Защо САЩ не нападнаха Венецуела заради нефта? Константин Вълков с друга гледна точка

Журналистът Константин Вълков представи в профила си във Facebook друга гледна точка на удара на САЩ срещу Венецуела, задържането на Николас Мадуро и има ли общо това с петрола.

ОЩЕ: Американците разделени в подкрепата си за операцията срещу Мадуро, не искат САЩ да управлява Венецуела

Ето какво пише той:

Мисля, че е важно да се обясни защо САЩ не нападнаха Венецуела заради нефтените находища. Има една дълга традиция на обвинения, че САЩ атакуват, за да контролират природни богатства. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но исторически често (да, често) те издишат. Фундаментално са грешни. От отстраняването на Ево Моралес заради лития до Саддам Хюсеин заради нефта.

Разсъждаването в тази плоскост е по-скоро повърхностно. Ето и сега: разбира се, че е най-лесно да се провери кой има най-големи нефтени находища в света (опа, Венецуела) и да се лепне етикета - охо, Тръмп нападна Венецуела, за да й вземе нефта. Естествено, позицията на Венецуела беше аналогична - тъкмо правителството на Мадуро, което унищожи индустрията си, каза, че САЩ иска да вземе същата тази индустрия. Демек - онези, които викат "САЩ взе нефта на Венецуела" все едно четат речи на Мадуро (преувеличавам, но донякъде е така).

Всъщност причините за атаката от първите дни на новата година над Венецуела са три.

ОЩЕ: Доктрината Монро и доктрината Донро: Историческа справка от Евгений Кънев

Първата е геополитическата визия за надмощие на САЩ (която Рубио продаде умело на Тръмп), другата е Китай (Китай инвестира сериозно в региона, сега китайските компании са несигурни, а китайската валута не може да надвие долара), третата е вътрешнополитическа. И не, не са наркотиците, иначе щеше ли Тръмп до помилва президента на Хондурас, прочут наркотрафикант?

Ще се опитам да обясня защо САЩ не напада заради нефта (не изцяло, естествено).

Преди това, още нещо важно - предишните големи две подобни обвинения за присвояване, унищожаване, заграбване и подобни констатации на нефтени индустрии бяха пришивани на Джордж Буш-баща и Джордж Буш-младши за атаките им в Персийския залив, в Ирак... Вярно, ако Ирак беше запазил Кувейт и нападнал успешно Саудитска Арабия, щеше да преразпредели световния нефтен пазар. Но не забравяйте, че коалицията против Ирак тогава беше доста голяма, имаше резолюция на ООН, САЩ нито са завзели находища, нито са останали продължително там. Нефтът беше стратегическа причина, но не и единствен мотив. После Буш-младши също не е национализирал, нито директно е контролирал нефтени находища в Ирак след 2003.

Ако се вгледате малко по-сериозно, ще видите, че нито едно от обвиненията не отговаря на истината. То по същата тази привидно логична, но твърде повърхностна логика, САЩ взе и лития на Боливия (щото все пак там е едно от най-големите находища на бяло злато в света) преди няколко години, но това така и не се случи, а причината пак беше само и единствено Китай.

Относно Венецуела и мотивите на САЩ:

1. Световният петролен пазар е пренаситен. Търсенето е слабо.
2. Венецуела може и да има най-големите находища (303 милиарда барела или 17% от световните запаси), но продължава да произвежда под 1 процент (0.8%) от световното производство на петрол. За 10 години от 2013 до 2023 година производството падна със 70 процента.
3. Цената в момента е малко над 60 долара на барел, производството е увеличено, САЩ произвеждат рекордно почти 14 милиона барела дневно.
4. В краткосрочен план производството на петрол във Венецуела, ако има стабилност, отмяна на санкциите и връщане на чуждестранните инвеститори (след разчистването на сметките), може най-много да се удвои, да се утрои - ОК. За по-сериозни промени ще са необходими поне 15 години, ще обясня след малко.
5. Изобщо не е ясно как точно американски компании ще инвестират милиарди в една несигурна страна (да не говорим, че Chevron реално не си е тръгвала от Венецуела). Тръмп не може да ги застави, а те няма да наливат пари, докато не разберат какво ще бъде правителството на страната. Това ще отнеме време. Много време. Пък и Тръмп чака лидер, с когото да се разбере, а не като Мадуро, с когото не успя (въпреки дългите телефонни разговори).
6. Естествено, че достъп до подобни находища съблазнява, но има достатъчно условности. Първо, венецуелският нефт има висока себестойност (тежък нефт, високо съдържание на сяра, изискват се друг тип рафинерии, находищата принципно са изтощени). Второ, необходими са огромни първоначални инвестиции (настоящата инфраструктура е морално остаряла, разнабитена). Трето, политическата ситуация е нестабилна, страната не е Панама, огромна е, управлява се сложно и многопластово, Мадуро не е Саддам Хюсеин, около него има свръх широка система от облагодетелствани. Четвърто, светът преживява истинска енергийна революция и първите отпаднали ще бъдат страни със залежи като тези на Венецуела. Грубо казано - почти 15 години ще са необходими за изграждане на качествена инфраструктура и концепция за добив и развитие на нефтената индустрия в страната от потециални американски инвеститори, които не се са затичали да наливат милиарди.
7. Почти е невъзможно някога Венецуела да стане водещ (разбирайте в първите 10) производители на петрол в света. Тъй че този блян как САЩ взима петрола на Венецуела и прави чудеса от храброст, остава просто блян. Нещо повече, заради високата себестойност на този венецуелски нефт, ако цените на световните пазари от 60 долара паднат примерно на 50 (което е твърде вероятно), венецуелският нефт автоматично първи отпада от играта.
8. Геополитическата обстановка е по-сложна и тук ударът реално е срещу Китай (търгуващи с Венецуела основно по схемата oil-for-loans). Така или иначе, венецуелският нефт отива там (към края на 2023 година около 70 процента от петрола отива в Китай). Сега не му е мястото да намесваме Куба и останалите (Иран най-вече), специалистите по региона достатъчно пишат адекватно по темата, а и следят от години региона (като Ruslan Trad, като Стоил Цицелков например, който има отличен анализ какво следва от прекъсването на доставките), както и Dimitar Katsarkov за глобалната картина.
9. Друг довод - да, ама Chevron са във Венецуела, познават нещата, сега ще изригнат от приходи, производство и т.н. Дрън-дрън. Идете на сайта на Chevron, потърсете годишните им доклади и намерете Венецуела. Няма нищо, разбира се, защото приходите от операциите във Венецуела са под 2 процента от всички приходи.
10. Вярно, рафинериите в Близкия изток могат да обработват нефта на Венецуела и ако по някаква причина се повиши търсенето на петрол, а Русия и Иран са обект на санкции, то Венецуела остава възможност. Никой не отрича това. Но говорим за конкретното нападение сега. Да не забравяме, че към днешна дата САЩ са най-големият производител в света. Да, точно така, преди Саудитска Арабия.

А иначе (по последната, вътрешнополитическата причина) също толкова интересно е дали Рубио ще успее да продаде кандидатурата си за президент и да засенчи Джей Ди Ванс, защото предстои падане на още един режим - този в Куба. И Рубио ще закичи на ревера си и двата успеха.