Огромният архив, посветен на живота и кариерата на Дейвид Боуи – включващ 70 000 фотографии, 400 костюма, 150 музикални инструмента, писма от фенове и ръкописни текстове – отвори врати за публиката в новия Център „Дейвид Боуи“ към V&A East Storehouse в Лондон, съобщи „Гардиън“.
Колекцията разкрива и недовършени проекти на музиканта, сред които бележки за мюзикъл, вдъхновен от XVIII век, озаглавен The Spectator. Кураторите определят архива като свидетелство за еволюцията на Боуи като „истински полимат“, чието творчество обхваща музика, мода, театър и изкуство.
Боуи, известен като „хамелеона“ на рок музиката, почина през 2016 г., оставяйки след себе си петдесетгодишно наследство, което продължава да вдъхновява поколения.
Още: Ръкописен текст на песен на Дейвид Боуи бе продаден на търг за внушителна сума
Повече за живота и кариерата на Дейвид Боуи
Дейвид Робърт Джоунс е роден на 8 януари 1948 г. в лондонския квартал Брикстън. На едва 19 години той вече е известен като Дейвид Боуи, като именно през 1967 г. е издаден първият му албум, кръстен на самия него – „David Bowie”. Джоус се кръщава на американския колонизатор Джим Боуи – един от водачите на революцията в Тексас в началото на 19 век.
Истинската слава на Боуи идва с втория му албум и едноименния хит от него – „Space Oddity” („Космически чудак”).
През 70-те години Боуи бетонира себе си като една от легендите на хард рока във Великобритания и САЩ и същевременно провокира аудиторията с външния вид и поведението си. От това време е артистичното му алтерего Зиги Стардъст.
Още: Дейвид Боуи с първа статуя, вандали я минаха със спрей
Боуи е един от флагманите на глем рок културата, като гримът и прическите му по това време провокират много въпроси относно сексуалността му. В интервюта от 70-те той открито признава, че е бисексуален, въпреки че по-късно заяви, че всичко е било експеримент, провокиран от времето и славата. Съпругата му по това време, Анджела, твърди, че той и вокалистът на Rolling Stones Мик Джагър са имали хомосексуални отношения. От Анджела е и първият му син – Дънкан Джоунс.
В края на 70-те Боуи започва да експериментира с електронното звучене и записва, съвместно с Брайън Ено, т.нар. „Берлинска трилогия” – албумите “Low” (1977), “Heroes” (1977) и „Lodger” (1979).
В началото на 80-те са записани някои от най-популярните за масовата аудитория песни на Боуи – колаборацията с Queen – „Under Pressure” и големият поп хит „Let’s Dance”. От същото десетилетие са и хитовете му „China girl” и „Modern Love”, както и кавърът на класиката „Dancing in the street” заедно с Мик Джагър.
До края на кариерата си Бoуи не спира със стиловите експерименти, като пее и композира в редица жанрове на електронната музика, индъстриъл, соул и в други разновидности.
През 1992 г. се жени за втората си съпруга, моделът Иман, с която остава до смъртта си.
През 2004 г. сп. Rolling Stone му отрежда 39-то място в списъка си на 500-те най-велики артисти. В класацията им за певци той е на 23-то място. Още през 1996 г. Бoуи е приет в Залата на славата на рокендрола.
Източник: БГНЕС
