X
 
 

България през 2018 година: Европредседателство под знака на егото на Борисов

6061
България през 2018 година: Европредседателство под знака на егото на Борисов
Снимка: Правителствена пресслужба

"Българското шестмесечно председателство на ЕС започна шумно, тъй като протестиращи срещу корупцията блокираха десетки улици в силно охраняваната столица София." Това написа на 11 януари миналата година френската информационна агенция France Press, точно когато страната ни официално пое кормилото на Европейския съюз. И наистина – "корупцията" бе само повод и начален тласък за 9-те протеста, които блокираха София в деня, в който всички погледи бяха отправени към нея: eкозащитници с протест срещу решението на Министерски съвет за изменение на Плана за устройството на Национален парк "Пирин", граждани и бизнес с такъв в подкрепа на зимните спортове - де факто контрапротест срещу този на екозащитниците, протест на служителите на МВР, на пенсионерите, шествия за и против Истанбулската конвенция, такива срещу произвола на ЧСИ-тата, демонстрации срещу НАТО и ЕС. Въобще - показахме се пред чужденците, както си знаем.

Българският министър за председателството на ЕС Лиляна Павлова разкритикува протестите и заяви, че те се провеждат умишлено, за да саботират управляващите, когато българската столица София е фокус на международно внимание. Междувременно премиерът Борисов заяви, че София иска да влезе в "чакалнята на еврозоната", за да се присъедини към валутния съюз на ЕС, а председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер призова еврозоната да се разшири извън сегашните си 19 членове.

И така, многобройните викове "Мафия!", "Оставка!", "Спасете Пирин", и "Искаме природа, не бетон", осъждайки плановете за защитения от ЮНЕСКО Национален парк "Пирин", огласяха българската столица, докато теми като кохезионната политика, проблемите в региона, кризата в Крим, конфликтът между Словения и Хърватия, спорът между ЕК и Полша за върховенството на правото, Западните Балкани, земеделската политика, киберсигурността, общата отбрана и миграционната политика стояха на масата като важни въпроси, които не търпят отлагане.

Какво се случи?

Официалното откриване и впечатляващата реч на Туск

Шумните протестни викове не успяха с нищо да подпречат на иначе бляскавото официално откриване на Европредседателството в Народния театър "Иван Вазов". Българските и европейските лидери произнесоха емоционална поредица от речи, с които започна церемонията по откриването. "За нас присъединяването към ЕС преди 11 години беше една сбъдната мечта. С гордост и самочувствие поемаме отговорността на председател на Съвета на ЕС. Ние, българите, вярваме в доброто и сме готови да работим за него. България има много какво да даде на Европа - от традициите до технологиите. Историята ни е научила да бъдем толерантни, гостоприемни и диалогични. Така вярваме, че ще просперира ЕС, а не ако се делим на малки и големи, бедни и богати, Изток и Запад. Вярваме в посланието на българското председателство - "Съединението прави силата", заяви Лиляна Павлова, която разбира се, имаше първа думата. Последваха я президентът Румен Радев и председателят на НС Цвета Караянчева.

Безспорно най-впечатляваща беше речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, която той произнесе изцяло на български език: "Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, най-старата държава в света, които никога не сте губили бойно знаме в битка, сте на висотата да опазите европейската перспектива за региона на Балканите. Вие винаги сте били решителни. Затова вярвам, че председателството ви ще е толкова резултатно, колкото преди четвърт век - Стоичков. С министър-председател, който може да сплаши не един тракийски войн, ще се справите", заяви на чист български език председателя на Европейския съвет.

Борисов от своя страна не скри радостта си от комплиментите и последен произнесе кратка реч, в която подчерта, че е изключително трогнат от жеста на Доналд Туск. "Имаме 6 месеца да положим усилия не само за България. Трябва да направим така, че за всеки българин да остане усещането, че ЕС прави нещо за него", заяви Борисов. Няма да навлизаме в подробности какви точно са усещания на българина към ЕС и към българското председателство, защото това би било обект на съвсем друг анализ, а направо преминаваме към следващият важен момент от него.

За премиера обаче изобщо не беше толкова лесно, когато трябваше да говори пред Европейския парламент по темите "корупция" и случващото се с Национален парк "Пирин", като защитата беше потресаващо слаба - с опазване на "щъркелчета" и блатни кокичета.

Дългочаканата среща между ЕС и Турция в Евксиноград

През март месец във Варна в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС се състоя дългоочакваната среща между турския президент Реджеп Ердоган, председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер и председателя Европейския съвет Доналд Туск. Своеобразен домакин, разбира се, беше българският премиер Бойко Борисов. Срещата, определяна като историческа, беше натоварена с много очаквания, но както предположиха редица политически анализатори, не излезе от рамките на стремеж към затопляне на отношенията между ЕС и Турция, с изключение на някои коментари относно действията на Турция в Сирия, арестите на журналисти и граждани на ЕС.

