Европейските правителства се опасяват, че руският диктатор Владимир Путин ще счете това за подходящ момент да нанесе удар. Представители от сектора на отбраната на Стария континент и законодатели в Европейския съюз се опасяват, че Кремъл ще разгледа следващите една-две години като период, в който да тества НАТО, казват трима политици от ЕС, които имат пряка информация за дискусиите и са говорили пред Politico. Причината да се гледа прозорецът от 12-24 месеца е, че Доналд Тръмп ще е все още в Белия дом, а Евросъюзът едва ли ще е укрепил военния си капацитет.
Въпреки че войната на Русия в Украйна показа границите на мощта на руската армия, издирваният от Международния наказателен съд диктатор отдавна дава сигнали за желанието си да завземе още територии.
„Нещо може да се случи много скоро – има руски прозорец на възможност“, казва Мика Аалтола - финландски член на Комисията по външни работи на Европейския парламент от център-дясното. „САЩ се оттеглят от Европа, трансатлантическите отношения са в хаос, а ЕС все още не е напълно готов да поеме отговорностите сам", аргументира се той.
Още: Германия към Тръмп за изтеглянето на американските военни: От ваш интерес е да са тук
Едва ли Путин ще започне наземна офанзива срещу НАТО: кой е най-вероятният сценарий?
Макар че представители на отбраната и политици не изключват Путин да започне наземна офанзива в страна от НАТО, те казват, че това е малко вероятно. Причината - Русия едва се справя в Украйна, казват неназован висш дипломат от Алианса и трима висши европейски представители от отбраната.
Вместо това, по думи на Аалтола, е много по-вероятно Путин да предприеме по-целенасочена акция или да организира нахлуване, целящо да създаде неяснота. В този сценарий надеждата му ще е да породи разединение в НАТО по въпроса дали действието отговаря на критериите за задействане на клаузата за взаимна отбрана по член 5, или не. Член 5 гласи, че съюзниците трябва да разглеждат въоръжено нападение срещу един от тях "като въоръжено нападение срещу всички".
Още: Зеленски в Ереван: Европа трябва задължително да е на масата за преговори с Русия
Снимка: Getty Images
Путин би могъл да „ескалира конфликта по хоризонтален път срещу друг съсед, опитвайки се да избегне унизителни преговори с Украйна“, смята Габриелиус Ландсбергис, който е бивш външен министър на Литва. Той също предупреждава за „прозореца на възможност“ за Путин.
Макар разходите за отбрана в Европа да са се увеличили рязко след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., ще минат години, докато пълният ефект се усети на място - според Пътната карта за отбранителна готовност на ЕС. Блокът иска да бъде готов да „отблъсква убедително своите противници и да отговаря на всяка агресия“ до 2030 г., гласи планът: ЕС с официален план: Имаме 5 години да се подготвим за война с Русия.
По темата има какво да каже и Виле Ниинистьо - председател на делегацията на Европейския парламент към Парламентарната комисия за сътрудничество ЕС-Русия и бивш министър във Финландия, която споделя 1340-километрова граница с Руската федерация. Според него Путин може да реши да уплаши европейците с нещо "малко" и "психологическо", за да види дали "подобна ескалация ни прави по-слаби, кара ни да се чувстваме заплашени и намалява подкрепата за Украйна". Според него Русия "не е всемогъща", но "отчаянието също е опасно".
Какво ще направи Тръмп? Междинните избори в САЩ ще решат много неща
Полският министър-председател Доналд Туск заяви преди дни, че „най-голямата заплаха за трансатлантическата общност“ е „продължаващата дезинтеграция на нашия алианс“.
Още: Преврат вместо парад: Кой ще се осмели да свали Путин от власт?
Ако Путин следи ангажимента на Тръмп към НАТО, тогава вътрешнополитическите му предизвикателства ще имат значение. Ако републиканците се представят зле на междинните избори през ноември, той може да се опита да си върне подкрепата, като натисне по-силно срещу НАТО и Европа и се оттегли още повече от подкрепата за Украйна преди президентските избори в САЩ през 2028 г. Анализът е на високопоставен европейски служител в областта на отбраната.
Междувременно САЩ обявиха, че ще изтеглят 5000 американски войници от Германия. Тръмп заплаши със същото Италия и Испания.
