Ако най-големият държавен строеж в България може да се превърне в символ на административен хаос и непознаване на закона, проблемът очевидно не е само в конкретния проект. Проблемът е в начина, по който държавата разбира собствената си роля. А тя не е да обяснява след всяка криза защо нещо се е случило. Тя е да не допуска това да се случва.
Това написа арх. Богдана Панайотова, бивш главен архитект на Столична община и на община Хасково, коментирайки темата за магистрала "Хемус".
Тя споделя, че никога не е била свидетел на такова мащабно нарушение и безотговорност - планирано и поддържано през годините в толкова огромни размери.
Пълният текст на нейния коментар по темата:
Нова тема и нов сериал - “Хемус” и невъзможната държава и слушаме познатия рефрен - има нарушения, има виновни, има проверки и ще има последствия.
Магистрала „Хемус“ отдавна престана да бъде инфраструктурен проект. Тя се превърна в учебник по институционален провал на МРРБ и всички министри на регионалното развитие от 2019 г. до днес.
Говорим за най-големия инфраструктурен проект в страната, реализиран от самата държава, финансиран от самата държава и контролиран от самата държава.
През последните години обществото беше залято от разкрития за авансово разплатени милиарди, незаконно строителство, незавършени отчуждителни процедури и поредица от проверки, доклади, сигнали в прокуратурата и политически обвинения. Всяка нова власт обещаваше да разплете възела. Всяка следваща добавяше нов слой към него.
Само брифинги, медии, дронове, разходки и никой, абсолютно никой не е издал Констативен акт на място за започване на процедурата за установяване на незаконен строеж и Заповед за спиране и премахване. Да се замислим кой тогава е зам министър на регионалното развитие и впоследствие министър през годините? Кой тогава е шеф на ДНСК?
“Хемус” е потресаваща демонстрация на липсата на „държавност“ и на държава у нас. Има един въпрос, който продължава да остава без отговор - как е възможно години наред държавата да знае за незаконно строителство по собствен инфраструктурен проект и да не приложи собствените си законови механизми?
Да забравим за момент за „Елените“, “тайния град” във Варна, за всички „изпокъсани“ диги по язовири, непочистени реки, строителство в дерета и реки … за тях ще ни припомни някоя бъдеща черна статистика.
И ако при всички такива случаи може да се спори кой е виновен - държавата, общината, кметът, инвеститорът или проектантът - тук подобни оправдания няма. Говорим за проект, при който възложител, контролиращи органи, държавни дружества и ресорно министерство са част от една и съща административна система.
Лично аз не съм била свидетел на такова мащабно нарушение и безотговорност - планирано и поддържано през годините в толкова огромни размери. И не, не става въпрос за „масова слепота“, по думите на сегашния министър на регионалното развитие. Става въпрос за масово съучастие.
Незаконното строителство не започва в деня, в който се появи в новините. Как толкова години не се намери един министър, който да вземе едно правилно и в полза на държавата решение?
Разбирам, трудно е. В случая държавата, в лицето на министъра на регионалното развитие е собственик на незаконния строеж. А за “извънредна ситуация” и “мащабите на незаконното строителство” ни говори настоящия министър още през 2021 г., когато пак беше в същото това министерство.
Накратко, освен за „куфарчетата с откраднати пари“, за които всички знаят, нека да припомним следното:
- Държавното предприятие „Автомагистрали“ ЕАД раздава, съгласно договори, които е подписало за изпълнението на магистралата с различни фирми – подизпълнители, доставчици и други участници огромни аванси. Това се случва по договор с АПИ, при положение че още тогава е било известно, че строителството няма как да започне законно, защото отчуждителните процедури не са приключили и не могат да бъдат одобрени проектите на магистралата.
- Когато частните строителни фирми, сключили договори с „Автомагистрали“ ЕАД, започват да изпълняват възложените дейности, започва и шумът - „Вижте как държавата строи незаконно!“
Освен общественото възмущение и безхаберието при вече изплатени авансово от държавата средства, през годините не беше направено абсолютно нищо:
- за да се даде/създаде възможност строителството да продължи законно след приключване на отчуждителните процедури;
- за да се установи със законен акт, че строителството е незаконно и да се спре ефективно, както и да се премахне;
- за да се потърси отговорност за разпределените авансово средства при положение, че е било ясно още при изплащането им, че няма условия за законно започване на строителството.
Нито едно от тези три неща не се случи от 2021 г. до днес.
Какво се случва в момента?
