НПО предупредиха за абсурдни закони, които ни оставят без охрана на водоеми и без правосъдие

Законът за водите

Ще бъде ли масово замърсена питейната вода на България? (ВИДЕО)

С промени в Закона за опазване на околната среда и Закона за водите реално се премахват трите санитарно-охранителни зони около водоизто...

Прочети повече

Този закон го променят като съдран чувал, възмути се Димитър Куманов от Сдружение "Балканка". Той напомни какъв е проблемът що се отнася до този закон – през преходни и заключителни разпоредби към Закона за околната среда се премахват досегашните санитарно-охранителни зони и се заменят с една охранителна зона. Досега тези зони се определяха от ВиК операторите по сложна процедура, с доклади и обосновки, но сега се дава правомощие на дикрециите за управление на речните басейни и това е проблем, защото сегашните планове няма как да се променят преди 2022 година – те вече са представени пред ЕК, разказа накратко Куманов. С други думи – ако бъдат приети промените, до 2022 година нито един водоем в България няма да има никаква задължителна охранителна зона. Представителят на Сдружение "Балканка" заяви, че в случая има "телефонна корупция" - обаждат се на съответния директор да не включва дадена територия към охранителната зона на определен водоем и директорът, за да си запази мястото, прави точно това.

Беше даден и пример какво ще стане - с язовир "Искър", със санитарно-охранителна зона 2. Куманов пусна видеоклип как на 20 метра след зоната има сеч на дървета, плюс табела, рекламираща развлекателна дейност – с позволение за паркиране на кемпери, каравани, ползване на лодки. Куманов припомни и, че като станал кмет на София, сегашният премиер Бойко Борисов отишъл на проверка на язовир Искър и видял как там "върви бясно строителство" за развитие на точно такъв тип бизнес. В момента това се повтаря и заради тези интереси се правят законови промени, добави представителя на Сдружение "Балканка".

Сега промените в Закона за водите са одобрени на първо четене, като на ниво комисия това стана без нито едно възражение. Куманов предупреди, че готвят жалба за пред Европейската комисия - заради това как ще повлияят тези промени на чистотата на питейната вода. Той добави, че и със санитарно-охранителни зони проблемите с чистотата на питейната вода са големи, като "в разграден двор".

Административно-процесуален кодекс (АПК)

Домусчиев като глас на бизнеса: Да има само едно обжалване на ОВОС

За пореден път представител на работодателските организации се обяви против "зеления рекет". Този път това беше ръководителят на КРИБ К...

Прочети повече

С вчерашното окончателно гласуване на промените на АПК хем има многократно увеличение на съдебни такси за касационно производство (бел. ред. - от 14 до 900 пъти по-големи такси, като за гражданите е по-скъпо, отколкото за бизнеса), хем досегашно двуинстанционно производство става едноинстанционно (бел. ред. - за обжалване на ОВОС), мина "с изключително нагли мотиви", заяви юристът от "За Земята" Ивайло Попов. Попов подчерта, че законопроектът няма Оценка за въздействие, няма и статистика защо трябва да може да се обжалва само на една инстанция постановена ОВОС и да няма касационен контрол. Освен това, решенията по ОВОС могат да имат и предварително изпълнение, независимо от обжалването. Спокойно можем да твърдим, че така става по-трудно за гражданите да обжалват държавни актове, категоричен беше юристът. Смятаме да сезираме президента, от когото ще искаме вето, уточни Попов. Той предупреди, че като няма касационно производство, е възможно на по-ниско ниво да бъдат създадени прецеденти по един и същ случай, които да се различават според различната областна юрисдикция на съда.

Попов предупреди и, че няма формула за определяне на съдебните такси на трета инстанция и съдът сам ще трябва да изчислява материален интерес, което ще създаде предпоставки за обжалване на съдебната такса т.е. ще има още по-бавно производство. Идеята е проста - да се откажат граждани и неправителствени организации да обжалват и "да не бавим инвеститора", заяви юристът.

Тома Белев от "За да остане природа в България" подчерта, че собственикът на Ciela.net и преподавател в Унивеситета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ) проф. Иван Тодоров е бил един от основните застъпници на законопроекта – с мотиви, че съдилищата са много претрупани. Природозащитникът извади статистика, че пред трета инстанция в България за административен случай има 8-9 пъти по-малко дела, отколкото в други държави в ЕС, а България е и на трето място в ЕС по бързина на приключване на процеса (под 200 дни), докато например в Кипър срокът стига до 2000 дни. Белев заяви и, че България е единствената държава в ЕС с толкова скъпо касационно правосъдие, като даде пример с Дания, Люксембург и Белгия, където не се плаща такса за касационно производство т.е. на трета инстанция. Сигурно сме най-богати, затова ще плащаме най-много за касационно правосъдие, иронизира той. И предупреди, че заради ограничаването на правото на правосъдие ще ни донесе наказателни процедури от Европейския съд – заради нарушаване на принципа на върховенството на правото.

Законът за лова и опазването на дивеча

МЗХ: Електропастирът срещу дивите свине не работи, ще има подсилена ограда

Метър и 10 сантиметра ще бъде висока станалата вече прословута ограда от бодлива тел, която ще трябва да предотврати влизането на диви ...

Прочети повече

Според Стефан Аврамов от фондация "Биоразнообразие" законът е пример как спешно и на тъмно се прокарват мерки, уж за да бъде спряно разпространението на африканската чума. Основната промяна в закона е разрешение на групов лов на диви свине – с до 10 кучета и до 20 ловци, като разрешението е от датата на влизане в сила на закона (25 юли) до края на януари. Аврамов е категоричен, че такава гонка всъщност ще помогне за евентуално по-голямо разпространяване на африканска чума заради голямата дисперсия на лова, а освен това ще се увеличат жертвите сред ловците – понеже сега има по-гъста растителност. "Щеше да има и десетки отстреляни туристи", уточни Аврамов предвид позволения летен отстрел, давайки статистика, че при нормален ловен период загиват по 10-15 ловци. Той одобри решението на земеделския министър Румен Порожанов да спре със своя заповед новите разпоредби и изрази надежда да няма повече такива недоразумения.