Всеки ще се съгласи, че българският музикален бизнес се развива осезаемо добре - виждаме нови и нови изпълнители, чуваме все по-запомнящи се гласове, а доказалите се артисти не спират да изнасят концерти и да радват на живо своите дългогодишни фенове. Възможно ли е обаче да не успяваме да видим цялата картинка? Убягва ли ни нещо важно, което се случва или не се случва с музиката в България и има ли какво да сторим, за да бъде задвижено още по-добре голямото музикално колело у нас?
Източник: БАМП
Много от отговорите ни дава Вирго Силамаа - един изключително симпатичен естонски специалист, който посвети значителна част от времето и уменията си, за да изследва българския музикален бизнес в частта със записаната музика и в онази особено чувствителна сфера на авторското право и сродните му права и приходите от тяхното събиране.
Вирго Силамаа е изследовател, преподавател и консултант в областта на музикалната политика и екосистема от Естония, който в момента живее в Брюксел. С над 20 години опит в музикалния сектор, в момента той е координатор по научните изследвания на EMEE (Европейската мрежа за обмен на музикални износители) и член на управителния съвет на Естонското дружество на авторите. Чрез неговия доклад, възложен от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и финансиран от гранд на ПРОФОН, получаваме нов поглед върху музикалния бизнес в България с фокус върху икономиката на правата.
Източник: БАМП
Оказва се, че от 2018 г. до 2024 г. в българската музикална екосистема са се случвали значими процеси във възходяща посока, но имаме още много да работим, не само за да се доближим до другите европейски страни, но и за да започнем да разбираме, че музиката не е по презумпция безплатна, а пиратството не е правилният начин за достъп до любимите ни артисти.
За трудностите в изготвянето на доклада, мястото на България спрямо европейските практики и ще узреем ли някога за схващането, че за музиката трябва да се плаща - специално за Actualno.com говори Вирго Силамаа.
----------------------------------------------------------------
Извършихте обемна работа по анализ на българския музикален бизнес като цяло. Колко време Ви отне – от първата идея до последната точка в доклада?
Проектът продължи по-дълъг период. Започнахме планирането още в края на 2023 г., а официално стартирахме в началото на 2024 г. Първоначалното проучване и събирането на данни от различни документи, организирането и анализът на интервютата – всичко се случваше продължително. В началото на 2025 г. решихме да добавим и данните за 2024 г., което означаваше да изчакаме ПРОФОН и Музикаутор да публикуват годишните си отчети, както и БАМП да подготви и публикува обобщените годишни данни за пазара. Затова цялостната работа отне повече от година. Трябва да уточня, че анализирах само индустрията на музикалните права. Например секторът на музиката на живо (live music) не е включен в обхвата, а той също е важна част от музикалната екосистема. Това със сигурност е вълнуващо поле за бъдещо изследване, но и значително по-трудно, тъй като няма толкова добре организирано събиране на данни, както при организациите за колективно управление и БАМП.
Източник: БАМП
Коя беше най-трудната част при изготвянето на доклада и защо?
Като външен наблюдател, който не говори български, имах нужда от локална помощ за част от комуникацията и контактите. Макар днес машинният превод на документи, сайтове и друго съдържание да е относително лесен и надежден, въпросът не е само в езика, а и в разбирането на контекста. Затова, естествено, проведох множество интервюта с представители на музикалния бизнес и екосистема в България, макар че винаги ще има аспекти, които местен професионалист разбира по-добре.
От друга страна, опитът ми помага да разглеждам ситуацията у вас със своята общоевропейска перспектива, тъй като в рамките на EMEE съм правил и ръководил подобни проучвания в не една държава. Смятам, че този подход беше продуктивен и се надявам читателите да се съгласят. Данните винаги са предизвикателство. В нашия случай е много добре, че ОКУП (организациите за колективно управление на права) публикуват своите годишни отчети и че БАМП, като национална група на IFPI за България, работи по световен модел и има регулярен протокол за събиране на данни по международно утвърдена методология. Извън това, състоянието на статистиката за музиката и по-широко за културата в България е много слабо. Това е по-широк системен проблем, който срещаме и в други европейски държави.
Още: Когато обичаш изкуството си, няма тежки жертви: Александър Сано в Студио Actualno (ВИДЕО)
От ляво надясно: авторът на доклада Вирго Силамаа, Мехти Меликов - директор на Дирекция "Авторско право" в Министерство на културата, Десислава Матева - юрист, Станислав Захариев, Universal Music, председател на УС на БАМП и Станислава Армутлиева, основател на Virginia Records по време на представянето на доклада в края на месец октомрви; източник: БАМП
От доклада Ви се вижда, че българската музикална индустрия се представя добре – приходите растат от 2018 до 2024 г., не само от дигитални платформи, но и от физически носители. Кое е най-голямото ни постижение през последните години?
