Татуировките станаха толкова популярни, че по-скоро хората вече държат на самата декоративна цел, не толкова на значението и символиката.
Това каза в предаването "Студио Actualno" татуистът и преподавател в Нов Български университет Людмил Василев, по повод новото книжно издание "Кратка история на татуировките", което артистът издаде преди няколко дни.
Книгата е плод на близо 3 години труд и е базирана на лекциите, които Василев води в университета по предмета "История на татуировките". Основният фокус е върху символиката на татуировките от древността, които по думите му се различават значително от съвременните както по своята функция, така и по значението, което обществото им придава.
Множество племена, народи, общности и цивилизации са използвали татуировките като ритуал, свързан с конкретни обичаи, култура или принадлежност.
Според Людмил Василев, дълги години татуирането е било ритуална практика, която е присъствала при почти всички племенни общности от Желязната епоха до наши дни. Именно затова историята на татуировките не може да бъде разглеждана единствено като история на художествена техника. Тя е и история на човешките вярвания, обичаи и обществени отношения.
С превръщането на татуировките във визуално изкуство се променя и ролята на човека, който ги създава. Пред камерите на Actualno.com Василев обясни, че татуистът не трябва да бъде просто изпълнител на готова идея. Негова отговорност е да разговаря с клиента и да му обясни значението на избрания символ, защо дадена идея може или не може да бъде подходяща и как би могла да бъде реализирана по най-добрия начин.
Този разговор между артист и клиент е особено важен при изкуство с толкова дълбоки исторически и културни традиции. Артистът обаче отбеляза, че днес все по-често този процес липсва. Работата понякога се превръща в своеобразен „конвейер“, при който индивидуалният подход остава на заден план. Това според него не е добър модел за занаят и изкуство, което има вековна история и традиции.
Повече по темата - вижте в интервюто.
