Радослав Йорданов за Actualno.com: Профанизирането върви с бясна сила

"RED" е моноспектакъл на Радослав Йорданов. Представлението се играе с удоволствие и се гледа на чаша уйски, бира или каквото предпочитате. В него актьорът се превъплащава в хора от различни прослойки на обществото. Приема техните проблеми като свои. Публиката няма начин да не припознае поне част от себе си в някой от персонажите.

Самият той е завършил актьорство за драматичен театър в класа на Здравко Митков, след това филмова и телевизионна режисура в Киевския университет за театрални и екранни изкуства "И.К.Карпенка - Карий", в Украйна. Прибира се в България и 2 години няма работа. Защо се случва така? Защо е избрал да се прибере?

Ето как отговори Радослав на въпросите на Actualno.com.

Защо се върна в България?

От патриотизъм. От България по-хубаво няма! Колкото и да се опитват да я унищожат! Искам да творя тук, а не някъде другаде! Като тая свещена земя друга няма! Тук съм изплакал, тук искам да пукна! Само Бог е по-високо от България!

Защо избра този текст?

Ами попадна ми случайно и като го четох, просто усетих, че мога да го превърна в много силно въздействащо представление… направо да избухне. Попреведох някои неща, махнах други, сложих от себе си, разбира се в контекста на ситуациите. Въпрос на вътрешно усещане, а и отчайващо се нуждаех от материал, който да приляга на „античалга“ разбиранията ми.

Каква литература предпочиташ?

Класическа. Тогава хората са имали малко книги и за тях са били като светини. Да имаш книги е било толкова ценно, колкото и да имаш хляб, злато, имот. Тогава хората са вниквали в нещата в дълбочина. Сега нещата са лесни, удобни, повърхностни. Има разни романи дълги по триста – четиристотин страници и защо? Нищо не казват…

Имаш ли кумир? Кой?

Неее… Господ ясно е казал: „Не си прави кумир“. Тоя лед е много тънък. Иначе харесвам работата на Чаплин, Луи Дьо Фюнес, Фелини, Копола, Достоевски, Чехов, Гогол, Азимов… ох… малко хаотично ги изброявам, ама простете, абе много са.

Защо сам?

Е то е моноспектакъл. Иначе много искам да работя с младите колеги, в тях има много светлина, все още неопорочена от традиционното щамповане на театралната среда. Все пак в България има страхотни актьори, режисьорите са „кът“. Но това се усеща и в световен мащаб. Просто режисурата е нещо колосално. Трябва ти невероятна сила, вдъхновение и въображение. Като гледате нещо, гледайте въображението и майсторството, с което е работено, там са следите на великостта, другото е суета и сребролюбие.

Наближава стотното представление на "RED" подготвяш ли празник или нов спектакъл?

Страхотен въпрос. Да!!! Ще направя като подарък един допълнителен персонаж, който много харесвам и е точно толкова побъркан както и Наркочът (бел. ред. - последният персонаж в представлението). И ще има едни други интересни неща, които замислям и които искам да направя… Абе ще бъде дълга вечер.

Това ли беше мечтата ти?

Това е една от мечтите ми, да, все пак тя е в процес на осъществяване. Повече от всичко искам да покажа това представление на колкото мога повече хора, защото смятам, че си заслужава, пък и който го е гледал ще потвърди, сигурен съм.

Какво мислиш за изкуството в България, има ли търсене, предлагане и какво е нивото?

В момента България е богата на изкуство, колкото е богата на витамини курешката от гълъб. Простете за израза, но профанизирането на обществото се развива с бясна сила и ако някой мисли, че не е така, лъже себе си. Даже занаятчийството е оставено на десети план. А нашата работа е майсторска, трябва да си майстор, а не чирак или калфа. Слава Богу, има хора, които не се поддават на глупавото, повърхностното, въпреки жестоките лишения, които търпят, познавам такива хора! Просто отказват да се подчинят на простотията – поклон! Иначе има старание, има и малко изкуство – едвам се открива измежду цялата гадост, ама се открива, има и малки островчета радост и душевна храна. Не съм песимист, просто ситуацията е такава, и да си кажа право това ме амбицира.

Защо предпочиташ да не си в театър?

Не предпочитам, за момента не съм и това много ми тежи. Трудно се живее без да си на сцена, затова се опитвам да играя колкото мога по често.

Каква е свръхзадачата ти в спектакъла и живота?

В спектакъла е да го развивам още и още, и честно да ви кажа след всяко представление откривам нови, и нови неща.

В живота е да си оправя духовната държава и да следвам Христовото учение, чрез православния мироглед.

Какво ще ни кажеш за представлението, как се случи?

О, спасително се случи. Бях се поотчаял, поядосал, много се бях натъжил, много… и толкова силно исках да направя нещо свое. Вече няколко проекта се бяха провалили заради липса на финансиране или други причини, но си казах, че не мога да се предам. Не трябва! Просто не става! Няма и няма да се предам! Ако се предам, това не е добър пример за хората около мен. И в това желание да продължа попаднах на текстовете на Богосян, така се роди "RED".

Как минава един твой ден?

Гледам да ставам рано, ходя до храма до нас, после чай или кафе. В момента репетирам един нов моноспектакъл – изключително дълбок материал, вече два месеца ровичкам из вътре, преди това превеждах текста от руски и така… хапвам малко, върша каквото съм си поставил, чета, свиря малко и после пак репетирам, пак чета, пак свиря, пея ако ми е на душата и така…

Имат ли оправдание хората, които не се интересуват от изкуство?

Разбира се, те вече получават своята награда.

Финални думи?

"Няма нищо по – хубаво от лошото време." Елате да гледате "RED" и хич да не ви дреме.

Харесайте страницата на "RED" във Facebook и разберете къде може да го гледате!