Българска национална платформа с писмо до Шарл Мишел за Северна Македония

Поместваме писмото без редакторска намеса:

Ковачевски: С България работим честно и открито, историческите въпроси сме оставили на историците

Открито, честно и равноправно нарече сътрудничеството си с българския премиер Кирил Петков премиерът на Република Северна Македония Дим...

Прочети повече

Редица медии в Скопие твърдят, че по време на Вашата среща на 4 февруари 2022 г. с министър-председателя на Република Северна Македония г-н Димитър Ковачевски, Вие сте заявили, че трябва „Северна Македония без отлагане да започне присъединителните преговори за влизане в ЕС“.

Вие знаете, че България е наложила вето за началото на такъв процес, тъй като смята, че Скопие не е извършило необходимите реформи след отделянето си от бивша Югославия. Забележките на България, а и на цялото българско общество са, че в Северна Македония се нарушават основните човешки права на лицата с българско самосъзнание, масово се използва език на омразата срещу всичко, свързано с България, а също така масово се извършват и налагат фалшификации на всички документи, в които се говори за българи в Македония. Въпреки че България днес охарактеризира този процес като дебългаризация, държим да подчертаем, че македонското освободително движение след 1945 г. го определя като геноцид.

Ставащото от 1945 г. до днес наистина е геноцид, защото масово се заличава каквото и да било българско присъствие в Македония.

Съществуват редица чужди официални документи, в които е отразено присъствието на българско население в Македония до този период, а именно:

1. Във всички официални преброявания на населението на Османската империя от 1870 до 1912 г. е отразено наличието на българи в Македония, но няма регистриран нито един етнически „македонец“. Както е известно, Османската империя е официалния суверен на Македония до 1912 г.

Внукът на композитора на "Тих бял Дунав": Новата "македонска" етническа идентичност е замислена като изкуствена подмяна

Писмо до американския Конгрес изпрати от Канада Александър Караджов, внук на композитора на „Тих бял Дунав“ Иван Караджов....

Прочети повече

2. През 1918 г. Франция и Австро-Унгария владеят части от най-западните райони на Македония и провеждат официално преброяване на населението. Регистрирани са села с компактно българско население и нито един етнически „македонец“.

3. През 1942 г. Италия, която владее западните части на днешна Северна Македония, също провежда официално преброяване на населението. Регистрирани са 72745 българи и нито един етнически „македонец“.

След 1945 г. всички останали общности, живеещи на територията на днешна Северна Македония, останаха същите, само официално регистрираните от статистиките на чужди държави българи изчезнаха до един като с магическа пръчка.

Никой в България не отрича правото на днешните граждани на Северна Македония да се самоопределят, както желаят, в това число и като етнически македонци. Но ние няма да се съгласим с практиката на властите в Скопие да продължават да забраняват на тези, които се чувстват българи, свободно да изразяват своята идентичност. Не можем да се съгласим и с това Скопие да променя идентичността на всички починали наши предци. Трябва да подчертаем, че днес в България има около 1,3 млн. български граждани, които определят своя произход от географската област Македония, а около 400 хил. от тях са от територията на днешна Северна Македония. Това определя и нашата чувствителност по темата и затова в момента пристъпваме към организирането на тези българи, за да се конституираме като страна в спора и да заявим нашите претенции.

Ако Скопие не проведе реформи, ще продължи да играе ролята на троянски кон на Белград и Москва в ЕС и ще внесе в ЕС проблем, който ще дестабилизира Централните Балкани. Затова ние настояваме ЕС да съдейства на Скопие да се реформира като прекрати наследените тоталитарни практики и зависимости от югославската епоха. В крайна сметка искаме човешките права на българите, живеещи днес в Северна Македония, да бъдат конституционно гарантирани по същия начин, по който са гарантирани и на останалите общности на нейна територия.

Македонският премиер: Трябва ни бързо, но не прибързано решение с България

Трябва ни бързо, но не прибързано решение с България, тъй като това, което ще се постигне, трябва да бъде приемливо и за двете страни. ...

Прочети повече

В случай на необходимост, по всички повдигнати тук въпроси, сме готови да Ви предоставим допълнителна информация.