Първото издание на фестивала PHILLGOOD категорично беше едно от най-мащабните музикални събития у нас. Амбициозната заявка за качествени изпълнители и фестивално преживяване на друго ниво се изпълни изцяло и ни накара да мечтаем за изданието догодина. След The Cure и Gorillaz в първите две вечери, Моби направи финала на фестивала наистина грандиозен.
Още: Изключителни, вечни, обичани: The Cure откриха първото издание на PHILLGOOD
Ден 3 започна на голямата сцена с нестандартните Son Lux, които изпълниха нови и стари парчета пред прииждащата публика. С минимални ефекти триото концентрира вниманието на хората изцяло към музиката си, което е трудно във фестивална среда.
Son Lux, фотограф: Цветан Узунов
На PHILLCOOL сцената пък в 18:30 ч. вечерта откриха българите hug or handshake. Познаваме ги добре от участията на алтернативната ни сцена и бяхме напълно убедени, че ще видим стилен и запомнящ се сет. От тях бързо се насочихме към един от важните акценти на вечерта - Einstürzende Neubauten.
Бликса Баргелд от Einstürzende Neubauten, фотограф: Цветан Узунов
Групата е създадена преди 46 години в Западен Берлин и се налага чрез използването на нестандартни интрументи в комбинация с вокалите на Бликса Баргелд. Естествено, не изневериха на стила си и тук, свирейки на ламарина, пазарска количка и др.
Паралелно със спектакъла на главната сцена, на PHILLRAVE сцената се вихриха Liubo Ursiny, Pretty Girl и Kelly Lee Owens, създавайки един безкраен кръговрат от танци, в който стотици меломани доброволно влизаха. Бърз поглед отново към втората сцена, където вече забиваха Lunikk.
Lunikk, фотограф: Цветан Узунов
Млади, талантливи и категорично признати на европейската сцена, българското дуо впечатли с искреност и сценично присъствие, което ни кара да сме сигурни, че тепърва ще ги гледаме на големите музикални събития у нас и по света.
На главната сцена обаче излизаше британската вихрушка Suede, карала ни през 90-те с часове да стоим залепени за телевизорите, разбира се, включени на MTV, за да ги гледаме и слушаме. Е, сега ги гледахме и слушахме на живо, но не залепени, а в безспирен танц, защото фронтменът Брет Андерсън не се спря от първата до последната минута.
Брет Андерсън от Suede, фотограф: Цветан Узунов
Слизане в публиката, скачане, падане на колене - тоталното раздаване на Андерсън си заслужаваше всяка минута. А за феновете на електронното звучене Kadebostany "преподаваха" на втората сцена.
Бог Моби!
Дългоочакваният момент, с който тридневният музикален празник трябваше да приключи, настъпи. Точно в 22:45 ч. Моби излезе на сцената и... ни помете с "Bodyrock"! Не знам как е възможно за една секунда да накараш няколко десетки хиляди души да се отлепят от земята и да скачат, да скачат, да скачат. Моби не е физически внушителен мъж, но е толкова музикално могъщ, че е достатъчно само да вдигне двете си ръце, за да дирижира емоциите ни.
Фотограф: Цветан Узунов
Чухме "Go", "In My Heart", "We Are All Made of Stars", "Why Does My Heart Feel So Bad?", "Flower (Find My Baby)", "Natural Blues", "Porcelain", "Lift Me Up" и още, и още. С вълшебните певици на сцената и музикантите около него, Моби ни зашемети и ни представи ударно шоу, което ще остане за историята. Thank you, thank you, thank you, Моби! Ти си Бог, а за почти 2 часа ние бяхме твои верни последователи. Глупости - оставаме такива завинаги!
Фотограф: Цветан Узунов
По традиция, след края на хедлайнера на другите две сцени купонът продължи. В последната вечер на PHILLGOOD Thievery Corporation и Swimming Paul сложиха точка на фестивала. Или по-скоро едно много дебело многоточие... защото след такова ударно първо издание, очакванията за следващото са огромни. Убедена съм, че ни чака нещо грандиозно.
А Пловдив има малко време да си почине - само след броени дни започва поредното издание на вече утвърдения фестивал за тежка музика - Hills of Rock 2026. С нов добавен ден към досегашните три на "Хилса", както всички си го наричаме, фестът се разширява и нямаме търпение да го преживеем. Отново.
