Европейският шампион Кирил Милов използва профила си във Фейсбук, за да наруши мълчанието си и да говори публично за последните скандали в българската борба. Той публикува пост от близо 500 думи, в който призова новото ръководство начело със Станка Златева да не пречат както на него, така и на останалите борци, които искат да се състезават за България.
Публикуваме позицията на Милов без редакторска намеса:
"След толкова години, в които давах всичко от себе си – с чест, с болка, с вяра и с гордост – дойде момент, в който трябва да говоря. Не защото искам, а защото мълчанието вече означава съгласие.
Успехите ми до тук не са просто спортна биография.
Това е живот, отдаден на България. Събуждал съм се и съм заспивал с мисълта как да бъда по-добър – за себе си, за името на родината, което нося на гърба си.
За онзи миг, в който стоиш на стълбичката, чуваш химна, гледаш знамето да се издига, и сълзите сами тръгват... защото си го направил – за България.
И точно затова боли.
Боли, когато след всичко това чуваш от председателя на федерацията по борба, че си "интригант",че "с такива мъже няма какво да се говори".
Не заради мнението – всеки има право на такова.
А заради наглостта да бъде хвърлена кал върху човек, който е дал всичко от себе си за този спорт.
Който никога не е обиждал, а само е работил – тихо, постоянно и с резултати, които говорят сами.
Мъжеството не е в думите, а в делата.
Новото ръководство забравиха какво е уважение. Забравиха как се гради доверие. Забравиха, че зад успехите стоят хора, не статистики.
И точно тук искам да кажа нещо ясно:
Разделението в българската борба не трябва да определя съдбата на спортистите.
Кой с кого е, кой къде стои – това не трябва да е по-важно от труда, дисциплината и отдадеността на хората на тепиха.
Призовавам: не пречете на никого да се състезава за България – само защото не е "от вашите".
Нашите са всички, които печелят с чест. С усилие. И с любов към знамето.
Искам да се готвя така, както съм го правил досега – отговорно и професионално.
Отказът от централизирана подготовка не означава, че не спазвам правилата или че подкопавам реда в спорта.
Означава единствено, че вярвам в правото на избор.
В един демократичен свят всеки трябва да има право на избор – как да се подготвя, по кой път да върви.
Да натрапваш една единствена система, да настояваш всички да вървят под строй – не е развитие. Това е връщане назад.
Съставите за големи първенства трябва да се определят по ясни спортни критерии. Участието в националния отбор не е награда за подчинение. То е заслужено право – с труд, с победи и с постоянство. Да представяш България не трябва да зависи от това дали си удобен, а дали си готов.
Искам само едно: да не ми пречат, както на мен, така и на моите съотборници, които са избрали този път. Не искам привилегии. Не търся конфликти. Искам само свободата да продължа – със същата отдаденост.
Това не е каприз. Това е настояване за уважение към труда, към личността и към спортната истина.
Истината, че един шампион не се създава в чужда рамка, а в свободата да следва своята.
Защото, когато един спортист иска да продължи да дава на България, най-малкото, което заслужава, е това да не му бъде отнето."
