"Отговорите": С доц. д-р Наталия Киселова, Иво Инджев и Владимир Перев (ВИДЕО)

Военната помощ за Украйна може да се обори в съда

През седмицата бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров изказа мнението, че решението на парламента за военна помощ за Украйна противоречи на Конституцията. Коментираме решението с доц. д-р Наталия Киселова. Ето какво каза тя:

„Ако трябва да отговоря кратко, проф. Киров има основание и тук не говорим за политическата оценка дали е правилно България да се присъедини към останалите държави в рамките на Европа, които подкрепят съпротивата на Украйна. Става дума за това как се взема политическото решение и как то се обективира в правен акт и как се изпълнява. Ако погледнем общо, без да се концентрираме върху това какво е съдържанието, какво може да прави Народното събрание с решения: Може да създава, изменя, допълва закони със закон, а тогава, когато се касае за определяне на външната политика, дали решението е най-правилния документ. И всъщност проф. Киров не навлезе в детайли, за да каже, че става дума за реализация на външната политика. Това е правомощие, което е в компетентността на правителството. По силата на чл. 105, ал. 1 (от Конституцията, бел. ред.), Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика. В този смисъл за НС е формирането на политиката. Това е първият критерий, по който можем да кажем, че решението по-скоро е в противоречие с чл. 105, ал.1.

И още нещо - има друго решение на друго Народно събрание, което не е отменено, с което България е отказала да даде (военна помощ, бел. ред.), да кажем така на жаргон. И сега необходимо ли беше онова решение от другото НС да бъде отменено? И в момента имаме две решения, които си противоречат. И вече на трети план идва въпросът какво съдържа решението. Ние възлагаме на Министерски съвет да определи какви са нашите възможности. И едва тогава ще се пристъпи към военна и военно-техническа помощ. В този един месец правителството, дали то е служебно, или редовно, това вече е втори въпрос, в който един месец трябва да бъде направен преглед на възможностите, които българската държава има. И правната форма също не е много изрядна“.

Защо все още никой, нито депутатите, нито президентът, нито правителството, не са атакували решението в Конституционния съд?

„Връщам се на това, което казах в началото. Че по-скоро става дума за политически документ, отколкото за правен. И оттук ние юристите няма да навлизаме в детайли правилно-неправилно, справедливо-несправедливо, а гледаме дали са изпълнени някои формални изисквания. И от формална гледна точка актът е оборим пред Конституционния съд. И следващият въпрос е кой може да го направи. Могат да го направят както 1/5 от народните представители, така и правителството, така и президентът на републиката. Според мен нито един от тях няма да го направи. И веднага ви казвам защо. По-скоро ще се постъпи витиевато и министърът на отбраната ще даде доста семпли възможности, които българската държава би могла, и ние символично ще се включим в подпомагането на Украйна. Според мен това ще се случи накрая, защото сами разбирате, от формална гледна точка актът може да бъде обявен за противоконституционен, но политическите последици от това могат да бъдат доста сериозни.“

Има ли вече и други примери от 48-ото НС, когато депутатите са нарушили основния закон, ще научите от видеоматериала.

С процедурни хватки ще бавят решението за оръжия за Украйна

Очаквам с процедурни хватки, каза в „Отговорите“ журналистът Иво Инджев, доколкото служебното правителство така да се каже, говори от името на президента, разчитам по този начин неговата заявка (на служебния военен министър Димитър Стоянов, че към военната помощ „ще се подходи консервативно“, бел. ред.), че президентът, тъй като не можа да попречи на това мнозинство в НС да вземе противно на неговото решение за Украйна, ще търси други начини. Че нямаме достатъчно оръжие, с процедурни хватки да се забави процесът, това е, което очаквам. Но все пак живеем в парламентарна демокрация и това мнозинство, което се заяви по този начин, по тази тема, се надявам да си свърши до край работата.

На 3 ноември НС взе решението за военната помощ за Украйна. По този повод Иво Инджев направи паралел между двете дати през 1989-а и през 2022-а:

„Аз пак ще хвърля мост, защото на 3 ноември 1989 г. съм бил участник в първата и последна демонстрация в София на „Екогласност“. Тя започна като демонстрация с екологични искания, но приключи със скандирания „демокрация“ и „свободни избори“ пред служебния вход на Народното събрание. И затова сега направих една връзка – з ноември отново някак си се появява като важна дата в нашата политическа история, защото това, което се постигна с гласуването на оръжие за Украйна измива лицето на България, което никак не е чисто пред нашите съюзници за голямо съжаление. И не само за нашите съюзници, пред целия свят. Да сме единствената държава, освен Орбанова Унгария я наричам, защото за мен това не е типичната Унгария, това е страната, в която първа започна да се срива символичната Берлинска стена, да си спомним събитията от лятото на 1989 г., затварям скобата. И да сме единствената страна на практика в европейския съюз, която не дава оръжие на Украйна, а това е символичен жест, това е стратегически жест за бъдещето ни, това ще се чете един ден със задна дата що за държава сме ние. Като сме съюзници, а всъщност се цепим от колектива, ако мога да се пошегувам по този начин“.

Говори ли нещо датата 10 ноември на по-младото поколение и какво се случи и какво не се случи за 33 години, ще научите от видеоматериала.

Един македонски българин с награда „Будител на годината“

Разговаряме с един човек, който не се страхува да бъде българин в Северна Македония. Преди около седмица в българското посолство в Скопие журналистът Владимир Перев получи наградата „Будител на годината“. Той дългогодишен телевизионен журналист, работил е в Македонската телевизия и е уволнен от там заради пробългарските си възгледи. Сега издава вестник „Трибуна“.

Владимир Перев сподели, че наградата е голямо признание за него и за редакционния екип на в. „Трибуна“. Той благодари на македонските си и българските си колеги – журналисти, които са помогнали с изданията си да се чуе гласът на българите в Македония и да се защитават техните права.

Според новия закон за сдруженията, приет наскоро от македонския парламент, не се позволява на организации и културни клубове в страната да използват имена, считани от властите за свързани с фашизма. Те трябва да сменят в тримесечен срок имената си, в противен случай ще бъдат заличени от Централния регистър. Ето какво каза Владимир Перев в отговор на въпроса ще променят ли българските клубове „Цар Борис Трети“ и „Иван Михайлов“ имената си:

„Българските културни клубове няма да вземат решение да се закрият самостоятелно или да променят имената си. Те могат само да попаднат в ситуация, в която насилствено ще бъдат заличени от регистъра на политическите сдружения и организации и тогава ще се ходи в Европейския съд в Страсбург и ще се води дело. Македония не трябва да забравя, че имаше един Владо Панков, който водеше дело за сдружението „Радко“ и който спечели делото. Да, оттогава мина много време, той се бореше сам, но сега, със силите на цяла една държава, със силите на македонските българи, делата ще траят много кратко и ще бъдат спечелени.“

Владимир Перев смята, че българите със сигурност ще бъдат вписани като държавотворен народ в македонската конституция. Просто трябва да мине известно време. Дали шест месеца, една година или две години, това е необратим процес и този процес не може никой да го спре.

Провокация ли беше откриването на Македонския културен клуб в Благоевград и адекватна ли беше българската реакция, ще узнаете от видеоматериала.