Какво си казаха височайшите участници по време на пресконференция след срещата на лидерите на ЕС и Турция - Варна 2018?

Жан Клод Юнкер не скри, че срещата на закрито с турския президент Ердоган не е минала изцяло по мед и масло: "По време на срещата ми се налагаше да ставам и да се разхождам от стаята, но няма да разказвам за тази част от нея", започна речта си Юнкер, намеквайки за нажежената обстановка на моменти по време на разговорите на лидерите. Той подчерта, че ЕС няма против намесата на Турция Сирия, но само ако тя става по силата на международното право. Той призна, че бежанците, идващи от Турция, вече са много по-малко и това е заслуга на Турция, а по отношение на обещаните на страната 3 мрлд. евро по споразумението за бежанците – не трябва да има съмнение, че обещанието ще бъде спазено (бел. ред. - според официална статистика на ЕК към онзи момент тези пари са договорени, като част от тях са напълно изплатени).

Съвсем очаквано турският президент Ердоган постави и темата за либерализиране на визовия режим на турските граждани, като призова час по-скоро да бъде приключено това. "Това не трябва да се превръща в политически въпрос, нашите граждани трябва да запазят доверието си към ЕС", допълни Ероган и отбеляза, че има очаквания и по отношение на автомизацията на Митническия съюз. По отношение на тероризма турският президент бе категоричен: "Към настоящия момент Турция е цел за редица терористични организации. Миналата година организирахме една щит (бел. ред. - операцията "Щитът на Ефрат") и унищожихме над 3 000 терористи, тези операции допринасят не само за гражданите на Сирия, но и на Европа. Не трябва да получаваме неоснователни критики, а подкрепа от ЕС... Страните от ЕС са стратегически партньори на ЕС, Турция е важен партньор и не трябва да се изолира, имаме трайни исторически взаимоотношения и общи интереси. ЕС подхожда по несправедлив начин. Искаме справедливост в преценката" каза още Ердоган.

Същевременно Борисов подчерта, че турските претенции към България също са много - за имотите на мюфтийствата, за обезщетенията, за Възродителния процес, за пенсиите, управлението на водите, културните паметници. "За да не бъркаме тази лидерска среща с вътрешните въпроси, мисля, че с външните министри със съответните комисии биха могли да решат тези въпроси", добави той, като обясни, че изброил пред Ердоган и всички български претенции - от обезщетенията за тракийските българи до вмешателството във вътрешните ни работи. "Най-важната си цел, която поставихме да си гарантираме външната си граница, като граница на Шенген е изпълнена", подчерта за финал Борисов.

Дългоочакваната среща във Варна бе определена от "Политико" като разтягане на турски локум, мнозина я нарекоха рутинна, други – в услуга на Ердоган, а дипломатът Стефан Тафров, част от кръга на "Демократична България", беше категоричен, че "единствената важна новина в тази среща е фактът, че се е състояла". Ние сякаш сме склонни да се съгласим с него... И все пак – в заключение стана ясно, че Турция остава партньор на ЕС и продължава да се бори за пълноправно членство в организацията. Изненадващо за журналистите обаче лидерите на ЕС не поставиха човешките права като първо условие към Турция за членството ѝ в Евросъюза, нито пък операцията в Африн, която ЕС смята за незаконна и извън рамките на европейското право. Затова пък просто поискаха от Турция да подобри отношенията си с Кипър и Гърция. Машалла!

Срещата ЕС – Западни Балкани

Другата ключова среща по време на ротационното председателство на България бе срещата ЕС – Западни Балкани, която освен с прегръдките и целувките, които си размени премиерът Борисов с Тереза Мей, Ангела Меркел и Еманюел Макрон на "Моста на вклюбените", беше запомнена с приемането на т.нар. Софийска декларация. Основен елемент във финалния ѝ текст беше "недвусмислената подкрепа на ЕС за европейската перспектива на Западните Балкани". В декларацията изрично бе посочено, че ЕС е "решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ". Всичко си има цена, разбира се, а тази, която трябва да платят страните от Западните Балкани според текста е "съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи", плюс зачитане на правата на човека и на малцинствата. По отношение на корупцията и организираната престъпност изрично бе посочена необходимостта от междудържавно сътрудничество и сътрудничество на ниво ЕС в борбата с трафика на хора, наркотрафика и оръжейния трафик.