Трябва да прецизираме и да уточним – наблюдаваме развитието на индустрията по отношение на приходите от правата в музиката, което не отразява цялата екосистема, напр. "живата музика". Но да – има растеж в широк спектър, включително в продажбите на физически записи – и не само винил, а и CD – макар че безспорният лидер е дигиталният свят и онлайн слушането на музика. В известен смисъл този дигитален растеж е нормално "наваксване" с Европа и света: това е доминиращият начин за слушане и все по-често мястото, където изобщо е налична музиката. По-голямата част от ръста идва от абонаментните приходи и макар те да растат, в България нивата са все още много ниски – според данните, цитирани в доклада, около 300 000 абонати през 2024 г. Индустрията полага необходими усилия за законодателни промени срещу пиратството и за по-ефективно прилагане на лицензирането на използване на музика от страна на бизнесите — ключово за повишаване на приходите. Успоредно с това се виждат развития в звукозаписната индустрия по линия на развитие на таланти (songwriting лагери и др.), както и постепенно нарастваща информираност и капацитет за професионално разпространение и оптимизация на музикални рилийзи с участието на международни дигитални дистрибутори като The Orchard и Believe, наред с местни играчи. Професионализацията е бавна, но необходима — и има признаци за напредък.
Още: За мен животът е на сцената: Иван Лечев в Студио Actualno (ВИДЕО)
Източник: БАМП
Къде се позиционира България сред другите европейски държави по отношение на музикалната индустрия и бизнес?
Сравненията са трудни, защото всичко е контекстуално. Ако обаче погледнем, например, приходите от звукозапис на глава от населението, България изостава спрямо много страни. Разбира се, тези числа трябва да се коригират за покупателна способност и др.; направих ориентировъчна проверка, използвайки цената на Spotify като индекс, и дори тогава България стои значително по-ниско от Дания, Австрия, както и Словакия, Чехия, Естония и др. Това показва голям потенциал за растеж, като за звукозаписния сегмент той ще дойде основно от дигиталното потребление.
Както се посочва в доклада, има конкретни правни въпроси около авторското право и правоприлагането, практиките, които трябва да се коригират, и решения за повечето подобни теми вече са в процес. Критично важно е българските артисти и музикални компании и продуценти да имат сравнително равни условия да реализират приходи от вътрешния си пазар, както в останалите страни в Европа.
По отношение на професионалното развитие, доколкото разбирам, информираността за функционирането на музикалния бизнес сред артистите и младите професионалисти все още има нужда от повишаване. От собствен опит като изпълнителен директор на Music Estonia знам, че изграждането на ново поколение професионалисти с нужните знания, международни мрежи и увереност отнема поколение, или поне 10–15 години. Повече обучения, семинари, конференции, открит диалог и възможности за неформален обмен между млади и опитни специалисти са от ключово значение. Също така – намиране на начини за преодоляване на антагонизмите в сектора, типични за нашия източноевропейски регион.
Източник: БАМП
В доклада се посочва, че в България има 300 000 абонати на стрийминг платформи, а потенциалът е над 4 млн. (по Уил Пейдж). В същото време анкетираните казват, че ако трябва да плащат, ще спрат да слушат. Как да увеличим броя на абонатите, ако българите поначало не желаят да плащат за музика?
Според данните за 2024 г., абонатите на стрийминг платформи в България са около 300 000, а общият адресируем пазар по оценка на Уил Пейдж е около 3,8 млн. Промяната в навиците и нагласите на публиката е много трудна и изисква системна дългосрочна работа. От една страна, е нужен подходът със "санкции" – закриване на пиратските платформи. От друга – "стимули": кампании, които да помогнат на феновете да осъзнаят, че музиката е професионална дейност и трябва да бъде източник на доходи за много хора. Известните артисти могат да допринесат, като придадат лице и легитимност на тези послания. В общ план е важно всички артисти да мислят къде публикуват музиката си и накъде насочват аудиторията си. Разбира се, хората слушат там, където желаят, и промяната не е проста, но постоянните и дългосрочни усилия дават резултат – както стана в другите страни.
Още: "Разнообразието е есенцията на живота": Никеца в Студио Actualno (ВИДЕО)
Източник: БАМП
По Ваше мнение коя е най-трудната задача пред българската музикална индустрия, за да продължи да се развива?
Най-трудната задача е тази широкомащабна промяна – да убедим аудиториите да плащат за музика.
Една от препоръките Ви е да говорим за стойността на музиката и да се борим с пиратството. Какви са работещите подходи срещу пиратството в държава като България, където все още често се ползва BitTorrent за безплатно сваляне?
Има конкретни законодателни мерки – например възможност за сваляне (takedown) на торент сайтове и др. Разбира се, необходими са и кампании за осведоменост и автентични послания от самите артисти.
Източник: БАМП
Ако се върнете в България след 5 години, какви промени бихте искали да видите в нашата музикална индустрия?
Надявам се да видя много млади български артисти. Надявам се да заваря ситуация, в която законодателните и политическите условия, споменати в доклада, са вече подобрени и са дали възможност на музикалната индустрия да расте и да инвестира повече в български таланти. Надявам се, че ще има повече инициативи, насочени към дългосрочна професионална квалификация на участниците в сектора. Предполагам, че приходите от музикални права ще са нараснали значително, основно от дигитални източници. Надявам се нивата на пиратство да са спаднали и да е настъпила обща промяна към култура и уважение към стойността на музиката и заплащане на музиката.
Надявам се нивата на пиратство да са намалели и да е имало обща промяна към оценяване и плащане за музика. И накрая — секторът да е успял да се обедини достатъчно, за да работи по музикална стратегия с Министерството на културата и, при нужда, с други министерства. Естествено, имайки предвид несигурностите на днешното време — включително развитието на ИИ и потенциалното му влияние върху музикалния сектор, както и геополитическите проблеми на война и икономическа нестабилност — можем да се надяваме, че ще има пространство и за напредък в музиката.
Целия доклад на Вирго Силамаа ще откриете ТУК.
Интервю на Неда Ковачева
