Политическият календар на България за 2025 г. започва да придобива все по-ясни очертания. Прогнозата за предсрочни парламентарни избори в края на март вече не е просто хипотеза, а стратегически ориентиран график, който цели да избегне законодателния вакуум и да даде време на партиите да пренаредят позициите си. Сигналите от „Дондуков“ 2 сочат, че президентската институция няма да бърза с раздаването на мандатите, изчаквайки края на парламентарната ваканция, за да стартира процедурата по чл. 99 от Конституцията.
ОЩЕ: Кога ще бъдат предсрочните избори: Илияна Йотова с прогноза
Предизвестеният край на март: Защо тогава?
Изборът на края на март за евентуален вот не е случаен. Той позволява на политическите формации да преминат през „зимния период“ на социално напрежение, като същевременно оставя достатъчно време за конституционната въртележка с мандатите. Отлагането на първия мандат за след депутатската ваканция е ясен знак, че служебната власт и президентството търсят максимално легитимиране на процеса, като оставят отговорността за сформиране на правителство изцяло в ръцете на партиите.
Въпреки това, голямата въпросителна остава избирателната активност. След поредица от неуспешни опити за стабилно управление, социологическите нагласи подсказват умора, но и потенциал за рязка промяна. Анализаторите отчитат, че в обществото се акумулира желание не просто за нови избори, а за промяна на самата конфигурация в парламента – теза, която се подкрепя и от наблюденията на президентската институция за „променена ситуация“ и искрен стремеж на гражданите да влияят върху управлението с гласа си.
Конституционният възел: Риск от блокировка
Големият препъникамък пред предстоящия вот обаче не е в политическите кампании, а в правната рамка. Последните промени в Конституцията, които ограничиха правомощията на държавния глава при назначаването на служебни кабинети и създадоха т.нар. „домова книга“ с възможни премиери, днес се определят като опасен експеримент.
Критиците на тези промени, сред които е и вицепрезидентът Илияна Йотова, предупреждават за риск от „пълна блокировка на държавата“. Аргументите са, че текстовете са писани „на парче“ с цел ограничаване на конкретна фигура (президента Радев), а не с мисъл за институционалната устойчивост. Резултатът е правна „каша“, която прави излизането от политическата криза изключително трудно, особено ако се стигне до ситуация, в която няма консенсусна фигура за служебен министър-председател.
Парадоксът на „злите намерения“ и политическата немощ
В политическите кулоари вече се говори за връщане на старите текстове в Конституцията – признание за провала на реформата. Тук обаче България попада в парадокс: за поправка на грешките е необходимо ново конституционно мнозинство, което настоящият фрагментиран парламент не може да произведе, а времето до разпускането на Народното събрание е крайно недостатъчно.
Липсата на професионализъм при юридическото оформяне на промените сега се превръща в бумеранг, който може да удари самите партии. Вместо да ограничат влиянието на президента, промените създадоха вакуум, в който институциите рискуват да станат заложници на лични интереси или да бъдат използвани за политическа разправа.
Какво следва?
Докато фокусът на обществото е вперен в мартенския вот, голямата битка ще бъде за запазване на институционалния интегритет. Президентската институция вече заяви, че ще спазва процедурата до последната запетая, прехвърляйки топката в полето на независимите партийни решения.
Предстоящият вот няма да бъде просто битка за места в парламента, а тест дали българската демокрация може да функционира в условията на осакатена конституционна рамка. Въпросът е дали новата „конфигурация“, за която се говори, ще има силата да разплете конституционния възел, или държавата ще остане в режим на „блокировка“ и след края на март.
ОЩЕ: Политолог: До март трябва да има избран нов парламент, който да гласува нов бюджет
