X
 
 

Виктор Божинов: Законът за кино е остарял и необмислен

2243 0
photo of Виктор Божинов: Законът за кино е остарял и необмислен
Снимка: Facebook
Режисьорът Виктор Божинов е един от авторите на поредното писмо срещу начина на държавно финансиране на българско кино. Писмото е подписано още от Стефан Командарев, Мартичка Божилова, Росица Вълканова, Камен Калев, Адела Пеева, Тонислав Христов, Ралица Петрова, Илиян Метев, Теодор Ушев, Самуел Финци и други.

През юли, 2017 година, в официалния портал на Министерския съвет за обществени консултации (Strategy.bg) беше публикуван проект за промяна на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Проектът още тогава предизвика остра реакция от страна на киногилдията в България и редица въпроси като например защо е нямало по-широко обществено обсъждане. Последва гневно писмо от страна на бившия директор на Националния филмов център (НФЦ) Павел Васев, който изброи поименно продуцентите в България, които, според него, печелят на гърба на държавата - Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и самият Иван Павлов. По същото време режисьорът Цветодар Марков посочи пред Actualno.com, че с проекта се иска премахване на термина "нискобюджетен филм", който да се замени с "труден филм". Според него така ще има изравняване и всеки филм ще може да мине като "труден" т.е. да вземе специално финансиране. Тази промяна е обвързана най-вече с належащото синхронизиране на българското законодателство в тази сфера с европейското такова, уточни Марков, но не се съгласи с използвания език в проекта.

Наскоро Жана Караиванова, настоящ директор на НФЦ, заяви, че проектозаконът учудващо останал "на втора чернова" и не помръдва. Сега, след поредното писмо на кинодейците у нас, Actualno.com разговаря по темата с режисьора на "Възвишение" Виктор Божинов.

Г-н Божинов, какво мислите за проекта за ЗФИ - например за смяната на термина "нискобюджетен" с термина "труден" филм?

Не искам да коментирам много законите, тъй като казусът е сложен и не се чувствам компетентен. Става въпрос за европейски практики и рамки, които са ориентирани по-скоро към министъра на финансите. Много малко кино има в цялата работа, в момента очакаме разясняване на ситуацията. Това са формални изисквания на Европеската комисия, а не толкова за философията на цялото нещо. Това са изисквания от ЕК по повод синхронизация на законодателството.

Имаше мнения, че ако изчезне терминът "нискобюджетен", много по-лесно ще се вземат държавни пари за филми, които всъщност нямат нужда от максимална държавна помощ?

По принцип според мен "нискобюджетен" и "труден" филм като дефиниция са различни. Нискобюджетен е понятие за филм, който се реализира с микробюджет, действието се развива в ограничени пространство, с малко персонажи. В случая в тези промени доколко разбирам с "труден филм" се има предвид що е то труден филм в международния контекст. В такъв случай щом този филм е български, той автоматично става труден за разпространение, защото неслучайно филмите, които честват по екраните са англоговорящи.

Виктор Божинов: Искам "Възвишение" да се хареса на най-обикновените хора

"Възвишение" определено е сред най-чаканите филми на годината. Това се дължи не само на факта, че е сниман близо година, а и заради епо...

Тоест български филм по принцип е труден филм в международен контест. С това не трябва да се задълбава в момента, то е просто въпрос на синхронизиране на законодателството. Това, което идва като директива, е "dificult", (бел. ред. - превод от англ. "труден"), така че не трябва да се спекулира, на български означава точно това. По-скоро може да се има предвид труден за разпространение филм - такъв, който имат нужда от особен подход към него в разпространение. Тази дефиниция не дава качество – нито финансово, нито художествено. Все пак има чиновнически момент в комуникацията с Брюксел.

И все пак, има ли нещо, което ви притеснява в предложените промени на ЗФИ и какви промени вие бихте искали да видите в него?

Такива, които да регламентират ангажимента на държавата към устойчивото развитие на филмовата индустрия и на българските филми, защото секторът "Сценични изкуства" има доста сериозeн ход напред, а ние тъпчим на едно място. Tова се ползва като аргумент да не се увеличи бюджетът за кино, a всъщност има неуредици в закона, които пречат да се развива филмовия сектор.

