Стоян Михов, WWF: Дали ще има живи реки, зависи от нас

Какво е положението с речната вода в България? По този въпрос Actualno.com разговаря с експерта на WWF Стоян Михов, в светлината и на Европейската кампания за опазване на водата на континента. WWF събира подкрепа от европейските граждани, за да се гарантира добро, качествено прилагане на европейския закон за водите - Рамковата директива за водите. За повече информация можете да посетите европейския сайт на инициативата, както и българския "Кампания живи реки" и SOS Rivers!

Наскоро WWF алармира, че в България няма нито една жива река. Всеки неспециалист би изразил учудване – какво всъщност означава "жива река" в случая?

В конкретния случай жива река означава такава, която по някакъв начин не е увредена от човека - било чрез замърсяване, построяване на бентове, язовирни стени, дигиране, изправяне на речното корито, построяване на мини-ВЕЦ, изземване на баластра от речното легло. Дори и такива труднодостъпни за обикновения човек "диви", гранични реки като река Резовска в Странджа, са повлияни от човека. В турската част на Резовска има построен голям язовир, а устието ѝ е укрепено с диги, камъни и бетонни съоръжения, защото от ъгъла под който се влива реката в морето, зависи границата и морската акватория и на двете държави…

Правена ли е оценка на WWF колко ще засегне това България от гледна точка климатични промени – какво ще се промени, ако положението продължи да се развива така? Имам предвид дори в изчисления с цифри – колко би пострадал риболовът, колко земеделието, кои негови отрасли с колко биха се свили, кои други сектори на икономиката ще пострадат?

Не, WWF не разполага с такива научно обосновани цифри за България, но въпросът ви е много резонен - в много страни WWF работи с цели национални научни институти, които анализират влиянието на климатичните промени върху водите и не само. В България обаче такива мащабни научни проекти няма. Проблемът не е в научните институции - те, знаете, зависят от финансиране от държавата, и ако проблемът с климатичните промени не се разпознава дори от ресорното министерство, то това предрешава казуса за съжаление. В същото време проблемът е толкова сериозен и комплексен, че изисква включването на учени от много области - например реките не страдат просто от намаленото количество валежи, те страдат от обезлесяването и намаляването на горите, което тежко се отразява на количеството вода в реките. Дърветата са тези, които държат една река на повърхността. Така че да се изчисли какви са последиците от климатичните промени е една изключително тежка, комплексна задача, изискваща големи ресурси и разбира се – най-вече, разпознаване на проблема от управляващите, не само в България.

За коя река в България нещата стоят най-зле?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Като помисля за някоя река, която наистина е много зле, веднага се сещам за някоя друга, която е също толкова зле и това е много тъжно. Искър определено е една от най-големите ни вътрешни реки и с много сериозни проблеми – замърсяването от отпадните води на столицата и другите населени места надолу по течението, десетките каскади от мини-ВЕЦове, които в определени сектори на реката образуват непреодолими за водните животни прегради. Същото важи и за река Камчия, която има притоци, които практически са напълно мъртви поради замърсяване и в които живеят основно бактерии. Не минава месец без да чуем по новините за тежко замърсяване на някоя река, както беше случая с трансграничното замърсяване в горното течение на Струма наскоро.

Има ли пропуски в нормативната уредба по отношение състоянието на реките и на водите в България като цяло и кои са най-важните?

Принципно българската нормативна уредба е синхронизирана с европейската, включително и с ратифицирането на Рамковата директива за водите. В момента, до 11 март, тече европейска кампания за по-добро прилагане на директивата. Българските граждани може да се включат ТУК, и да настоят за достъп до чиста и качествена вода занапред.