Към всичко това трябва да се добави, че Украйна нанася удари дълбоко на руска територия и успява да си върне земи, което прави Путин по-опасен за Европа в този момент, защото страната му е отслабена, смята Аалтола. „Ескалирането на конфликта към други театри на военни действия би могло да даде на Русия карта, с която да играе... войната изчерпва ресурсите им, така че те търсят изход“, добавя той. И този изход „не е мирни преговори, а разширяване на конфликта“.
Снимка: Getty Images
Още: Русия загуби най-важното си военно предимство: Данни и анализ на генерал Бен Ходжис (ОБЗОР - ВИДЕО)
Опциите пред Владимир Путин
Путин има много „меки цели“, от които да избира, допълва Аалтола. Една потенциална атака би могла да „приеме най-различни форми“. Малко вероятно е Кремъл да предприеме нещо толкова явно като нападение в район, където НАТО е силна - като полската граница, смята той.
„Може да бъде операция с дронове, може да бъде операция в Балтийско море... Може да бъде нещо в Арктика, насочено срещу малки острови. Те разполагат със "сенчест флот", който вече е частично милитаризиран. Атака с дронове не изисква войски, не изисква преминаване на границата", изброява сценариите финландският евродепутат.
С провеждане на такава операция Путин би се опитал да окаже натиск върху европейските съюзници на Украйна, като същевременно избегне евентуална реакция от страна на САЩ.
„Ако няма атака през границата, САЩ може да кажат, че това не е толкова важно от стратегическа гледна точка“, анализира Аалтола. „Те са напрегнати с ресурсите си в Иран, така че може би биха посъветвали преговори с Русия".
Паника
Европа не е единна в оценката си за сериозността на непосредствената руска заплаха. Има известно напрежение между политици от страни като Финландия и Литва, от една страна - те бият тревога и твърдят, че Европа спешно трябва да засили противоракетната си и отбранителната си готовност на фона на забавянията в доставките на оръжие от САЩ поради войната в Иран, а от другата страна се вижда по-предпазливият подход в Естония и самата НАТО - там официални лица казват, че всяка по-сериозна аларма играе в полза на Путин.
Само че онези, които омаловажават заплахата, рискуват да успокоят Европа с фалшиво чувство за сигурност, смята Аалтола. Това „всъщност е най-лошото, което може да се случи в демократичните държави. Трябва да разпределим ресурси, а ако има фалшиво чувство за сигурност, тогава ресурсите не се насочват към отбраната", споделя той.
Снимка: Kremlin.ru
Украинският президент Володимир Зеленски намекна наскоро, че Русия може да се готви да предприеме действия срещу „някоя от балтийските държави например“. Висши служители в Киев заявиха, че тези страни са мишени заради подкрепата си за Украйна. „Руснаците изпращат сигнал“, защото са обвинили балтийските държави, че позволяват на украински дронове да използват въздушното им пространство, заяви пред репортери украинският външен министър Андрий Сибиха: ЕС за разбилите се във Финландия украински дронове: "Основният виновник е Русия".
Политиците в балтийските държави се опитаха да омаловажат тази заплаха. Длъжностните лица в НАТО са също толкова скептични.
„Русия е много заета в Украйна“, заяви естонският президент Алар Карис пред Politico. „Не мисля, че има достатъчно капацитет да се опита“ да води война и срещу балтийските държави. Този аргумент е подкрепен от високопоставен дипломат от НАТО и трима висши европейски длъжностни лица в областта на отбраната, пише брюкселското издание. Един от тях казва: „Самоубийствената тенденция на Путин има своите граници – особено когато няма очевидна и непосредствена полза".
Европейски представител в областта на отбраната споделя, че в момента се поддържа оценката, че няма краткосрочна военна заплаха за НАТО вследствие на действията на Русия в Украйна. "Това не означава, че не трябва да останем бдителни, тъй като Русия може да прецени погрешно нашето единство и решителност", уточнява той.
Трети източник посочва, че „битката на два фронта“ е „много, много рискована стратегия“ за Путин, докато Европа „отбелязва значителен напредък“ в укрепването на собствената си отбрана.
Естонският президент все пак казва, че Европа не може да изключи нищо. „Никога не се знае. Никой не очакваше и войната в Украйна. Ние сме нащрек. Ние сме готови. Държим очите си отворени", добавя Алар Карис.
Още: Съдбата на континента ни: Готови ли са европейците да воюват, ако не приемат Украйна в клуба си?
