България има съвременна музикална суперзвезда и тя се казва Любо Киров. Безспорен талант, изключителен глас и харизма, която изпълва съзнанието на публиката за броени минути. Двата му разпродадени концерта на 13 и 14 ноември в Зала 1 на НДК са доказателството, че хората го обожават, а изпълненията му на живо са чисто щастие за душата и слуха. И понеже публиката е най-точният лакмус за равнището на един изпълнител, днес решихме да се облегнем на мненията на хора, които са били част от последните два концерта на Любо Киров. Ето какво споделят те публично в социалните мрежи.

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
Цветелин Атанасов - "Елвиса": "Благодарим ти, че те има Любо Киров и че продължаваш да твориш, вдъхновяваш и образоваш (заедно с целия екип)! Бъди благословен човече! Ти си национално богатство!"
Още: Любимата музика на Chicago ще звучи във Варна, Пловдив и София
Ники Кънчев: "Извън пеенето Любо Киров има един талант.
Цяла година той събира енергия по свой си начин и аз не знам откъде. Явно я диша, вижда в картини, филми, клипове, в слънцето, в песъчинките, в студения дъжд и в лицата на приятелите и дори неприятелите. Събира тази енергия атом по атом, неутрон по неутрон, акумулира я някъде в сърцето си и веднъж в годината отваря сърцето си и я раздава до последната ѝ капчица.
Хората, които бяха снощи и в петък в зала 1 на НДК ме разбират отлично за какво пиша тук. Тези хора, сред които и аз, излязохме от залата вдъхновени, че в България имаме такъв певец, артист и човек, който продължава да вдига билото и летвата, да пее, говори, разказва, да се шегува или поне да опитва, да докосва и малки и големи с това, което им носи.

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
И фигури подобни на Любо светят още по-ярко сред тази пустош наоколо и духовна немощ, в мъгли и безпросветие.
Трябват ни още и още хора като него, които преживяват, помнят, знаят, надграждат и всичко това в името на публиката си.
Още: "Пътят към храма" на Стенли с нова версия с участието на Любо Киров (ВИДЕО)
Малкият Любо сигурно в 6-7 клас някъде в Плевен чува по телевизора песен на братя Аргирови и великолепните стихове на поета Петър Анастасов, роден в пловдивското село Марково, преди то да стане Бевърли хилс на региона.
"Както те обичам, може би се вричам,
на звезда, която свършва своя ход.
Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот."

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
От тези думи тръгналото да порасва дете Киров запомнило, че "Смъртта е също форма на живот", поне така си призна снощи от сцената. Е кажете ми дете, което се пита какво е животът, какво е смъртта, какво се случва с всички нас след края тук, такова дете и после мъж дали не се е научил да се раздава до последно, да знае че може и да няма утре /"Целуни ме, утре може да няма"/, че сме тук и сега. Carpe Diem, както казват латинците.
Е Любо е българин и си го казва по своя начин на неговата публика. И за пореден път се раздаде като за последно. И публиката оцени това, чакаше точно това.
Доказателство са тежко мокрите ризи на Любо след концерта. Човек се поти, когато се отдава на другите, когато коленичи пред тях. Е не се поти, колкото Веско Маринов, но Веско също прави и невъзможното за публиката.
За пеенето на Любо нищо не казах.
А да, сетих е: беше на живо!"
Още: Легендата Били Айдъл за първи път в София на Release Sofia!

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
Игор Марковски: "Любомир Цветанов Киров е всичко онова, което ние не сме.
През годините неусетно слагаше малки камъчета и градеше своя амвон.
От възвишението той не проповядваше, не говореше против другите, уповаваше се на един ключ, който слагаше най-отпред на петолинието и чакаше търпеливо.
Всяка една пролята сълза и всяко едно ъгълче в устните бяха златни нанизи от ноти сътворени.
Концертите в зала 1/НДК, в петък и събота вечерта, за мнозина бяха апотеоз на съвършенството - звук, светлина, костюми (браво за което!), брилянтни музиканти, невидима организация и атмосфера, която ми напомняше за последните концерти на Джордж Майкъл в Англия - и същото общуване с публиката на която и Любо говореше на "Вие", а всъщност отдавна е минал на "Ти".
И сигурно заради това Любо измисли думата футурофония, за да ни пренесе някъде далеч в бъдещето.
Там сигурно ще има музика, а това е и интернационален език, космически и извънземен.
В тези концерти Любо беше пропит с мъдрост. Така и говореше на публиката - загърбил егото, щипка ирония, никаква ехидност, изключителна импровизация и една диригентска палка, която е невидима и заради това е пъхната в някой джоб - а публиката му отговаряше - дори имаше и солови изпълнения с извисяване на глас. Включването на Никола Валентинов (от Перник!) е със знак на равенство с приятелите на Любо, които пяха заедно с него, но на сцената - и тук е основната му роля на архитект (за онзи амвон става дума) - да направиш мост между поколенията - от Мона през братя Аргирови и до Стенли.

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
Имах честта да седя на трети ред в оркестрината между Момчил Колев и Сашо Петров, като Любо Киров ги накара да се изправят два пъти, а публиката горещо ги аплодираше.
И когато вече няма какво да кажеш, когато си пял всичките му хитове с пълно гърло, когато си плакал от думите в песните му, или си танцувал до незабрава, Любо поглежда всеки един от нас в очите и ти благодари лично - дори на теб - там някъде на втори балкон, последният ред вляво...
и изведнъж - ей така - и без да е по сценарий - този исполин представи майка си и я качи на сцената! И всички ние (о)станахме деца...
...
"Звездите са звезди, защото са високо"...
Понякога тези звезди слизат между нас...
Звездите блещукат заради пречупването на светлината им в движещите се въздушни слоеве на земната атмосфера...
Звездите са звезди и това е!
На финала дори се поклониха подредени в една редица!
Ето имената им: Ангел Дюлгеров – китара, Радо Казасов – барабани, Пламен Денчев – клавишни, Евден Димитров – бас, Мария Матеев - съпътстващи вокали, Тома Здравков - съпътстващи вокали, Росен Кукошаров - съпътстващи вокали, ЛЮБО КИРОВ".

Фотограф: Алекс Александрова - Spadey
Елисавета Белобрадова: "Любо Киров. Никога не го бях гледала и изобщо не очаквах колко добре ще прекарам. Не знаех колко добър певец е на живо, какъв шоумен, колко е искрен, абсолютно цапнат през устата и забавен. Но това, което съвсем не знаех е колко го обича публиката. Колко го обожават децата и младите.
Въобще не очаквах, че ще подскачам, ще пляскам, ще пея (оказа се, че знам песните му нямам идея откъде и то не една и две).
Беше фантастична вечер. Благодаря ти Любо Киров / Lubo Kirov. Беше такова гигантско искрено, прекрасно и смешно забавление, докато всички се радвахме на жестокия ти глас и шоуто.
ПП. Майка ти е страхотна! Всички си поплакахме."