"На протеста първо ми стана тъжно. Защото изведнъж ме връхлетя споменът как аз бях поколението-което-ще-оправи-нещата-вместо-възрастните, а сега съм възрастната, която се надява на поколението на нашите деца за оправи същите тези неща. И направо ми се наляха очите, докато стоях там и пак слушах същите призиви и същото "Когато па...", което ние някога пеехме с БСП, а сега го пеят с Пеевски."
Това пише в свой дълъг анализ относно най-мащабния антиправителствен протест в последните десетилетия писателката и общественик Мария Касимова-Моасе в профила си в социалните мрежи. Тя подчертава, че на първите избори, на които се е явил Бойко Борисов с ГЕРБ, е гласувала за него с мисълта, че това е европейската алтернатива за България, но допълва:
"Каква ирония! Защото вярвах толкова пъти в промените, а те ми се изсмиваха във врата, че накрая се съгласих да се кандидатирам за пост, за да им се изсмея аз и да участвам в обръщането на нещата. Отново каква ирония! Защото видях и възход и падение, и "Осанна!" и "Разпни го!", бях и нападател и защитник, и жертва и палач. Защото понесох и помня всичко - и надеждите, и лъжите, и подлизурщината, и омазняването на лидери, в които вярвахме, и манипулациите, и плъзганията по допирателната".
Още: Кой е премиер на България? И "Ройтерс" вече не знае
Публикуваме и останалата част от текста й без редакторска намеса:
"После обаче на този протест вълната на надеждата обзе и мен. Защото някъде там, на другия край на множеството от хора, беше дъщеря ми. Защото тя свърши работа в седем и половина и въпреки това се вдигна и дойде да протестира, нищо, че утре отново е рано на работа и е ужасно изморена. Защото крещях до разни млади и не толкова млади хора, които имаха енергия и дух. Защото най-после видях това, в което винаги съм била убедена - че сатирата, хуморът, смехът са най-силните оръжия и през тях един злодей може да бъде сринат за дни.
Снимка: Ясен Джабиров
Доказа го последната седмица, в която пеевски и борисов станаха всеобщи посмешища. Каква хубава дума - посмешище! Ей това им се случи и него нито една от прехвалените им лели пиарки не можа да го предвиди, нито може да го предотврати или тушира. Защото са лели от миналото, овехтели тетки, които не разбират от чувство за хумор, не го владеят, не знаят как става така, че с хумор можеш звяра да превърнеш в мишка. Тъпият човек няма чувство за хумор. Бедният духом няма чувство за хумор. Злият не умее да го разбира, зависимият провижда в него заплаха. Никога в нашата съвременна политика досега не е имало хумор! Сакън да не изглеждат несериозни и лаладжии, та са като некакви надгробни плочи тия чичаци мършляци, които се вихрят в парламента! Е, сега младите хора им показаха как става - леко, умно, с подигравка, в която няма компромис. Като си смешен, смешен си и това е! Като си свиня си свиня, като си мутра, си мутра. Така за нула време от големия олигарх пеевски остана едно смешно гнусно момченце, което тропа с краче и вика "знайш ли аз кой съм" и "ти ше видиш като дойда с бате",. Трябва само да му тропнеш с крак, за да изхвърчи да се жалва на бодигардчетата си и отвъд гърбовете им да вика "не на омразата". Голяма работа е смехът, просто никой досега не вярваше какво оръжие е.
Имаше и още неща, които ме накараха да си тръгна от този протест обнадеждена, което не ми се е случвало от 2013 година насам. Едно от тях е, че никъде на площада и наоколо не останаха боклуци. В градинката на Народния театър кошчетата преливаха, но около тях нямаше нито един захвърлен боклук. А там, където нямаше кошчета, хората събираха боклуците си на едно място.
Всички бяха любезни един с друг. Сблъсквах се с всякакви хора - млади и стари, цигани, хора с колички, на групи или поединично - всички бяха просто мили един с друг. Радвам се, че чух много нови, млади хора, които говориха страхотно - рапърът, (извинете ме, че не го знам кой е, ама то е от ЕГН-то) хората от Плевен, чудните роми, които ми скриха шапката с хубав и точен български език, страхотните етнически турци, младите лекари, студентите, няколкото човека, които просто искаха да се изкажат. (И да, мисля, че е по-добре Атанас Атанасов малко да се поприбере и леко да помълчи...). Радвам се, че видях и идолите от моето време като "Ахат", които застанаха с музиката си там, където трябва да са - при "черните овци".
В обществото има енергия и това е прекрасно. Пеевски и борисов се смаляват с всеки час и вече приличат на паднали по гръб хлебарки - ритат с крачета, но всяко тяхно движение ги прави само да изглеждат още по-смешни и още по-нелепи. За първи път виждам как старите им номера просто не вървят. Как всеки отчаян техен ход е само още едно широко отваряне на очите за техните безобразия. Два вмирисани политически трупа. Аз наистина не знам как се живее с толкова народна омраза! Като знаем колко е страхлив пеевски и колко е суеверен борисов, сега трябва спешно да дирят някой да им лее куршум или да им побае. То па и това няма кой да им го направи - толкова са мразени, че и бабите знахарки, ходжите и врачките не щат да ги видят, хаха.
Още: Равносметка след протеста в София: Десетки задържани, прасе-касичка и плакати пред НС
В ресторанта, в който отидох премръзнала да изям една супа, на три пъти посетителите пееха "Когато па..." и викаха "Оставка". Може и да има лек повей от вазовите Хъшове, но повярвайте ми, нямаше никаква клетост или отчаяние. Напротив.
Сега просто това трябва да не спира. В силата си е.
Благодаря!"