Нормативната уредба е несъмнено важна, но още по-важното, което променя нещата, е волята и желанието на обществото, индустрията и институциите да опазят водата и реките. Когато волята или разбирането е налице, тогава проблемите лесно се решават. Един пример ще ви дам - за всички хора и институции качеството на водата за пиене е чувствителен и важен въпрос и има почти пълно съгласие, че опазването на качеството ѝ е основен приоритет, в резултат колкото и парадоксално да звучи, двете реки (Искър и Камчия), които в началото дадох като пример за реки в лошо състояние с много проблеми, осигуряват в горното си течение качествена питейна вода за огромна част от българското население. Разбира се и там има проблеми (бентове, мВЕЦ, спомняте си за опита да се променят санитарно-охранителните зони за питейни води наскоро), но не може да се сравняват с проблемите на течението по реката, след като тя вече не се използва за питейни нужди. И за двете течения на реката важат едни и същи закони и отговарят едни и същи контролни органи, живеят едни и същи хора и има индустрии, но качеството на водата е драстично различно, защото обществото има различното отношение към това, което го засяга пряко и това, което е вече зад гърба му. Тук е мястото да осъзнаем, че една вода, една река, която е минала през нас и е вече зад гърба ни, е питейна вода за други хора, диви животни и растения и много важно - за всички селскостопански животни и растения, които ние, същите хора, използваме за храна.

За да е ефективна нормативната уредба, следва да има добър контрол при прилагането? Има ли добър контрол в България? Ако смятате, че няма, къде и на какво ниво е най-лош?

Контролът винаги е обвързан с финансов ресурс - ако контролните органи разполагат с необходимия финансов ресурс и капацитет, със сигурност биха подобрили значително резултатността си, но всичко има граници - не можеш да сложиш до всеки човек пъдар, който да го следи какво прави. Пъдарят трябва да е на всеки в главата – от управляващите през бизнесмените до обикновения гражданин. Ако всеки се опитва да "прескочи" закона, то работата на контролните органи е почти невъзможна. Знаете какъв е подходът - има и индустриалци и граждани, които с нетърпение чакат да дойдат празници или почивни дни, за да изхвърлят във водата я отпадни и промишлени води, я боклуци… И докато дойде следващият работен ден на контролните органи, реката е отнесла всичко. Това трудно се контролира. Дори да накараш контролните органи и всички институции да работят денонощно, без почивки, пак няма да се получи, ако не се промени самосъзнанието.

Колко сериозен фактор за рибната популация е бракониерството в България? Борим ли се както на нормативно ниво, така и фактически с бракониерството?

Всички незаконни дейности допринасят за увреждането на една река, но за всяка река е различно. За река, подложена на редовно химическо замърсяване, най-големият проблем пред рибите е качеството на водата. За планинска река, без някакво сериозно замърсяване и прегради, най-големият проблем е бракониерството. В трети реки най-големият проблем пред рибите са миграционните бариери – бентове, ВЕЦ-ове. Но в най-масовия случай проблемите пред рибните популации са комплексни и всеки един фактор, включително бракониерството, може да изиграе фаталната за рибната популация роля.

Какви мерки – нормативни и практически, смятате, че е спешно наложително да предприеме България, за да не си говорим и следващия път в рамките на положението "няма нито една жива река"?

Въпрос за милион долара - за съжаление няма нито магическо, нито бързо решение. Най-важното е повишаването информираността и съпричастността на обществото, то е основен двигател в една цивилизована държава. Много важен е и примерът от ръководството на държавата и изразената воля, защото ако правителството чака да дойдат празници и почивни дни да "прокара" някой лобистки законопроект, далеч от погледа на обществото, не можем да очакваме от гражданите и индустриалците да не чакат със същото нетърпение почивните дни, за да "поработят малко", далеч от погледа на контролните органи.

Но аз съм оптимист. Преди няколко десетилетия, през 80-те години на миналия век река Русенски Лом беше мъртва река, в буквалния смисъл на думата – цялото ѝ рибно население беше напълно унищожено от замърсяване. Днес в река Русенски Лом отново има рибни популации. Да, реката продължава да има сериозни проблеми, но започва бавно да се възстановява. От нас - хората, обществото, зависи как ще продължи историята – ще се върнем ли назад към мъртвата река, или ще я оставим ли така – на границата, както е сега или ще поправим грешките си и ще я върнем в състоянието, в което сме я заварили, защото можем, още не е късно.

Интервю на Ивайло Ачев