С декларацията ЕС пое ангажимент и за по-голяма свързаност на Западните Балкани в "областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората". Като приоритет бе посочена енергийната сигурност. Декларацията предвижда засилване на мониторинга на реформите чрез по-систематични мисии за партньорски проверки по конкретни случаи, както и въвеждане на мониторинг на съдебните процеси в областта на тежката корупция и организираната престъпност.

Важен елемент от Софийската декларация е и планирането на Европейски фонд за демокрация. От този фонд ще се дават пари за Западните Балкани за развитие на независими и плуралистични медии. Освен това ще има удвояване на финансирането по "Еразъм +", включително създаване на "Лаборатория за младежта на Западните Балкани" още през тази година, която да обръща внимание на младите хора и да се бори с "изтичането на мозъци". Този аспект беше изрично подчертан от Доналд Туск, както и разбирателството за намаляване на цената на роуминга.

"Горещият картоф" на историческата среща бе разделен на две – Косово и Македония. Сръбският президент Александър Вучич и косовският му колега Хашим Тачи се здрависаха при подписването на декларацията за цифровата политика, макар и малко "побутнати" от Бойко Борисов. Спорът за статутът на Косово обаче продължава да стои на дневен ред пред лидерите в Белград и Прищина и се изостря непрекъснато - последната глава на напрежение в сагата е създаването на армия от Косово. А това извади моментално наяве интересите в региона - на Турция, на Русия, на САЩ. И, разбира се, се стигна до ООН, т.е. пак до приказки без последствия.

Други двама лидери от Балканите също проведоха ключова двустранна среща – гръцкият премиер Алексис Ципрас и македонският му колега – Зоран Заев. Именно след нея стана ясно, че е възможен компромис между Македония и Гърция за името на страната, което по-късно доведе до подписването на Договора от Преспа, който сложи край на спора за името на Македония.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви на пресконференция след срещата в София, че "не вижда друго бъдеще за Западните Балкани освен европейското", но те трябва да свършат още много работа. "Няма план "Б" за Западните Балкани, те са интегрална част от Европа", изтъкна Туск. Той също отказа да потвърди за възможно присъединяването им през 2025, но акцентира на необходимостта те да се предвижват напред, изпълнявайки конкретни проекти за засилвана на свързаността им с ЕС.

На френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Ангела Меркел се падна "честта" да залеят балканските лидери със студен душ. Именно Макрон, чиято реторика впрочем тотално се различава от тази на повечето европейски лидери, отново прояви характер и попари обнадеждените балкански страни, че и тях скоро ще ги грее европейско слънце. Той ясно заяви, че не е привърженик на европейското разширяване: "Това, което наблюдаваме през последните 15 години е, че Европа отслабва всеки път, когато мислим за разширяването ѝ. И аз не мисля, че ние правим услуга на страните кандидатки или на самите себе си, имайки механизъм, който по някакъв начин вече няма правила и продължава да върви към по-голямо разширяване", заяви Макрон пред репортери в София. От своя страна Меркел обяви, че "днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива на Западните Балкани" и че посочената по-рано от Европейската комисия възможност Западните Балкани да се присъединят през 2025 г. не е реалистична.

От думите на Макрон стана ясно и още нещо: България скоро няма да влезе в Шенген. "Самото споразумение е на средата на реформирането си. Страната ви ще трябва да изчака то да се довърши", бяха думите на Макрон, който същевременно обяви, че все пак Франция подкрепя влизането на България в преддверието на зоната, известно като ERM-2.

Относно споровете във връзка с пакета "Мобилност", чийто "баща" е той, Макрон увери, че отчита спецификите на сухопътния транспорта у нас, но иска да се защитят социалните права на превозвачите. Затова тази реформа била необходима.

Срещата имаше и други измерения. Поставена бе темата за Иран и по-конкретно за изтеглянето на САЩ от ядрената сделка. Лидерите на ЕС бяха категорични - сделката за ядрената програма на Иран е важна, за да съществува мир в региона.

Форумът, който се проведе под мотото "Свързаност" бе приет като кулминация на българското председателство на Съвета на ЕС.

Равносметката и европредседателството в цифри

Как изглежда равносметката от изминалото председателство в цифри?

За провеждането му работиха 1550 чиновници от 35 институции. Основните събития бяха в Националния дворец на културата, който претърпя основен ремонт. На негова територия се проведоха 12 неформални Съвети на министрите. България домакинстваше 284 събития, за които пристигнаха 36 хиляди делегати и бяха отразени от 4700 журналисти.

