Йордан Чипев: Трябва да престанем да задаваме въпроса: "Кой е виновен?“

Г-н Чипев, България е в здравна, демографска, икономическа и политическа криза и е изостанала драстично от другите страни. Защо според вас се озовахме в тази ситуация?

Демографската криза започна преди 30 години. Защо!? Защото ние сме много независими хора. От нас, както се казва, твърде малко зависи. Народопсихологията на българина е такава, че той е прекалено самоуверен в своите знания, в своята информираност, в достоверността на това, което вижда, чува и чете. Оттам-насетне се поражда един нихилизъм спрямо заобикалящия ни свят и решенията, които взимат управляващите.

Възможно ли е да се преодолее това изоставане, което бележи страната ни по толкова много показатели?

Изоставането може да се преодолее при условие, че имаме ясна и категорична цел. Първата е да запазим живота и здравето на хората. Имаме ли хора, оттук-насетне можем да постигаме основните си цели. Основната цел на един човешки живот е да живее добре. За да живеем добре, трябва да се учим усърдно, да се трудим усърдно. Трябва да сме добре организирани. Голямото количество хора да може да прецени правилно кой измежду групата и кои да бъдат онези, които взимат решенията. Те да знаят как да внедрят решенията, защото едно е да имаш програма, съвсем друго е да имаш мерки, чрез които се внедрява тази програма. Така, че всичко е в ръцете на самите хора и трябва да престанем да задаваме въпроса: "Кой е виновен?". В Библията е казано: "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме". Не трябва да грешим повече.

Искате да кажете, че вече нямаме време и място за грешки?

Нито време имаме, нито място имаме, нямаме и посока за отстъпление. Ние сме стигнали дъното и се опитваме да въртим дупката.

Защо според вас се стигна до икономическа и политическа криза?

Защото се взимаха много непрофесионални политически решения. Например при кризата в енергетиката, като човек, завършил първите випуски ядрена енергетика, съм запознат в детайли и с Козлодуй, и с "Марица-Изток", но за съжаление индустрията ни е твърде въглеродоемка. Произвежда много въглероден двуокис. Това оскъпява изключително много електроенергията. Ние не успяваме да се включим в т.нар. нишови икономически направления - там, където на нас ни е необходима много висока добавена стойност. Едно нещо твърде често се пропуска в България. Ние всяка година произвеждаме между 5 и 7 млн. тона зърнени култури, от които 3/4 изнасяме. В модерните страни на всеки хиляда тона - от науката до рафта накрая, има заети хиляда човека. Нали се сещате, че ако превърнем в работни места тези 3-4 млн. тона, които изнасяме, става дума за 300-400 хиляди човека. Тогава печалбата се мултиплицира върху цялата икономика, а не в ръцете на 4-5 много едри земевладелци. Но за това са необходими политически решения. Другата теза е за концесиите за златото. Там изтичат също огромни капитали, понеже договорите назад в годините никак не са успешни за българския народ.

Само световната ли икономика допринесе за инфлацията в България, възникнала вследствие на високите цени на тока и горивата. Има ли грешка при нас или е изцяло последствие от световната тенденция?

За световната икономика и тенденции е ясно, но когато говорим за ръст на цените, трябва да погледнем възнагражденията на Запад. Там заплатите са 3-4 пъти по-високи от българските. Едно е да имаш увеличение с 5-10% на някакъв вид стока при 4-5 пъти по-високи заплати в сравнение с българските. А че при нас има и спекула и българското производство е твърде малко, е отделен въпрос. Например да вземем почти всички наши маслодобивни предприятия. Те изнесоха слънчогледа от България и тук продукцията се връща под българско име. Каквато цена искат, такава ще си сложат. Никакво значение няма, че реколтата от слънчоглед тази година беше прекрасна. Желанието на производители и търговци е да печелят, когато това им се падне и няма какво да ги спре. Има и спекула, безспорно. 

Трябва ли да се промени политиката на страната ни спрямо Македония във връзка с нейния стремеж да стане част от ЕС?

Това е доста важен въпрос, понеже моите деди произхождат от Сърбия и Македония основно. Аз съм участвал в много срещи, включително и с доскорошния премиер Зоран Заев. Някак си темата Македония започна да се възбужда в последните 10-ина години, когато Македония в икономически план започна да се подрежда. По-рано тя не беше толкова актуална. За съжаление ние не успяхме във всичките тези години да наложим един курс на сближаване, най-вече в културата, спорта и търговията. Оттам щяха да дойдат всичките ни опции. На няколко пъти започнаха и спираха при различните правителства разговорите за коридор №8. После нещата преминаха в съвсем друга геополитическа линия, което всъщност изигра лоша роля за България. Аз мисля, че ако засилим отношенията си на основата на култура, спорт, туризъм, икономика, ще позаглъхне темата „История“. Ние бавно трябва да работим в тази насока, защото това, което се случи с местните избори в Македония, не вещае нищо добро в политиката. България може би ще бъде и понатисната, но ние трябваше да използваме този коридор №8, включително и да има някаква сделка - даваме ход на преговори с Македония и искаме финансиране за коридор №8, пък когато дойде време за отваряне на главите, свързани с историята и правото, винаги можем да налагаме вето. Искам да ви припомня, че главата „Политическа система“ в Хърватия не беше затворена цели 10 години. Те бяха готови за ЕС, но съвсем наскоро успяха да влязат. Както и да го гледаме, ние сме членове на ЕС и НАТО, имаме достатъчно много лостове. Трябва да се попрегледат подписаните споразумения, някои от тях на коляно, за да можем да излезем от тази задънена улица. И това трябва да стане с двустранни отстъпки.