X
 
 

Ненчо Илчев: Когато човек вярва в мечтата си, тя му се отблагодарява със същото!

3154 0
Ненчо Илчев: Когато човек вярва в мечтата си, тя му се отблагодарява със същото!
Снимка: изд. Книгомания
Казват, че фокусниците се раждат такива, а в сърцето им винаги има място за нови вълшебства. И ако талантът е задължителното условие, то упорството в преследването на голямата мечта и безкрайната отдаденост на нейно величество Илюзията добавят нови приключения.

Ненчо Илчев е поредното доказателство, че когато вълшебствата те изберат, трябва да ги следваш. Това прави от самото начало популярният актьор, който открива в ранна детска възраст пристрастеността си към триковете на сцената. Съдбата го среща с големите майстори-илюзионисти, сред които мистер Сенко, Орфи и Лепас, а най-близките хора – семейството и приятелите подкрепят най-голямата му страст – вълшебствата.

Издателство "Книгомания" представя уникалната "Забранена книга за фокуси", която българският актьор, който е и един от най-популярните фокусници в  България, споделя своите тайни и дава насоки за кандидат-фокусниците на всички възрасти.

Как започна твоята афера с фокусите?

В тази посока дължа много на родителите си и на всички хора с големи сърца, които съм срещал по пътя си. Открих фокусите от телевизията, защото по онова време нищо не достигаше до  България, имаше едно 5-минутно телевизионно предаване за фокуси и аз буквално залепвах за телевизора. От цял свят фокусници представяха своите фокуси в рамките на пет минутки. И помня един илюзионист Али Бонго, след години разбрах, че е много известен илюзионист, правеше един фокус с един конец. Аз го погледнах, замислих се как ли става тази работа и се сетих. Разгадах номера и го направих. Така разбрах, че мога да правя фокуси - като пламна това нещо в мен и се запалих, нищо не беше в състояние да ме спре. Нямаше достъп до нищо, нямаше литература, знаеше се, че в България има двама-трима илюзионисти, знаеше се за мистер Сенко, Орфи, Астор, които бяха млади тогава. И когато ходихме на екскурзии с майка ми, обикалях магазините, за да търся всякакъв реквизит. Идвали сме в София, за да търсим кутии с фокуси. И досега си ги пазя – имам една кутия "Фокус – мокус" и "Тайните на Астор", пазя ги и до днес. С каква любов съм ги правил тези фокуси, учил съм се стъпка по стъпка. Гледам по телевизията и почвам да си съчинявам как може би ще стане и си ги напасвам. И си бях направил програма вече, с която по малко почнах в училище, на децата в клас.

Всеизвестен факт е, че като дете, заедно с баща ти, сте ходили на гости дори на легендарния мистер Сенко?

И това стана пак благодарение на баща ми, който събираше статии, и така попаднахме на адреса на прочутия български фокусник. Заедно решихме да му отидем на гости. Тръгваме от Момчиловци и на входа на София ни спира полиция, обградили, не пускат никой да припари в града заради конгрес на БКП. Какво съм правил, за да впечатля полицаите не помня, но ни пуснаха и преминахме през блокадата. Озовахме се пред дома на мистър Сенко в столичния квартал Лозенец и двамата с баща ми се запътихме към дома му. Моето сърце ще се пръсне. Така се вълнувах. В себе си носих и писмото, което той ми написа няколко месеца по-рано като отговор на моето писмо до него. Така ме зарадва това писмо, че и до сега пазя пощенската кутия, в която го открих. Писмо от мистер Сенко – безценно. Та, с писмото, баща ми и едно кутия шоколадови бонбони се отправяме към дома му. Посрещна ни с полуотворена врата и леко недоверчив. Когато му казах, че преди време му пратих писмо, ми отвърна сепнато – "Ти знаеш ли на мен колко хора ми пишат!". "Ама аз и бонбони ви нося!", отвърнах аз, уверен в победата на мисията си. Така се и случи – той ни прие в градината на къщата, намери време да види и оцени моите фокуси, а и да ми даде безценни съвети и няколко негови фокуса. По-късно разбрах, че съм един от малкото, на които легендарният мистер Сенко е показал и предал свои фокуси. Винаги е бил прочут с това, че фокусите му се заплащат. Това ми беше знаменита среща, преди повече от 30 години, но го помня все едно е било вчера. Беше истинска легенда и това много ме вдъхнови.

После в тогавашния НАТФИЗ имаш късмета да попаднеш и в класа на легендата Стефан Данаилов, нали?