Има издадено разрешение за строеж за прословутия Лот 4 на магистрала „Хемус“, след представени проекти и приключило отчуждаване от министъра на регионалното развитие, който бил „от БСП“. Разбираме от изявленията на министър Шишков, че случаят е даден на прокуратурата.
До тук добре. Само че нека си зададем няколко въпроса.
Какво точно ще направи прокуратурата по отношение на издаден административен акт на министър, ако няма данни за престъпление? Каква е целта - да го отмени или да го обяви за нищожен?
За първото прокуратурата няма правомощия. За второто на какво основание, ако са били изпълнени изискванията на закона за издаване на разрешението за строеж. А дали са изпълнени настоящия министър, не споменава.
Законът предвижда, че не се издава разрешение за строеж върху терен, на който има незаконен строеж.
Министърът на регионалното развитие, чрез ДНСК, удостоверява наличието на такъв незаконен строеж.
При положение че години наред няма регистриран незаконен строеж, който е трябвало да бъде премахнат още преди издаването на разрешението за строеж, може ли това сега да бъде използвано като основание?
Времето ще покаже дали това е правилният подход и дали по този начин ще бъде оправдано изразходването на огромния публичен ресурс по подписаните договори.
Или пък ще се стигне до още по-неприятен резултат - строителните фирми да поискат обезщетения и неустойки за това, че години наред са били възпрепятствани да изпълняват договорите си.
И няма ли така да изгубим повече публични средства? Сигурни ли сме, че подписаните договори защитават обществения интерес?
Докато за Варна и „Елените“ е сравнително лесно на министъра да прехвърля основната вина на кметове и местна власт, защото строителството там е било частично и в техни правомощия, тук е пределно ясно кой носи цялата отговорност.
Всички министри на регионалното развитие от началото на строителството до днес са отговорни. Много са. От различни партии. От различни правителства.
Но въпросите към всички са едни и същи.
Не знае ли всеки един от тях, че носи лична отговорност, когато незаконен строеж не бъде констатиран и спрян още в самото начало?
Началникът на ДНСК е лично назначение на министъра. Именно в ДНСК са правомощията за:
- констатиране на незаконния строеж;
- издаване на заповед за спиране;
- издаване на заповед за премахване.
Защо никога не беше съставен констативен акт?
Защо никога не беше издадена заповед за спиране?
Защо никога не беше издадена заповед за премахване?
АПИ, „Автомагистрали“ ЕАД и ДНСК – всички тези структури имат различни функции, но едно нещо ги обединява. Всички те са под прекия контрол на министъра на регионалното развитие.
Тук говорим за огромен публичен ресурс. Затова следва да се подходи внимателно и отговорно, както по отношение на евентуалните престъпления, така и по отношение на бъдещите действия, за да не се стигне до многократно плащане на една и съща сметка … от данъкоплатците.
Имаме ситуация, в която:
- държавата подписва договор сама със себе си;
- държавата определя правилата за плащане на самата себе си;
- държавата разплаща огромни публични средства към частни фирми;
- държавата допуска строителството;
- държавата не го спира;
- държавата не го регистрира като незаконно;
- държавата години наред не предприема действия.
И когато казвам „държавата“, имам предвид конкретно институцията, която носи отговорност за всичко това - Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Вместо да се говори единствено за персонални отговорности, по-полезно би било да се зададе въпросът защо системата продължава да произвежда едни и същи резултати независимо кой управлява.
Защо всяка нова власт открива проблемите на предишната, но рядко решава собствените?
Защо всяко следващо ръководство започва с уволнения, а не с нормативни промени?
Защо години наред се търсят виновни, но рядко се поправят правилата, които са позволили проблемът да възникне?
Истинската реформа не започва със смяна на един или друг директор.
Истинската реформа започва тогава, когато институциите започнат да изпълняват закона в рамките на собствените си правомощия и да носят отговорност за бездействието си също толкова, колкото и за действията си.
Защото ако най-големият държавен строеж в България може да се превърне в символ на административен хаос и непознаване на закона, проблемът очевидно не е само в конкретния проект. Проблемът е в начина, по който държавата разбира собствената си роля. А тя не е да обяснява след всяка криза защо нещо се е случило. Тя е да не допуска това да се случва.
И докато този принцип не стане водещ, ще продължим да наблюдаваме един и същ сценарий – нови проверки, нови виновни, нови назначения и същите стари проблеми.
Хайде вече да започнем с реформите. Не с поредното сочене с пръст или с поредната смяна на табелките по вратите. Държавата не се поправя с нови имена, а с нови правила и с воля те да бъдат прилагани.
