Отговорите: С Любомир Аламанов, Петя Георгиева и Людмил Георгиев (ВИДЕО)

Защо си струва да говорим за личност като Елизабет Втора

Личност като Елизабет Втора носи история със себе си, казва експертът по комуникации Любомир Аламанов. Тя е съвременник на три епохи от последните години. Беше на престола точно 70 години. Сяда на него през далечната 1952 г. едва на 26-годишна възраст. По това време премиер на Великобритания е Уинстън Чърчил, след Втората световна война, президент на САЩ е Хари Труман, Йосиф Сталин управлява в СССР. Т.е. тя вижда онази епоха, която за повечето от нас е далечна история.

Елизабет Втора застава на престола след Втората световна война, когато целият свят е потънал в руини и когато бъдещето е много неясно. Да, английската монархия има само представителни функции, но е много интересно как самата кралица успява да изпълни със съдържание този иначе формален пост. Английските монарси нямат изпълнителна власт, те могат само да съветват и тук-таме да дават някакви малки предложения. Но могат да влияят с репутация, с жест. Могат да служат за символ. Това се нарича тежест. Да не забравяме, че по онова време за Великобритания предстоят тежки времена на разпадане на т.нар. Британска империя с откъсването на всички бивши колонии. Самата вина, която започват да усещат самите англичани, за тяхното колониално поведение и промяната, която трябва да се извърши така, че новите държави да не се откъснат с кръвопролития и нови жертви. Така беше създадена Британската общност, която сега се нарича Общността на нациите. Много малко хора знаят, че сега в Общността на нациите членуват 53 държави. И тази трансформация политическа и интелектуална, да се откъснат колониите и да се приемат като равнопоставени държави, всичко това е извършено и с усилията на Елизабет Втора.

Защо в България политици се опитаха да омаловажат смъртта на британската кралица и какъв крал се очаква да бъде Чарлз Трети, ще узнаете от видеоматериала.

За застрахователната култура на българина

Защо представители на застрахователни компании масово отказаха да говорят по темата за наводненията и съсипаните къщи, вместо да се възползват от възможността да мотивират хората да застраховат имуществото си?

Не се наемам да коментирам защо застрахователите не се появяват на такъв тип събития, казва Петя Георгиева. Истината е, че има проблем със застраховането в България. Покритието на определен тип застраховки е изключително ниско у нас. При всяка кризисна ситуация се вижда, че голяма част от имотите и собствеността не е застрахована. Бизнесите също понякога страдат от този факт и съответно големият проблем, след като липсват застраховки, е кой ще покрие щетите, какво ще стане със собствениците, пострадали от подобни бедствия и аварии. Стига се до там те да искат компенсации от държавата. Държавата може да компенсира до известна и то до много ниска степен това, което се е случило. И за съжаление липсата на застраховки се оказва много сериозен факт за ниското ниво на защита на правото на собственост в България. За което вина имат както собствениците, така и държавата, така и застрахователите, всички участват в този наистина сложен процес.

Всъщност наистина има доста голяма информационна дупка в този процес. От една страна когато питат хората след бедствия „имате ли застраховка“, те казват „не“ и започват да говорят най-различни неща, които нямат нищо общо с това каква е възможността да защитят своята собственост. Така че можем да направим извода, че те всъщност нямат никаква информация нито за застрахователните продукти, нито за тяхната цена и стойност, нито как точно функционира този пазар. Определено такъв тип информация трябва да се търси от самите застрахователи, те са основният източник на информация как точно трябва да се случат тези неща, какво точно може да бъде покрито, колко ще струва.

Още за застрахователната ни култура и доколко държавата трябва да компенсира пострадалите от бедствия, ще научите от видеоматериала.

За войната по пътищата

В „Отговорите със Спасиана Кирилова“ разговаряме с дългогодишния експерт-криминалист и писател доц. д-р Людмил Георгиев не само защото наскоро излезе неговата книга „От местопрестъплението България“, а защото има какво да кажем и по отношение на войната по пътищата. Не минава ден без тежка катастрофа, обикновено с човешки жертви. Какви са причините и как се разследва пътно транспортно произшествие. Причините за зачестилите катастрофи са комплексни, казва доц. Георгиев. Като се започне от пътната мрежа и обстановка, например тези пътища, които са двупосочни с усилен трафик изнервят шофьорите и водят до безразсъдство в действията на някои от тях, тръгват да изпреварват и това е една сериозна предпоставка за катастрофи в определени участъци. Стига се до челни сблъсъци, както в катастрофата отпреди няколко дни край Панчарево. Не може да се пренебрегне и недобрата подготовка на водачите, самонадеяността и отделно вече втръсналата тема за употребили алкохол и дрогирани водачи. В някои държави са предприети много по-крути мерки при задържане и установяване на такива нарушения. Отделна предпоставка е и старият автомобилен парк, както и лошите пътни настилки.

От опита ми на бивш разследващ полицай и впоследствие експерт-криминалист, мога да кажа, че за разследването на пътно транспортно произшествие е писано много още през 60-те години на миналия век в учебниците на известния криминалист Иван Вакарелски. Като всяко криминално престъпление и разследването на ПТП трябва да даде отговор на няколко основни въпроса: Къде е станало, е ли ПТП или е друг инцидент, например убийство или самоубийство. След това трябва да се установи кой е извършителят. Има ПТП, при които извършителят и пострадалите са известни към началото на разследването, други случаи, когато водачът напуска местопроизшествието и това налага издирването му. Такава беше катастрофата на бул.“Черни връх“, при която загинаха две млади жени. В такива случаи разследването налага ангажирането на допълнителни средства и методи. Освен това трябва да се установят причините и предпоставките, а ако престъплението е умишлено, какви са мотивите.

Още за това как се разследва ПТП и кой е прототипът на инспектор Лъчезар Давидов, героят от книгите на доц. д-р Людмил Георгиев, ще научите от видеоматериала.