2000 служители, охранители и полицаи са се грижили заедно със 150 доброволци за техническото осигуряване и сигурността на срещите. Основната част от работните заседания се провеждаха и в Брюксел и в тях участваха 94 000 души. Резултатите от председателството са договарянето на 11 транспортни проекта, които ще свържат Западните Балкани с останалата част от Съюза. 78 от отворените вече за преговори общи документи, така наречените досиета, вече са затворени. Приключили сме 2/3 от досиетата за европейския цифров пазар, които наследихме от естонското председателство.

На 19 декември, в деня на официалното закриване на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, оглавяващият го министър Лиляна Павлова даде подробен отчет. "Колкото и нескромно да звучи, България успя да затвори най-много досиета от Триото – от 105 досиета успяхме да придвижим или затворим 78. Сигурно можеше и повече" – така вече бившият министър Павлова отговори на въпрос на БГНЕС. Все пак Павлова посочи един вид "неуспехи" т.е. какво би искала да постигне повече – общоевропейско решение по темата за единната европейска система за миграцията.

Други "неуспехи" - енергийният съюз и банковият съюз, но нямало как в рамките на шест месеца да се придвижи цялото необходимо законодателство. "Приемането в Шенген и еврозоната няма нищо общо с председателството, за постигането на тези цели сме изпълнили обективните критерии – става въпрос за такива критерии", настоя Павлова в отговор на питане на К2 защо не сме успели да направим решителната крачка към тези лелеяни цели.

Скандалите

Не се размина, разбира се, и без скандали. Най-напред се заформи скандал с официалния видеоклип, презентиращ страната ни като "бижу" и направен специално за председателството. "Противно на това, което се твърди в официалния клип на Съвета на ЕС, чието председателство този месец пое България: "Не" никога не значи "да". Основно правило за съгласие и уважение към жените". Това написа през януари в официалния си профил в Twitter френския евродепутат Карима Дели, която е председател на Комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент. Дели всъщност директно поиска този клип да бъде свален и обвини създателите му, че поощряват сексуалния тормоз.

Скандалите с популярното видео не спряха до тук. През февруари месец пък последваха обвинения в плагиатство. Обвиненията бяха в брутални прилики с туристическа реклама на Италия от 2016 година.

Друг скандал също прикова медийното внимание - спонсорирано от ЕС младежко събитие в София. Представители на Европейския младежки форум изразиха своето недоволство относно начина, по който Българското европредседателство организирало събитието, коментирайки неадекватното поведение на официалните лица, заети с организацията. Слаб мениджмънт, промяна на установените правила и организирането на партита с полуголи танцьорки са само част от критиките. Младежи и политици се срещнали по време на младежка конференция в София на 17-19 април, за да обсъдят как да подобрят живота на младите европейци. Конференцията бе най-важното събитие от шестия цикъл на Структурния диалог с младите хора, който има за цел да сближи политиците и младежите. Това, което се случило в София обаче, според Луис Алварадо, президент на Европейския младежки форум, "било далеч от реалността и разрушило работата на поколения активни млади хора".

Колко платихме?

Павлова направи и сметка колко ни е струвало европредседателството, като напомни, че бюджетната рамка беше тригодишна. Първоначално сме предвидили 166 млн. лева, но сме спестили 22 млн. лева. Всичко това е отишло за обезпечаване на организация, сигурност, на ремонти – на НДК, на резиденция "Бояна". Без ремонтите обаче председателството струвало 62 млн. лева, макар че имало много повече проведени събития – 300 с 35 000 участници, а сме очаквали 20 000.

България предаде щафета на Австрия за следващата половин година на официална церемония церемония в края на юни. Преди това в Брюксел лидерите на 28-те се събраха за последен път по време на българското председателство.

Още от ПОЛИТИКА:

Цветеслава Гълъбова за "Двете лица на Румен Радев": Един държавен глава трябва да е пластичен

Никола Минчев: На този етап Министерският съвет не готви вдигане на ветото над РСМ

Плевнелиев: Остава впечатление, че Петков крие нещо за РСМ и затова иска свикване на КСНС

Има ли опит за организирано дестабилизиране на правителството и работи ли Кремъл в посока марионетно управление?

Кирил Петков: Мислех, че протестиращи ще нахлуят в кабинета ми с руските знамена

Тома Биков: Предсрочни избори сега са риск, но управляващите са по-голям риск

Депутат от "Продължаваме промяната": Няма да има промяна в коалиционното споразумение

Гроздан Караджов: Държавата дължи над 130 млн. лв. по инхаус договори

Каримански към "Продължаваме промяната": Компромисите се изчерпват

Ива Митева: ИТН са вътрешната опозиция на коалиционните съвети

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Политика

Последно в Актуално