Втория момент е начинът, по който се организират конкурсите в Националния филмов център, който според мен и колегите ми трябва да претърпи доста сериозна промяна. Защото в момента той е формален и дава възможност за манипулиране на резултатите, което не води до нищо добро. Въпросът непрекъснато генерира скандали - като изключим миналата година, досега практиката е, че масово пари се дават за филми, с които нищо не се случва, които дори не са видели екран. Има групички, неформални квоти, които уж излъчват представители на т.нар квоти на асоциациите, които се занимават основно с това да излъчват членове в тези комисии.

Отдавна се нуждаехме от "ВЪЗВИШЕНИЕто" на Виктор Божинов

"Възвишение" определено е сред най-чаканите филми на годината. Това се дължи не само на факта, че е сниман близо година, а и заради епо...

Бихте ли се ангажирали да споменете имена? Преди време бившият директор на НФЦ Павел Васев също разпространи писмо, в което посочи имена на продуценти, които според него са обсебили българското кино.

Да се задълбаваме с имена няма особен смисъл. Законът, който съществува в момента, е много остарял. Вътре не се дефинират никакви отговорности, просто има някакъв описан регламент, който е формален и необмислен. В него няма нито една дума за конфликт на интереси, няма разработени критерии, методология, всеки си пише каквото поиска. Да не говорим за липсата и на някаква глобална стратегия за развитие на кино. Трябва да се създаде регламент и изисквания. Тези комисии, поради мандатност от една година, няма как активно да следят този процес, защото едни филми кандидатстват, други са в проект. Киното е много динамична среда и тя трябва да се познава, да се преценява потенциалът не само на сценарно ниво, но и на екип, на опит.

Мислили ли сте за някакви чисто практически действия, които да се предприемат на първо време?

Целта е да се формира една работна група към Министерство на културата. Имаме добрата воля от страна на министерството. Има идеи тази работна комисия да комбинира предложенията, които идват от различните страни на общността, да се синтезират, да се съберат всички възможни мнения и да се извлекат най-добрите като предложения. След това да се предложат като промени в ЗФИ, които да регламентират не само пунктове, за които говорим, но и проблемите с разпространението. Този закон трябва да дефинира отговорността и ангажимента на държавата към целия процес. Включително – да се оформят възможности за допълнително финансиране, защото се създава впечатление, че нашата общност сме едни хора, които само стоят и викат "дайте пари", а то не е така. Защото всеки лев, който държавата отпуска за филм, който е показван по фестивали и е успешно показван в кината, генерира около себе си общо 3 или 4 пъти икономика. Дофинансирането на филмите е от порядъка на от 20 до 50%, това генерира икономически оборот.

Киноиндустрията ни отново повдигна въпроса с държавното финансиране

Големият проблем е, че законът, според който се дава помощ от държавата за направа на български филми, е много стар. Освен това, парите...

В момента максималният бюджет, който се отпуска от държавата на филм, е около 1 200 000 лева. Има ли как тази сума да бъде разбита, за да има повече филми?

Тук не става въпрос колко пари се отпускат, тук става въпрос колко струва един филм, защото има млади колеги, които имат идеи, които не са скъпи идеи и могат да бъдат реализирани в по-свита финансова рамка. Има филми, които според спецификата си имат нужда от по-сериозно финансиране. Трябва не да се отварят кутии с някакви цифри и ние да ги пълним, трябва просто бюджетите на филмите да бъдат различни. Това са различен тип филми. Има примери в това отношение – филмите, които на практика могат да бъдат създадени с много по-малко пари, от тези, които са получили, а филми, които е очевидно, че не могат да се спрвят с тези възмжности за финансиране, просто изнемогват.

По принцип има разделение на високобюджетни, нискобюджетни, дебюти, но би трябвало определен процент от субсидията да бъде отделен за нискобюджетни филми, а вътре да не се дефинира, че те са за два филма, например. Защото има качествени идеи, които за тези суми да реализират 4 добри филма. 4 филма, от които 1 или 2 да са добри. Количеството филми е важно за качеството - ако има повече филми, има по-голяма вероятност да има добри попадения. И тук идва отговорността на системата за селектиране на проекти. Не говорим тази системата да раздава на 10 филма по малко пари, а как да бъде извлечен максималния потениал на проекта. Всяка година държавата отделя повече пари за здравеопазване, но не ставаме по-здрави. Няма смисъл парите просто да се наливат. Такъв тип фукции има държавата, да защитава, да дава стартова възможност.

Интервю на Милена Славкова

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 17 август

Овен Сутринта няма да ви завари в добро настроение, но към средата на деня нещата ще се променят. Личен проблем ще получи разрешение о...