Съюзът на артистите в България (САБ) разпространи до медиите позиция относно проекта за Бюджет 2026 и Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2027-2028 г. (Функционална област 1800). В нея се посочва, че от САБ са категорични, че "предложената финансова рамка не само няма да успее да нормализира процесите в сектора, но и задълбочава структурните проблеми. Инфлационните процеси, драстично повишените производствени разходи и изоставането на доходите поставят сценичните изкуства пред реална криза".
Снимка: БГНЕС
От Съюза на артистите в България настояват за спешни корекции между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет. В позицията, подписана от председателя на САБ - Христо Мутафчиев, се отбелязва, че инвестицията в култура не е социално подпомагане, а инвестиция в националния дух, идентичност и икономика. "Механичното спускане на бюджети "на парче", базирани на остарели прогнози, обрича българския театър и съвременно изкуство на деградация. Призоваваме Ви да проявите държавническа мъдрост и да подкрепите исканите корекции".
Какви са възраженията на САБ
На първо място се посочва, че в Бюджетна програма "Сценични изкуства" (1800.02.03) се предвижда "козметично и крайно недостатъчно увеличение и то без необходим и задълбочен анализ на съществуващите, натрупани от няколко години проблеми". В позицията се казва, че този подход "на практика обрича държавните театри, опери, филхармонии и куклени театри на бюджетно оцеляване".
"Разходите за материали, консумативи, енергоносители, логистика и поддръжка на специфичната сценична инфраструктура са нараснали многократно. Номиналният среден ръст покрива едва частично увеличението на възнагражденията, без да осигурява никакъв ресурс за реална издръжка на художествения процес, да не говорим за някакво надграждане или развитие на сектора", казват от САБ и добавят, че една от причините секторът да става все по-непривлекателен за младите кадри, е липсата на средства за повишаване на стандартите, а "техническият и експертният персонал е поставен под прага на социалното достойнство".
Вторият изключително важен и проблемен момент в проектобюджета засяга средставата за проектно финансиране. "Напълно абсурдно е през 2024 г. бюджетът на Национален фонд "Култура" (1800.02.01) за реализиране на индикативната програма да е достигнал (отчетен на близо 8.9 млн. евро), а за 2025 г., настоящата 2026 г. и в прогнозата за 2027-2028 г. този ресурс да бъде съкратен наполовина", сигнализира Христо Мутафчиев.
В позицията се посочва, че разходите за реализацията на един независим проект (хонорари на артисти, наеми на зали, техника, костюми, декор, реклама и всякакви специфични услуги) днес нямат нищо общо с нивата отпреди две или три години. "Прогнозните стойности на финансиране отдавна са изпреварени от пазарната реалност. Свиването на бюджетите на НФК и вътрешните програми на МК означава ликвидация на десетки престижни и емблематични фестивали, форуми, конкурси и независими продукции.", посочва от Съюза на артистите в България.
Какви са исканията на САБ
Снимка: БГНЕС
В позицията се настоява да бъде направена спешна ревизия на макрорамката и осигуряване на допълнителни целеви средства в следните направления:
Радикално увеличаване на разходите за проектно финансиране към НФК и Министерството на културата в сферите: сценични изкуства, музика, танц, визуални изкуства, екранни изкуства, литература, културно наследство, любителски дейности, мобилност и разпространение във всички направления.
Целеви ръст на средствата за дебютни програми. Подкрепата за младите колеги, които тепърва навлизат в професията, трябва да бъде национален приоритет, а не перо, от което се съкращават средства.
Справедлив баланс в регионалната културна мрежа. От САБ подкрепят становищата на работещите в библиотечната сфера и читалищната общност за изравняване на стандартите и възстановяване на целевите програми в техните области, тъй като те осигуряват достъп до изкуство в по-малките населени места, където сценичните изкуства гостуват.
