"До 1-2 години ще се заговори за нова конституционна промяна". Такова мнение изрази пред NOVA NEWS деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев.
Още: Наталия Киселова от Копривщица: Свободата не ни е дар (ВИДЕО)
Още: Удар за Борисов: Мария Габриел извън ръководството на ЕНП
"Сегашните изменения в Конституцията няма да доведат до нещо кой знае какво. Основният закон се променя тогава, когато един политически процес е консумиран, той е приключил. Идеята, че като променим Конституцията и от това ще възникнат чудеса, е неправилна. Чисто социалистическо и глупаво предложение", смята Вълчев.
Според него българската съдебна система не се нуждае от нищо от това, което в момента се прави. Тя се нуждае от спокойствие и принципност, обясни той. На въпрос изненадан ли е от номинацията на Десислава Атанасова за конституционен съдия, той отговори следното:
Още: Проф. Вълчев: Ако БСП подкрепят Борис Бонев в София, няма ли Путин да дойде?
Още: Живописният плаж „Болата“ с нов стопанин
Още: Борислав Гуцанов се обяви против повишаването на пенсионната възраст
"Не ме изненада нито една от двете номинации. Те са напълно политически приемливи за партиите, които ги издигат".
Проф. Вълчев за правителството Денков-Габриел
Още: Кирил Петков за ареста в Пловдив: Управлявал е при Главчев и Желязков, не могат да ни го препишат
Снимка: БГНЕС
Още: Коалицията, наречена с лек сексуален привкус "сглобка", изисква известно обяснение
Още: Лицата, подаващи сигнали за корупция: Парламентът с ключови промени, за да спаси 650 млн. евро
Още: Божанков с намек за министри на "Ново начало": Росен Желязков е новия Пламен Орешарски
Според него това не е правителство на Денков-Габриел, а само на Денков. "Неслучайно, след като свърши годината, сега поставяме въпроса за пълноправното ни членство в Шенгенското пространство. Като слушах Денков преди няколко седмици, разбрах, че ние имаме пълноправно членство. Защо казвам тези неща? Не за да се заяждам, а за да обърна внимание, че напоследък думите, особено в рамките на това правителство, престанаха да значат много. Всеки говори, натоварва с някакви значения понятия, които хората сякаш знаят какво значат и по този начин като че ли изграждат паралелна действителност. България не успя да влезе в Шенген така, както всички искахме - по суша, тъй като това е е най-важно икономически", каза още професорът относно Шенген, цитиран от "24 часа".
