Народното събрание прие на първо четене проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. В законопроекта е заложено минималната работна заплата за страната да бъде увеличена от 780 лв. на 933 лв. месечно, считано от 1 януари 2024 г.
Още: "Ако исках да е шумно, щеше да има цирк": Ваня Григорова за раздялата си с БСП
Още: ДБ не искат да торпилират еврозоната: Атанас Славов каза ще го бъде ли вотът на недоверие
По-рано днес депутатите приеха и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Осигурителните доходи
За 2024 г. не са договорени минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 780 лв. на 933 лв., считано от 1 януари 2024 г.
Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 780 лв. на 933 лв. месечно, считано от 1 януари 2024 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3 400 лв. на 3 750 лв., считано от 1 януари 2024 г. Още: Бюджетът на ДОО не срещна пълна подкрепа в Тристранката
Още: Росен Желязков: Еврозоната е несъществуващ демон
Още: Борисов: Отиването на избори след еврозоната ще е катастрофа за България (ВИДЕО)
Пенсиите
От 1 юли 2024 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, който предвижда пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. През 2024 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв.
Със законопроекта се повишават изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трите категории труд. Още: Засега: Държавата гледа за по-висока минимална пенсия, не и за майчинство
Още: Радев пак с надежда да има референдум за еврото - заради действията на Конституционния съд
Още: Желязков пред ПАСЕ: Очакваме подкрепа от Съвета на Европа за защита на македонските българи
Други социални плащания
Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя, както и размерът на обезщетението - 780 лв. От 1 януари 2024 г. се променя режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Идеята е първите два работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО.
Законопроектите за НЗОК и на ДОО ще бъдат гледани на първо четене в зала на 1 декември, а законопроектът за държавния бюджет - на 6 декември, съобщи председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Още: Желязков обяви колко българи искат да напуснат Израел и Иран, търсят се възможности
Още: Атанас Атанасов: Даниел Митов е изоставен във функцията си на вътрешен министър
