"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
България има 237 медала от олимпийски игри. Първият е завоюван още в Хелзинки през 1952 година. Минават обаче две десетилетия, преди жена да спечели медал за България от олимпиада. Това е Диана Йоргова, която печели и първия олимпийски медал за България в леката атлетика. Нейният голям триумф идва на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Но навярно по-специалната за нея олимпиада е тази в Токио осем години по-рано...
Диана Йоргова - първият олимпийски медалист на България в леката атлетика
Диана Йоргова е родена на 9 декември 1942 година - в същия ден, в който се ражда и големият Стефан Данаилов. Нейният първи досег със спорта обаче е гимнастиката. Там тя се развива успешно и дори жъне успехи на национално ниво, но в даден момент се среща с "Царицата на спортовете", и по-специално - скокът на дължина. Нейният талант бързо я отвежда до най-голямата спортна сцена и на 22 години тя вече е участничка на олимпийски игри.
Йоргова сключва брак по време на Олимпийските игри в Токио, кум ѝ е шефът на МОК
На Игрите в Токио през 1964 г. Диана Йоргова се класира на шесто място. Там обаче се случва един от най-специалните поводи в живота на един човек - сключва брак с големия български гимнастик Никола Проданов. Това е първата олимпийска сватба, а към днешна дата вече има десетки такива венчания. Женят се в олимпийското село, като имат трима кумове. Един от тях е президентът на Международния олимпийски комитет Ейвъри Бръндидж.
1 сантиметър разделя Йоргова от олимпийската титла в дългия скок
Две години след Токио Диана Йоргова печели и първия си голям медал - сребро от Европейското първенство през 1966 г. Най-големият ѝ успех обаче идва на Олимпийските игри в Мюнхен. Там тя се захапва здраво с германката Хайди Розендал. Нашето момиче скача 6,77 метра, но накрая губи битката за олимпийската титла със само 1 сантиметър. Остават полемики дали съдийското решение е правилно, но Йоргова излиза с достойнство и не оспорва победата на германката.
Европейска шампионка и "Атлет на десетилетието"
Година по-късно Йоргова става и европейска шампионка в зала. През цялата си кариера поставя общо 27 национални рекорда в скока на дължина - 22 на открито и 5 в зала. През 1974-та е определена и за "Атлет на десетилетието". След като приключва състезателната си кариера, Йоргова се отделя от спорта. Отдава се на семейството, като има две деца.
Въпреки че е далеч от спорта, Йоргова показва, че има гражданска позиция. През 2002 г. тя отказва награда от министъра на спорта заради слабата държавна политика в тази област, като апелира за създаването на пенсионен фонд за заслужилите спортисти. Йоргова дарява наградите си на Музея на спорта в София. По-късно я канят и в родния Ловеч за отличие, но и там отказва наградата под претекст, че няма принос към града.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "ПАС КЪМ МИНАЛОТО": Олимпийският шампион на България, който не беше печелил национална титла
