Ние така или иначе продължаваме промяната - позицията на един гласоподавател

Уважаеми г-н Петков,

Аз съм Благовеста - един от хората, които ви избраха. Не конкретно Вас, а нашата формация. Много думи се изказаха дали ще си разкъсаме ризите или не, дали ще ви обявим за предатели или не, дали сме 7 до 10 процента в България, дали ще се борите с нашите гласове за 3-то или може би 4-то или 5-то място като политическа сила.

Много журналисти или просто писачи изразиха мнение и отразиха фактите, както те ги виждат. Журналисти, политици, политолози и експерти изразиха мнение и позиция. Вие се изказахте вместо нас, че сме разочаровани. Единствено ние, хората, които представлявате в парламента, не казахме нищо.

Представям Ви Теодор - моят нероден син. 2049-та година е. В учебниците по история в училище са драматичните събития от последните дни. Дните, в които отчаяно и дори доста лаишки, учейки се, се опитвахме да направим една нечувана промяна - да заменим една структура, наречена държава, водена и управлявана от 34 години от лица, свързани с един стар авторитарен режим - да извадим България от старите структури и да я заведем в настоящето. И Теодор ще ме попита: " А, как знаеше, че всичко е за добро?". А аз ще му кажа: "Никаква представа нямах. И съвсем не си мислехме за добро. Имаше само една алтернатива, само една опция. Те се учеха как да управляват в проядена от стари структури, манипулация и шантаж държава, а ние се учехме как да издържим на всичко това, без да се счупим. Без да се счупят и те".

2049-та година е. Теодор не помни старата държава, той чете за нея и за промяната в учебници. Той чете за тогава, когато имахме куража да започнем. А не да завършим. Да започнем някаква промяна.

Здравейте, това съм аз - Благовеста. Това е истинското ми име. Веднъж в живота си аз записах журналистика с много високи оценки, но кой би работил тази гнусна професия в медии, целите манипулирани? Това съм аз - Благовеста - името, което предвещава промяната - че тя е още далеч, но ще се случи - носителят на добрите вести, които някой ден ще доведат спасението.

Аз Ви пиша това, г-н Петков, защото ми се струва от изказванията на Вас и Вашите съпартийци и мои избраници, че вие, всичките, много не ни познавате – нас, вашите избиратели!

Вие наистина ли си мислите, че ние си късаме ризите, смятайки ви за предатели?

Вие наистина ли си мислите, че само заради някаква лека пропаганда, "влизайки леко от ляво", решихме да ви подкрепим?

Вие наистина ли мислите, че ние сме слепи за ситуацията и колко тежки компромиси налага тя?

Вие наистина ли си мислите, че ние сме ви избрали да ни представлявате с основна цел да сме "срещу някого", вие наистина ли мислите, че ние застанахме зад вас с единствена идея, че заедно сме просто срещу друга политическа формация - една или повече?

Вие наистина ли мислите, че можете да ни уверите в качествата си, действайки основно на международнополитическия фронт? Всичко това е много хубаво - позицията ви за войната в Украйна, Еврозоната, Шенген, но, покрай тези допълнителни, важни детайли, ние гласувахме за вътрешнодържавни промени - по-добра образователна система, здравна реформа, социална политика, която няма да остави голям процент от българите в жалка позиция да бъдат паразити и проститутки в Западна Европа.

Някой ще каже сега - това е лява политика. Аз съм представител на дясната политика - такава е и ролята ми в нашето общество - но аз не съм сама в България. А ние, заедно с вас, искаме по-доброто бъдеще за всички. Затова, след толкова много години оптимизиране на данъчната политика за бизнесите, нови магистрали за хората с възможности да пътуват и транспортират, на толкова много подобрения за бизнеса и средната класа, е нужно да мислим и дългосрочно: подходящо за бизнеса образование, възможност хората да не се заразяват с вируси и да умират от тях, докато чакат часове и дни наред пред личния си лекар, за да вземат направление за кардиолог. Резил е да умреш от вирус, защото си отишъл на лекар за високо кръвно налягане. Резил щеше да е, ако не беше безкрайно тъжно и абсурдно.

Ние оценяваме усилията ви в посока Шенген и Еврозона, национална сигурност и правосъдие. Но нека да е ясно: това са красиви, правилни действия в посоката, която смятаме за правилна, но не - фокус. Не само това.

Вие наистина ли мислите, че ние сме разочаровани, защото търсите изход в безизходна ситуация, мислейки и анализирайки? А нали за това ви избрахме!

Аз гласувах за вас от момента, в който се появихте на политическата сцена. Това сме ние - промяната! Дори вие да се откажете, ние - промяната - ще останем. Защото ние сме промяната - онези кротки хора, които си носят последствията от грешките, товара на всеки ден, постъпват по съвест, не участват в корупция, защото е по-важно кой си и какъв си, а не какво притежаваш, не карат големи коли, защото, и без тях, няма паркоместа и напускат сигурна работа в рекламна агенция в тежки времена на криза, защото не одобряват в чий джоб, на коя медия, отиват тези пари.

Ние сме промяната. И ние ще останем. 

А вие сте наши представители. Ние ви избрахме да ни представлявате.

Няма нужда никой тогава да се чуди защо трябват чудеса от храброст и находчивост, за да се случи промяна. Дали ние сме още малцинство? Ами, разбира се, че сме. Това е очевидно. Хората обичат популизма и така е било винаги.

