"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Вдигането на тежести е спортът, който е донесъл най-много олимпийски титли на България след борбата. Страната ни има 13 златни медала, а те можеха да са с един повече, ако не бе заболяване от хепатит на един от големите ни шампиони непосредствено преди Москва 1980. Става дума за гордостта на Асеновград - Йордан Митков, който става олимпийски шампион в Монреал 1976, а четири години по-късно е определян от руснаците за най-сигурния шампион, но нещата се объркват...
Йордан Митков - един от олимпийските шампиони на България в щангите
Йордан Митков има активно спортно детство, както всяко дете в онези години. Към щангите обаче го насочва неговият баща, който е приятел с един от местните треньори - Стойчо Стойчев. Той е баща на друг наш шампион в щангите - Трендафил Стойчев. Тренировките увличат Йордан, тъй като дори на тях всеки иска да е първи. Състезателният елемент кара и Йордан, и Трендафил, и останалите момчета в залата да се раздават на всяка тренировка, а това ги изгражда като спортисти.
Трамплинът за Митков към големия спорт
След осми клас Митков отива в прочутото спортно училище "Олимпийски надежди" в София. Той следва стъпките на Трендафил, който е с 3 години по-голям от него. Макар и с малко "крива техника", Йордан е приет в спортното училище. Шанс му дава Иван Тонин, който и след това му помага решаващо в пътя му в щангите. През 1975-та става световен и европейски вицешампион, като именно това се оказва трамплин за него към големия спорт.
Влизайки в спортната школа на ЦСКА, Йордан попада и в полезрението на големия треньор Иван Абаджиев. Той тренира ту при Абаджиев, ту при Тонин, като и двамата му помагат да израсне. През същата година, в която мачка при юношите, успява да спечели сребърен медал и на Световното първенство за мъже в Москва, изравнявайки световния рекорд в изхвърлянето. Титлата му се изплъзва на косъм - има равен резултат в двубоя с Петер Венцел от ГДР, но германецът е по-лек.
Олимпийски шампион в Монреал, но заболяване го спира да защити титлата си в Москва
Световното ниво на Йордан Митков се реализира на Олимпийските игри в Монреал, когато става олимпийски шампион в категория до 75 килограма. За всички вече е ясно: Митков е най-добрият в категорията си. Само че той иска да е най-добрият и в учението. Ставайки студент във ВИФ, асеновградчанинът оставя спорта на заден план. Той се завръща по-активно към щангите в края на 1978-ма. Още на следващата година Йордан става европейски шампион във Варна.
Голямата цел пред Митков е ясна - нова олимпийска титла в Москва през 1980-а. За онзи период Йордан си спомня: "Като гледаха какво правя, руснаците ме сочеха като най-сигурния шампион на олимпиадата в Москва." Само че съдбата не е благосклонна към българския талант: разболява се от хепатит точно преди Игрите. "Лекарите казаха, че не трябва да се натоварвам. Така завърши кариерата ми, месеци преди да отида до Москва, за да си взема “сигурния” златен медал...", разказва Митков.
Така приключва кариерата на Йордан Митков - един олимпийски шампион на България, който можеше да защити титлата си, но бе спрян не от съперник, а от заболяване. По-късно той се занимава с различни дейности извън спорта. Неговото име обаче ще остане завинаги в историята като един от най-добрите щангисти на България за всички времена.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "ПАС КЪМ МИНАЛОТО": Първият български шампион с голям шлем в щангите, който доказваше на Иван Абаджиев, че може и без хапчета
