, сценария и водещите.

Колко къс е един къс филм?

Насо Русков: Винаги имам музика в ушите

Насо Русков е много откачен, ексцентричен тип с остър език, всестранно развит талант, с безброй интереси. Познаваш хапливия му език от...

Ю.Сп.: По норма до 40 минути е къс филм, но за нас не е толкова важно условие. Важното е да си заслужава гледането. За подбора се събира екипът. Шансът филмът да е добър, а ние да не сме го видяли, е много малък. Няма как да запалим публиката и да популяризираме късото кино, ако то не е добро.

За съжаление получаваме много предложения за български филми, но ние не ги приемаме, защото нивото е недостатъчно, за да задоволи публиката. Чувствам се много гузно в такива моменти, защото се усещат чувството и желанието за направата на дадения филм. Ако представим недостатъчно добър филм, късото кино губи. Публиката ще реши, че е аматьорски проект и ще се отдръпне.

Ние не искаме просто да направим режисьорите по-популярни, а да видим как публиката реагира на това, което вижда. Правим го и чрез сайта, и чрез събитията ни.

През 20-те години стандартите са били различни – просто правиш филм, без значение от дължината му, в кината е влизало всичко. Когато започва голямата индустриализация на киното обаче се появява и star системата – звезди да рекламират филма. Известните актьори привличат вниманието на зрителя. След това се появява и условието филмите да са дълги – между час и половина и два часа и половина.

К.Д.: Следователно защо дългото кино е по-известно – защото прави повече пари. Късото и дългото не трябва да бъдат сравнявани, те са различни. Това са отдлени звена, но мислим, че на едното се обръща далеч по-малко внимание. Заради това какво правим ние – опитваме се да го популяризираме чрез сайта и събитията си. Имаме и онлайн премиери – хората се интересуват, задават въпроси. Предлагаме им да се запознаят с режисьора и да говорят лично с него. Осигуряваме сцена за тези хора.

Спенс и Negy от FARS за Back To Da Unity: Това е форум с традиция

Тази вечер ще се състои поредното издание на събитието BACK TO DA UNITY в клуб *MIXTAPE 5*. BACK TO DA UNITY традиционно събира на...

Ю.Сп.: Освен това говорим с хора, с медии, опитваме се да разпространим това, което правим.

Участват ли известни актьори в българското късо кино?

К.Д.: Да, „Заложна къща“ на Нешка Караджинска, там участва Калин Сърменов, Асен Блатечки е в „Сладко и солено“ на Поли Генчева. Има филми с известни актьори, които не получават нужното внимание.

Ю.Сп.: Немалко известни актьори подкрепят късото кино, често безвъзмездно. Интересното обаче е, че противно на очакванията, това не прави филмите по-известни.

Нужно ли е участниците в късото кино да бъдат професионални актьори?

Андрей Велков-Психаря: Много от мутрите сега работят срещу Радисън

Андрей Велков е известният автор на книгите „Български психар“ и "Български психар II - Хрониките на Звеното". Роден е пре...

Ю.Сп.: Не, както и самите режисьори често не са професионалисти.

Това, което правите, със сигурност изисква влагането на доста пари?

Ю.Сп.: О, да заради това събитията ни са с вход.

Налага ли ви се да работите нещо странично?

Ю.Сп.: И работим, и учим.

Александър Балкански-син: Циркът е сън

Циркът е приказно място, което може да те остави без дъх след страшните и чувствени изпълнения, да те просълзи от смях и да те накра да...

Какво да очакват зрителите скоро от вас?

Ю.Сп.: На 11 май ще закрием Асеновградския филмов фестивал „В обектива“.

К.Д.: Да, ще бъдем жури там и ще отразим всички събития. Там ще можем да се срещнем с младото българско кино. Мнпго съм щастлив, че ни поканиха. На 12 май имаме премиера на „Мостът“ на Яна Титова.

Ю.Сп.: На 19 май ще представим “Freedom to Dance”, филм на Ина Сотирова, който разказва за забраната за танцуване на обществени места в Ню Йорк, той все още е в сила.

Снимки: Славея Йорданова

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Храните, които зареждат мозъка ни

Много са неразкритите тайни на човешкия мозък, но учените са успели да установят кои храни стимулират мозъчната дейност, зареждат ни с ...

missing image
И "Рицарят" Поветкин не успя да свали Ан...

Кралят на бокса в тежка категория Антъни Джошуа записа 22-ра победа в кариерата си. Англичанинът защити титлите си от версиите WBO, WBA...

missing image
Бойко Борисов: Никога не трябва да забра...

"Честит Ден на Независимостта на всички българи! Днес нашият национален интерес е свързан със запазването и развитието на обединена Евр...