Най-добре пазената тайна на Пловдив

Познатата: Какво ще правиш сега, като ви уволнят всичките през април?

Кондукторката: Смятам да стана приемен родител, ще ходя на курсове.

Този житейски избор на незнайната кондукторка може и да се е реализирал, но може и да не е, защото април 2016 дойде и замина, а кондукторите в градския транспорт в Пловдив все още си работят. Даваш им левче и те ти дават билет. Ако имаш карта, я показваш. Някои от тях казват - иди я отбележи на устройството. В някои автобуси има устройства, в други няма. В трети пък не работят. Дали ще си отчетеш картата или не, си е чисто твоя работа и най-вероятно и да го направиш, това не стига никъде. На автобусните спирки от три години стоят едни паметници, призвани да ти продават и презареждат карти и билети, но и да работят, ще е голяма изненада, защото никой вече не се сеща за тях.

Електронните табла на спирките, които трябва да показват след колко минути до секунда пристига даден автобус, в голямата си част все пак проработиха. Но и тук се иска доста дедукция, за да съобразиш, че ако девятката, примерно, пристига след 25 минути, тя сигурно ще дойде всеки момент, тъй като интервалът ѝ е по-къс и оттам следва надеждата, че ще те отведе от точка А до точка Б автобус без устройство за засичане. Общо взето това е ситуацията с проекта за електронното таксуване, част от Транспортния проект на Пловдив, който общо излезе към 50 млн. лв. По него са строени и спирки, и колоездачни алеи, но да кажем, че там нещо все пак има. В този конкретен проект - да не кажем нищо, но има много малко.

Твърде малко за тези пари по ОП " Регионално развитие" 2007- 2013. Е, имаме и едни умни светофари, чийто интелект все убягва на шофьори и пешеходци, но поне светят и мигат. Защо, обаче, широко прокламираната модернизация на управлението на градския транспорт в Пловдив не се случи? Общата му стойност е 16 308 000 лв, но това, което може да се счита за неизпълнено и неустойки е над 8 млн. лева.

Имаше обществена поръчка, спечели я испанската фирма "Индра Системас". Пловдивчани си спомнят как работата по нововъведенията започна през есента на 2015 година и силно се изненадаха, когато на 31.12.2015 година работата беше приета за свършена без забележки и без поводи за неустойки. А всъщност нищо не беше готово. Само че общината плати на испанците и то така, че си отряза пътя за неустойките. 

Голямата тайна е кой подписа протокола за "добре" свършената работа и кой плати парите?

Транспортният проект в последните години беше нещо, което вълнуваше, ядосваше и забавляваше пловдивчани. Такива са жителите на втория по големина град - и потоп да ги залее, и в очите да ги излъжат, все ще се хванат за нещо и ще сътворят виц. Известно време в автобусите пускаха гласово обявяване на спирките, което предизвикваше масови залпове на смях сред пътниците. Сбъркани ударения, стари названия... Поредните открития се споделяха в социалните мрежа, стана нещо като мода. После шофьорите се разбунтуваха и заявиха, че ще забравят българския, ако по цял ден го слушат това. Спряха го.

След шума как транспортният проект всеки момент ще влезе в действие, как хората ще си купуват билети от автоматите на спирките и в автобусите, как кондукторите ще отидат в историята, как всеки автобус, пъплещ по задръстванията, ще бъде следен и контролиран, започнаха оправданията на кмета Иван Тотев. Те звучаха все по-странно. Първо се оказа, че шофьорите саботират поставянето на устройствата, после имаше един митичен токов удар, който разката фамилията на електронното управление за много дълъг срок от време, после пък се оказа, че апаратите не били свързани с НАП и данъчните излязоха виновни, после се появи проблем със захранването и така нататък. Испанците в един момент явно не издържаха на обществения натиск, набедиха един служител за ръководител на проекта и го изгониха. Както беше представено това от общината, направо се разклати фирмата. Истината е, че някой изигра ролята на Паниковски в един спектакъл, който така и не доведе до нищо особено. Вместо да предизвикат уволнението на този неизвестен испанец, пловдивските общинари да бяха настоявали да се оправят нещата в петгодишния гаранционен срок. Но и това не направиха. В същото време, вместо гражданите да бъдат улеснени, две години те изпадаха в истинска почуда, особено ако не пътуват всеки ден по един маршрут, когато се окажеха на автобусна спирка в някой краен квартал и на таблото пише само "Пловдив", а кой автобус минава оттам и къде отива се превърна в пълна загадка. 

Кой все пак подписа протокола, че работата е свършена и плати на испанците, без да оставя вратичка за неустойка? 

Това се зае да разбере Йордан Иванов, юрист, лидер на ДСБ в Пловдив. 

Отправи писмено запитване до кмета на Пловдив Иван Тотев да му представи пълните документи по проекта и изпълнението по Закона за достъп до обществена информация и получи отказ. Заведе дело в Административен съд - Пловдив през март миналата година и след пет месеца получи решението, че съдът подкрепя отказа на кмета за достъп до информация. 

На 31 август 2018 година подаде жалба до ВАС, а първото заседание се проведе на 23 май тази година. На него община Пловдив не бе представена изобщо. 

Документите, които Иванов изисква, а и които биха били интересни на всички пловдивчани, пътуващи или не с градския транспорт, би трябвало по закон да се намират на сайта на общината в рубрика "Профил на купувача" и всеки да може да ги види. Обаче там тях ги няма. Когато Административен съд - Пловдив отказва достъп до документите, се позовава на едно-единствено дело, решено по подобен начин в практиката на ВАС. Има други 500, решени в полза на хората, които търсят достъп до обществена информация в подобни казуси. Предстои да видим сега какво ще реши ВАС. 

Йордан Иванов е сезирал и Управляващия орган на ОП "Регионално развитие" по конкретния проект. Направили са няколко проверки, констатирали са това, което той казва и... толкова. 

Човекът, който си сложи подписа, трябва да носи наказателна отговорност за похарчените за нищо милиони. 

Дали тази толкова добре пазена тайна на Пловдив ще излезе на бял свят? А че кондукторите още ще прибират левчетата, докато устройствата остаряват, без да са работили както трябва, е сигурно.