Да, винаги съм имал късмет с фигурите на ментори и учители по пътя си – така се случи и с моят преподавател в НАТФИЗ, тогавашен ВИТИЗ – легендата Стефан Данаилов, който ме научи на много. Магнетична фигура, която студените обожават – всеотдаен и любим преподавател. Мисля, че в историята си театралната академия помни само двама такива – Апостол Карамитев и Стефан Данаилов. Но се връщам пак на най-важните – родителите ми. Те са ми били винаги голямата ми опора и подкрепа при подготвянето и измислянето на техническата схема около изпълнението на фокусите. Помогнаха ми дори в преследването на мечтата до София, където по онова време можех да дойда само като студент. Кандидатствах зъботехника, приеха ме, но цялото ми време поглъщаше желанието да продължа да се занимавам с фокуси. И си признавам, че една голяма част от проектите, които се изискваха задължително за специалността зъботехника, са ги правили именно те. Помня, че един от моите преподаватели беше много вдъхновен и развълнуван от моста, който ми изпрати майка ми от Момчиловци, сътворен от нея. Изключителни хора, дължа им много и не само по отношение на фокусите, разбира се.

Имало е период, в който си бил раздвоен между фокусите и актьорската професия. Как центрира нещата?

Да, имаше период в живота ми, когато сериозно се разкъсвах между фокусите и артистичната сцена. В един момент дори съвсем се посветих само на актьорската професия, докато в един момент не се появи покойния вече Иван Ласкин, който дойде с идеята да правим телевизионно предаване, наречено „Спукано гърне“, където моята роля беше да правя фокуси. Не знам дали хората си дават сметка за оригиналните идеи на Иван Ласкин, който беше първият продуцент, който започна сериозна работа с телевизията, именно с този проект. Това се случи 1999-а, наистина бедни години и тогава му хрумва да организира това телевизионно предаване. Той беше първият частен продуцент с предаване в Българска национална телевизия и се справяше прекрасно, с помощта на екипа около себе си. Предаването имаше много активен сезон в телевизията и в един момент ми се наложи да търся повече и повече реквизит, защото се налагаше да подготвям по един нов номер всяка седмица. И започнах да го търся. Така се запознах с моят най-голям учител, фокусник и истински благородник по сърце на име Лепас, който ми помогна много в тази посока. Получих от него един безценен подарък – отливка от гипс на главата му, с която е правил любопитен фокус в цирка. И оттам сякаш ми се появи идеята да попълвам архива си с такива безценни притежания на други фокусници. Лепас ми подари и един стар афиш, а след това започнах да купувам стари предмети. По-късно, когато Орфи почина и се свързах със съпругата му – Любка, тя ми продаде целия реквизит на спектакъла на Офри. Виждайки моята страст в събирането на стари реквизити, много ми помагаха големи български илюзионисти като Весо Шоу, Пепа Мити, снахата на факира Мити, както и моят голям приятел Харди, любимият ученик на мистер Сенко. Той ми даде безценни съвети и целия негов реквизит, който той съхраняваше. Огромна благодарност дължа и на големия български илюзионист, който се слави и като най-добрият производител на реквизит в  България, маестро Ферини. През годините той изработи моите реквизити. После, вече започнал в екипа на „Комиците“ имах пари, с които да си купя и останалите безценни притежания на Орфи, и така натрупах голяма колекция. Голяма благодарност дължа на моите приятели – Любо Нейков и Евтим Милошев, който инвестираха много в моя реквизит, който именно покрай тях се увеличи и попълни с ценни притежания. През 2010-а заедно с тях направихме един много популярен и успешен формат – спектакъл с фокуси, наречен „Магията на Ненчо“, в който те вложиха много пари и енергия. Много съм им задължен заради приятелство и способността да подкрепят проектите и мечтите ми. НОВО Дългият живот на това представление продължава и до  днес, на сцената на театъра, заедно с най-обичаната Ненка.

Притежаваш наистина безценен реквизит. Какво ще се случи с него, имаш блестяща идея за това?

Притежавам наистина безценен реквизит – архивите на Сенко и Орфи, и една голяма част от архивни постели, снимки, писма и изрезки от вестници, които се разпределят в няколко складови помещения. Отдавна ми хрумна идеята да организирам това безценно съкровище в музей, но музей, за който да се грижа и да следя за неговото благоденствие не от разстояние. Знам, че грижата е нещо много важно, и то грижата всеки ден, затова си мисля, че това място трябва да бъде моето родно място – Момчиловци. Идеята ми е след няколко години да се преместя да живея там, а какво по-хубаво от това да създам и обгрижвам един музей за изкуството на фокусите. НОВО Благодаря на хората, които са ми помагали със съвети и подкрепа в реализирането на тази идея. Дължа много на Боил Банов, Дора Янкова и сегашната кметица на Момчиловци – Сийка Суркова, които направиха мечтата възможна. Така по някакъв начин ще затворя кръга на вълшебствата, който тръгна оттам и ще се върне пак там.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители