"Отговорите": С Любомир Дацов, Ивайло Илиев и Владимир Шопов (ВИДЕО)

Защо е важно да има бюджет за тази година? И ще сработи ли Законопроектът за обяваване на таван от 10% надценка за 17 храни, както предлага служебното правителство на новия парламент. Коментираме с макроикономиста Любомир Дацов.

Президентът започна консултациите преди връчването на първия мандат. Възможно ли е да има редовно правителство? В студиото – нашият колега, редактор в Actualno.com и политолог Ивайло Илиев.

За хода на войната в Украйна и за напрежението между Китай и Тайван разговаряме с международния анализатор Владимир Шопов.

Защо е важно да има бюджет за тази година?

Бюджетът не е счетоводна сметка, бюджетът е политика. Това каза в “Отговорите“ макроикономистът Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет. „И в момента могат да се харчат пари, само че при фиксирана рамка. Т.е. при непроменени показатели, непроменено законодателство. Няма никакъв проблем дори и със сегашния стар бюджет това нещо да се прави. Да, имаше някакви текстове, че нов бюджет трябва да бъде приет до един месец след съставяне на правителство, но в края на краищата не съм забелязал някой да е наказан за това, че е нарушил бюджетното законодателство. В рамките на шегата и съжалението, и иронията го казвам.

А иначе ако не се внесе бюджет и не бъде приет, това означава, че ние в момента готвим конвергентна програма. Ако ние не можем да направим конвергентна програма, защото няма на какво да се стъпи за тази година, еврозоната направо я отписваме не замо до 2025 г., а и малко по-нататък. Нека да кажем, че това, че бяха провалени (от миналия парламент, бел. ред.) така наречените еврозона закони, си има вече последствия. В момента действително това, което предупреждаваха, че ще гледат на нас с други очи и изпускаме прозореца и момента, се случва. Т.е. нито в Европейската комисия, нито някой друг, не че са имали някакви илюзии спрямо българските политици и поведението на страната ни. Но в края на краищата според мен този момент замина и в момента усилията и доказателствата, които трябва да сложим на масата и всъщност да покажем, че знаем какво правим, критериите ще са много по-завишени. И от тази гледна точка трябва да има бюджет, защото на този бюджет трябва да се стъпи.

Другото нещо – ако този бюджет не отговаря на критериите, а те вече са в действие, тъй като до тази година имаше дерогация на критериите за публичните финанси. И затова повечето правителства си правеха каквото искат, знаеха, че няма да бъдат наказани. В момента това нещо се промени, от 8 март вече има решение на Европейската комисия, че правилата се възстановяват, т.е. страните-членки са ги подкрепили. Максимум 3% трябва да бъде дефицитът. Но нека да се разберем – трите процента е границата, в която влиза наказанието. Образно казано, ако надвишиш трите процента, те вкарват в затвора или те арестуват.

Още – във видеоматериала.

Възможно ли е новият парламент да излъчи редовно правителство?

ГЕРБ трябва да направят компромис и да подкрепят втория мандат: Това каза редакторът в Actualno.com и политолог Ивайло Илиев в „Отговорите“: „В предходния парламент – „Всички искат, никой няма желание“. В настоящото Народно събрание – „Всички искат правителство, но никой иска да плати цената да загуби местните избори“.

Бъдещият кабинет трябва да е неполитически, експертен, с по-широка подкрепа, може да включва безспорни експерти от всички партии. Не сме узрели още за вариант тип кабинета на Марио Драги в Италия. И все пак да кажем, че този, които предложи адекватна формула за редовен кабинет, с който да излезем от кризите, може само да спечели на нови избори. Може да стигнем дотам, че избирателите да наградят този, който успее да състави кабинет – в множество социологически проучвания има безспорно мнозинство на желаещите редовен кабинет на всяка цена и моментално.

Партиите се бавят, президентът бърза с консултациите – леко троснато сякаш им казва, че достатъчно време са имали в предходния парламент и сега е време час по-скоро за кабинет.

Учудващото за мен колко ни е ниска политическата култура и възприятия и как се забравя какво всъщност е политиката – тя е изкуство на компромиса и на възможното.

Не може в един и същ момент да се говори как сме в блокаж, как не се работи, как няма сътрудничество, а в следващия момент, когато най-сетне задвижим отново политическия процес, веднага яростно да се скача и това сътрудничество да се окачествява като „прегръдка“ и „отровна целувка“.

Двете коалиции взаимно се обвързват с механизми, които да гарантират ефективна работа - леко сложно ни казват, че председателят на НС е гарантът за ефективна работа и взаимен контрол от двете страни.

Струва ми се, че вторият мандат не просто е по-вероятен, но и единствено възможен дори. ГЕРБ трябва да направят и този финален компромис. Отново експертен, по-неполитически, евентуално с акад. Денков начело, но и без съпредседателите като министри.

Едно непопулярно мнение по повод желанието на Борисов за голяма коалиция - все още може те самите да извлекат и позитиви, могат да ги свалят при първа възможност и съмнение и ще извлекат за себе си позитив. Същото с тези баланси може да се получи и с втория мандат - ГЕРБ могат да подкрепят кабинет на ПП-ДБ, върху който да налагат натиск и кадрови, и натиск, свързан с ресурси.

Могат да се свалят при най-малките съмнения за отклоняване.

Ясно е, че ще имаме нови избори, ясно е, че ще са предсрочни, въпросът е кога – ключова е ролята на президента - струва ми се, че той прави всичко възможно да няма избори 2 в 1, а ако ще ходим на избори – да е лятото. Вече сме били в такъв модел – 4 април и 11 юли. А ако са заедно с местните - представете си как се изправяме пред 5-6 бюлетини в София.

Непрестанно трябва да бъде напомняно, че ИТН е партията, провалила 2 парламента и мисля 3 или 4 опита за съставяне на коалиционно правителство - късата ни памет изисква това да го припомняме по-често.

Близо ли е развръзката на войната в Украйна?

Развръзката на войната в Украйна наближава, голямата въпросителна е кога ще бъде украинската контраофанзива. Това каза политологът и международен анализатор Владимир Шопов в „Отговорите“.

„Наближава развръзка, поне по отношение на чисто военната част. Русия опита своята офанзива, не особено успешна. Зацикля, не успя да се разгърне, не е достатъчно добре материално обезпечена. И голямата въпросителна в момента е кога ще стартира контраофанзивата на Украйна, която ми се струва, че ще даде вече реалистична представа, тествана на самото поле на военните действия, на по-дългосрочния баланс между двете сили. Защото ми е трудно да си представя, че Украйна ще успее през 2024 г. да осъществи нова офанзива или нова операция, която да може да бъде толкова солидно подкрепена политически и военно от държавите, които помагат на страната. Така че според мен след контраофанзивата на Украйна ще стигнем за първи път струва ми се от началото на войната до ситуация, в която ще имаме относително устойчиво разположение на силите и някакъв баланс да кажем, който трудно ще може да бъде нарушен отвъд 2023 г. И това вече наистина може да предизвика вече първите опити и дипломатически ходове.

Руснаците не успяха да разширят офанзивата си, не успяха според мен достатъчно добре да укрепят териториите, които анексираха, а дали украинците ще успеят да ги изтласкат оттам предстои да видим. Мисля, че е наивно човек да дава прогнози в момента. Ясно е, че на украинците няма да им стигнат силите изцяло да възвърнат териториите си. И Крим също ми се струва нереалистично да бъде върнат на Украйна. Така че тези неща можем да ги кажем, но те са достатъчно общи.

По-същественото за мен е, че след контраофанзивата за първи път ние ще се намираме в ситуация, в която и руската страна, и украинската страна може за първи път да се замислят малко по-сериозно за постигане на опит за преговори. Защото досега всичко беше по-скоро позициониране, реторика.

Още – във видеоматериала.