Вече и окончателно - България остана без тримата си водещи състезатели за Световното първенство по борба в Загреб. Действащите олимпийските шампиони Магомед Рамазанов и Семен Новиков, както и актуалният европейски шампион Кирил Милов не попадат в състава на националния ни отбор. И докато Рамазанов ще пропусне шампионата на планетата заради контузия и предстояща операция, то Новиков и Милов са изключени по безпрецедентен начин заради отказа им да спазят изискването на Станка Златева да водят централизирана подготовка.
Думата на Станка на две не става: това е и хубаво, и лошо. Новият шеф на Българската федерация по борба заяви ясната си позиция, че състезател, който не води централизирана подготовка, не може да бъде част от националния отбор. Новиков и Милов не се съобразиха с това изискване и продължиха да настояват да тренират с бившия треньор на националите Сослан Фарниев. Нито Златева, нито борците отстъпиха в позициите. Само че в спорта, както и в живота, трябва да си способен да правиш компромиси. Иначе не следва нищо градивно.
Правилата са, за да се спазват: това твърди Станка Златева от ден първи, в който встъпи в длъжност като ръководител на българската борба. И е права. Само че авторитарният модел никога не е бил устойчив метод на управление. Липсва диалогичност. Не само от страна на Златева, но и от страна на борците. Егото в този спорт се оказа твърде голямо, за да видим някоя от двете страни да отстъпи. Чуха се много нападки, понякога грозни и обидни. В един момент този конфликт се превърна в личностен и изглежда, че оттук насетне няма връщане назад.
Само че от всичко това най-големият губещ е българската борба. Защото след месец, когато отборът замине за Световното първенство в Загреб, всички, включително и Станка Златева, ще знаят, че това не са най-добрите ни борци. И светът с право ще ни се присмива, защото сами се осакатихме. Сами извадихме от отбора действащ олимпийски шампион и действащ европейски шампион. Това са двама състезатели, които потенциално можеха да завоюват медали, а защо не и световни титли.
Тъжно е, че двама спортисти, посветили живота си на борбата, са лишени от възможността да се борят на най-големия спортен форум след олимпийските игри. И вината не е само на Златева - вината е и тяхна. Защото, както вече казахме, в спорта понякога са нужни компромиси. Такива не бяха направени, а това ще бъде един болезнен урок за всички, които дават мило и драго за просперитета на българската борба.
Автор: Стефан Йорданов