Но, ако една формация се опита да изкорени една цяла... една цяла... не структура, Господи, а не знам каква дума да използвам: дълбоко пропита до корени система - най-лошото, което би могло да се случи, е тази система да не реагира. Това би означавало, че промяна няма, че промяната е само проформа, че е само популизъм.

Аз бих се притеснила дълбоко, ако цялата машина не застане срещу вас. Ако всички медии не застанат с цялата си манипулация, ако никой не се опита брутално и жестоко да ви подкопае отвътре, ако всички не са срещу вас, аз бих се запитала много сериозно: защо е така? 

Сега съм спокойна. Всички са срещу вас. Всички са срещу промяната. Има внедрени хора отвътре, за да подкопаят доверието. Медиите пеят една и съща песен, предизвиквайки скандал. Говори се за прокуратура, за най-страшни обвинения срещу националния интерес. Аз сега съм спокойна, защото, ако това не се беше случило, щях да се запитам защо всичко е толкова спокойно при толкова голям трус - шанса, цялата тази стара, порочна машина да си отиде?

Как вие мислите, че ние мислим, че идва промяната? Как мислите, че идва промяната? С "Осанна! и слава вам, че дойдохте!"? Не с "Осанна" иде промяната, а с "Разпни го". 

Един път, преди повече от две хиляди години имало един човек, който никога не обявил себе си за Бог, за цар или за син божий. Той наричал себе си само: син человечески. Един път той казал: "Жътвата е голяма, а жътварите са малко". Познато ли Ви звучи?

Той само искал да върне Бог обратно при хората. Римляните, управляващите, наредили смъртта му, фарисеите - божиите хора - застанали срещу него. Хората предпочели да разпнат него пред най-голямия разбойник. Не било достатъчно да го разпнат. Накарали го да носи сам кръста си към собствената си голгота. Но и това не било достатъчно. Сложили му трънен венец за корона, за да го унизят какъв "цар" е. Ще обясня пак, ако не става ясно до тук. Хората, обявили те самите за цар някого, който никога не е твърдял това, за да му се подиграят за онова, което те измислили и твърдели за него, сложили корона от тръни на главата му, за която да му се подиграват.

Откъде мислите, че минава спасението? През "осанна"? Не, през "разпни го". През натоварването с всички грехове, през подигравки и унижение, през носене на кръста си към собствената си голгота. 

Равносметката?  2,604,381,000   християни днес, казва google. Историята ще говори.

И Теодор - един ден. 

Но сега е пътят към голготата. 

Извинявам се на всички вярващи християни за алюзията. Опитвам се просто да кажа, че във всяка промяна: "жътвата е голяма, а жътварите са малко" и, че винаги първо те разпъват на кръста, преди да възкръснеш.

Аз не съществувам в България. Никога не изказвам мнение, защото съм много толерантна. Никога не критикувам, защото и аз имам "трески за дялане". Никога не викам и не скандирам по социални мрежи, защото не с думи, а с дела се случват нещата. Веднъж протестирах - бях на 18 - срещу задължителните матури по литература. Аз съм лауреат от национална олимпиада по литература. Но литературата е красиво изкуство, влизаща в душата на автора - това не е критерий за завършване на училище - образование, базирано основно на наизустяване. И между другото, променете това, моля, абсурдно е.

Аз никога не гласувах. Досега. 

Ние сме тук. Ние сме промяната. С конкретни политически сили сега или с такива във друго време, промяната ще дойде. Земята няма да се завърти наобратно. Но не ни подценявайте толкова много. Ако вие разбирате сложността на политическата ситуация, защо мислите, че ние не я разбираме? Ако вие виждате, че цялата "машина" е срещу вас с всичките ѝ подли методи, защо мислите, че ние не го виждаме?

Аз не съм всички ваши избиратели. Но нас ни има тук. Ние просто не сме шумни. Ние просто не се чуваме, понеже не крещим като гарги тук и там. Ние сме промяната, понеже вече сме се променили.

Ние, също като вас, далеч не сме перфекти. Това е съвсем нормално. Но да имаме всички "трески за дялане" срещу това да сме стара прослойка от социалистически времена с финансиране от Русия и общи интереси с мафията ( и с това описание не описвам в частност никоя формация, а просто индикирам потенциална разлика) е доста, доста различно.

Това съм аз - Благовеста Йорданова - името ми значи предвестник на доброто и ние някой ден ще го случим.

Останете с нас и ние ще останем с вас. Каквото и да стане с този мандат. Събитията само показаха, че вие наистина се опитвате да осъществите промяна и настроихте цялата грозна машина срещу себе си. Вие не сте перфектни. И ние не сме. Вие понякога се проваляте в работата си на народни представители. И аз понякога се издънвам на работа, въпреки всички старания и добри намерения. Вие имате "трески за дялане", ние - също.

Не се страхувайте. Говорете малко повече с нас, защото явно правите изводи, без да ни познавате. Ние не сме толкова неуки. Не сме и толкова манипулируеми. Може да паднете до 5-та политическа сила, а може би не. Но дори така: помните ли, когато предпочетохте да сте конструктивна опозиция? Може би България не е дорасла. Но все пак ние сме тук. Нека хората понесат последствията от избора си. Нека узреят за промяната. Ако вие сте още тук и с нас - ние пак ще сме тук. С вас или с друг. Но с промяната. Аз ви подкрепям с пълното съзнание за различията във вижданията ни. Все пак - вие виждате нещата отвътре, а аз - не. Може би е твърде лесно да се съди отвън.

С цялото ми уважение,

Благовеста Йорданова